Решение № 6902 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2020 г.
ВАСVIII отделение09.06.2020 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7272 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8861/2019 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Асти лайф" ЕООД гр. София, с ЕИК 203966149, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-287-0343343/22.07.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Финансов контрол" при ЦУ на НАП. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6902 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, против решение № 7272/25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8861/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на ""Асти лайф" ЕООД гр. София е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-287-0343343/22.07.2019 г. на Началник отдел "ОД" Бургас в ГД "ФК" при ЦУ на НАП. Касаторът счита, че оспореното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал установената фактическа обстановка, поради което е направил противоречащи на логиката и закона изводи. По подробно изложени съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. Ответникът - "Асти лайф" ЕООД гр. София не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил ЗПАМ № ФК-287-0343343/22.07.2019 г. на Началник отдел "ОД" Бургас в ГД "ФК" при ЦУ на НАП. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Асти лайф" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" – бар енд динър "Бианчи", находящ се в гр. Ахтопол, плаж Северн, обект 2, стопанисван от търговеца, като е забранен достъпът до същия от за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че принудителната административна мярка е наложена във връзка с извършена на 13.07.2019 г. от приходните органи проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството, при която е установено, че лицето не спазва изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, тъй като не е издадена фискална касова бележка от действащо и монтирано в обекта ФУ на клиент за заплатена покупка на стойност 7, 86 лв., за което нарушение е съставен и АУАН от 18-07. 2019 г. Съдът е приел, че в случая безспорно е установено извършеното нарушение, но в заповедта липсват конкретни данни и факти, относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срока на действие на мярката, както и че 14 дни се явява подходящ срок. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателни са изложените от касатора възражения за неправилно и в противоречие с материалния закон формиран извод от страна на съда, въз основа на приетата фактическа обстановка. Между страните не е формиран спор относно установеното в заповедта и АУАН нарушение, извършено на 13.07.2019 г., така както е описано. Неиздаването на фискален касов бон се потвърждава от направените разпечатки от ФУ, както и от даденото обяснение от лицето, приело плащането, потвърждаващ неиздаването на касов бон поради субективни причини. От констативния протокол е видно, че е установена разлика между касовата наличност и документираната наличност от 194, 17 лв. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за липса на изложени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи размера на наложената ПАМ от 14 дни. В процесната заповед се съдържат конкретни данни и са направени фактически изводи въз основа на тях, релевантни за определяне размера на срока на ПАМ – установената разлика в касовата наличност, регистрацията на лицето по ЗДДС, наличието на непогасени публични задължения в определен размер, установените размери на средния дневен оборот и на декларирани финансови резултати за 2016, 2017 и 2018 г. В процесния случай нарушението е установено. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил обосновано и под средата 14-дневен срок на мярката, при максимално нормативно установен 30 дневен такъв срок. При определяне на срока органът е действал целесъобразно, определеният срок са явява съразмерен на целената превенция, за предотвратяване и преустановяване извършването на административни нарушения от същия вид. Изложените фактически и правни основания са достатъчно конкретни и релевантни и са достатъчни, както за осъществяване на защитата, така и за извършване на съдебната проверка за правилност на акта. Предвид горното настоящият касационен състав намира процесната заповед за налагане на ПАМ законосъобразна. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената ЗПАМ. При този изход на спора не се дължат разноски за ответника по касация. Такива не се присъждат и в полза на касатора, тъй като не е заявена претенция в този смисъл. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение