Решение № 7555 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от Н. А. Н. против решение 24773/25.11.2024 г., постановено по адм. д.3415/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и определение 963/09.01.2025 г., постановено по същото дело. С касационната жалба Н. Н. атакува съдебното решение като твърди, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизискване на цялата преписка 10086/2019 г. на Районна прокуратура Варна. Допълнително са изложени аргументи, че и събраните доказателства са достатъчни за установяване на твърдяното от него нарушение, извършено от Уникредит БулбанкАД. Така наведените оплаквания обуславят и трите касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за отстраняване на допуснатите нарушения. Не претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира разноски, но прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираните от другата страна. Ответникът Уникредит БулбанкАД оспорва касационнаjd жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. В частната жалба се иска да бъде отменено атакуваното определение и да се измени решението в частта относно присъдените разноски, защото ответникът и заинтересованата страна са станали повод за завеждане на делото, а Уникредит БулбанкАД не предоставя цялата информация и заблуждава съда, за да си спести глоби. Алтернативно иска да бъдат намалени присъдените разноски на 100 лв. в полза на КЛД и на 500 лв. или на 900 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Не претендира разноски по частната жалба. Ответната страна КЗЛД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски по частната жалба. Ответникът Уникредит БулбанкАД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски за частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и двете като подадени от надлежна страна, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 24773/25.11.2024 г., постановено по адм. д.3415/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалба на Н. А. Н. срещу Решение ППН-01-386/2021/18.01.2024 г. на Комисия за защита на личните данни, с което неговата жалба с рeг. ППН-01-386/11.05.2021 г. срещу Уникредит Булбанк АД като администратор на лични данни е обявена за неоснователна и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. В съответствие със събраните по делото доказателства АССГ е приел за доказано, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство от четирима от членовете на петчленната комисия. В съответствие със съдържанието на атакувания пред първата инстанция акт е мотивиран извод за спазване на изискването за форма, а от доказателствата, представляващи административната преписка, се аргументира и спазване на административнопроизводствените правила. На практика страните по делото не спорят относно релевантните факти, а относно тяхното правно значение и последици. Неоснователно е оплакването, че спорът е решен при несъбиране на всички относими доказателства. АССГ е приел всички доказателства, представляващи административната преписка и въз основа на тях е осъществил проверка по чл. 168 от АПК на всички основания за отмяна на атакуваното пред него решение на КЗЛД, издадено именно въз основа на тези доказателства. За установяване наличието на прокурорска преписка, образувана по жалба на Н. Н. до Районна прокуратура - Варна не е необходимо да бъде изискана цялата преписка, а от представените документи се установява нейния номер ( 10086/2019 г.) и предмет проверка извършването на престъпления по чл. 212а, ал. 1, чл. 144, ал. 1 и ал. 2, чл. 171-171а, чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). В изпълнение на указания на прокурора по тази преписка ОД на МВР-Варна изисква и получава от Уникредит Булбанк АД информация за официалния си домейн; документи свързани с откриването на сметка на лицето на Н.; за липсата на посочен адрес на електронна поща от лицето Н., за периода през който същия е бил клиент на дружеството от 11.05.2018 г. до 15.10.2018 г.. Не е предоставена информация относно номера на банкови сметки и наличности по тях. Законосъобразно решаващият съд приема, че представената от Уникредит Булбанк АД на ОД на МВР-Варна информация за Н. Н. представлява лични данни, а предоставянето им представлява обработване по смисъла чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/ОРЗД). Това обработване е законосъобразно по смисъла на чл. 5, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679, защото по отношение на него е изпълнено условието по чл. 6, § 1, буква в) от ОРЗД - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора на личните данни. Обработването е в съответствие и с националния закон, според който (чл. 49 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни) обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Неоснователни са доводите на касатора, че само при образувано досъдебно производство и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разследващите органи могат да поискат предоставяне на лични данни от администратор на лични данни. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, включително съдържащи лични данни. Съгласно чл. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи за Уникредит БулбанкАД е възникнало задължение да предоставени поисканите и сведения и документи от полицейски орган, позоваващ се на указанията на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка. Законосъобразен е изводът на АССГ, че банката е обработила личните данни на Н. Н. на правно основание в съответствие с разпоредбата на чл. 5, § 1, б. а) във връзка с чл. 6, § 1, б. в) от Регламент (ЕС) 2016/679, като ги е предоставила на полицейски орган, позововащ се в официален документ на възложени му действия по разследването. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С обжалваното определение 963/09.01.2025 г., постановено по адм. д.3415/2024 г. по описа на АССГ в производство по чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) е отхвърлено искането на Н. А. Н. за изменение в частта относно разноските на решението, с което той е осъден да заплати на КЗЛД сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и на Уникредит БулбанкАД разноски в размер на 1080 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие. Административният съд не е намерил основание да промени определените с решението разноски, а касационната инстанция приема този извод за правилен. Разноските по делото пред първата инстанция са определени в съответствие с изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК като са съобразени действително направените разноски от Уникредит БулбанкАД, осъществените процесуални действия от процесуалните представители и правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) по отношение на КЗЛД. Твърдението в частната жалба, че Уникредит БулбанкАД няма право на разноски, защото с поведението си е дала повод за завеждане на делото не кореспондира с установените факти. Производството е образувано по неоснователна жалба на Н. Н., а поведението на банката е в съответствие с материалния закон, поради което не е налице основание да не й бъдат възстановени направените по делото разноски. Административният съд е обсъждал фактическата и правна сложност на спора и приложението на решение от 25 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, Em akaunt BG, ЕС ECLI:EU:C:2024:71, независимо, че Н. Н. не е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат от Уникредит БулбанкАД. Подобно възражение е възможно да бъде извлечено от съдържателната част на частната жалба, но с оглед неговата несвоевременност не е в положение да породи за последица намаляване на правилно определените от първата инстанция разноски. По изложените съображение се налага извод, че частната жалба също се явява неоснователна. По водене на делото пред касационната инстанция КЗЛД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсут, поради което с оглед изхода на спора има право на разноски в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 24 от НЗПП. Ответната страна Уникредит БулбанкАД е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв., за които са представени доказателства, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да й бъдат възстановени от касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение