Решение № 12416 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу Решение 1759 от 24.04.2025 г., постановено по административно дело 1312/2024 г. от Административен съд /АС/ - Пазарджик с което е отменено негово Уведомително писмо изх. 02-130-2600/2936#3 от 31.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2021 г. /УП от 31.10.2024 г./ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба АГРИФРУКТ 2004 ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. От съдържанието на обжалваното пред административния съд УП се установява, че същото е постановено след като с влязло в сила Решение 638/06.11.2023 г., постановено по адм. дело 278/2023 г. на АС Пазарджик, е отменено предходно постановено от същия орган Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 г за кампания 2021 г. и преписката му е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. Първоначално по заявление за подпомагане с УИН 13/190521/10998 от 28.04.2021 г. за кампания 2021 г. е издадено Уведомително писмо с изх. 02-130-2600/2936 от 06.02.2023г. /УП от 06.02.2023г./ на Заместник - изпълнителния директор на Държавен ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г. С Решение 638/06.11.2023 г., постановено по адм. дело 278/2023 г. на АС Пазарджик, оставено в сила с Решение 8096/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 928/2024 г. на ВАС, уведомителното писмо е отменено и преписката е изпратена на Заместник изпълнителния директор ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания. Предмет на проверка за законосъобразност по адм. дело 1312/2024 г. на АС Пазарджик е УП от 31.10.2024 г., постановено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, постановено след отмяната на предходното УП с влязло в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени фактически и правни основания, довели до отказа от подпомагане. Съдът е посочил, че при издаването на уведомителното писмо, органът е изложил съображения, които не кореспондират в пълнота с установеното в предходното съдебно решение, като липсват ясни, конкретни и относими мотиви за постановения отказ от подпомагане. Решението е законосъобразно. Правилен е извода на АС - Пазарджик, че при издаване на новото уведомително писмо в изпълнение на описаното по-горе съдебно решение са изпълнени дадените с него указания, като органът е изложил свои констатации в таблици с различно съдържание, като е посочил обстоятелства, каквито няма изрично посочени при предходното му произнасяне. Независимо от това обаче, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че макар писмото действително да съдържа по-подробно изложени фактически и правни основания, то между същите липсва корелация и взаимовръзка, съответно от тях отново не може да бъде направен еднозначен извод при какви критерии и поради какви причини от страна на органа е прието наличие на недопустимост за подпомагане. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АС Пазарджик, че от съдържанието на оспореното пред него уведомително писмо, не става ясно коя законова разпоредба е нарушена от земеделския производител, като липсват ясно изложени фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изискването за мотивиране на акта съгласно посочената норма е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда, съответно последния от своя страна да осъществи ефективен съдебен контрол. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че административният орган е изброил множество правни норми от актове на националното и европейското законодателство, но не е изложил конкретни обстоятелства довели до отказа от финансово подпомагане. От съдържанието на писмото не става ясно кое точно от изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета от 27.06.2007 г. и Регламент (ЕО) 889/2008 от 05.09.2008 г. не е спазено от дружеството за да се стигне до постановения резултат, нито начинът, по който е изчислена санкцията в размер на 100% от субсидията, за която бенефициерът кандидатства. Позоваване само на информация от Регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделските продукти на ЕС без посочване на конкретен документ, индивидуализиран с номер, дата на издаване и издател, към който да препраща акта, не може да служи като фактическо основание. Във връзка с последното органът е посочил, че разполага с информация за установени несъответствия въведени в споменатия регистър без да посочи отново кои и какви са те. Наред с горното е посочена и за нарушена разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015г., съгласно която кандидатите за подпомагане по направление "биологично растениевъдство" и направление биологично животновъдство са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като конкретни нарушени правила отново не са посочени. Органът е посочил и за нарушена нормата на чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., която предвижда, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита, съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват, съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП. Конкретни факти и обстоятелства във връзка с последното отново не са посочени. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в производството пред ВАС разноски в размер на 500 /петстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер под минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият съдебен състав счита направеното възражение за прекомерност за неоснователно и същото не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение