Решение № 5228 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2017 г.

Решение № 5228 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. И. И., действащ като едноличен търговец с фирма "Д. - П. И.", седалище и адрес на управление гр. В., ул. "К." № ... срещу Решение № 1299 от 12.07.2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 2792/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на едноличния търговец срещу Заповед № 356 от 22.07.2015 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните е спряна експлоатацията на обект "транжорна за червено месо, рег. № BG0305030".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - П. И. И., действащ като едноличен търговец с фирма "Д. - П. И.", счита обжалваното решение за неправилно, поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

От мотивите на съда не става ясно как е формиран извода му, че пробите са "надлежно взети и описани, акуратно опаковани, съхранени и транспонирани. Сочи, че изводът на съда е направен изцяло въз основа на показанията на свидетелите на ответника, които са напълно зависими от него.

Съдът не е констатирал противоречията в заключението на вещото лице досежно неяснотата на опаковането и съхраняването на взетите проби. Нелогичен счита извода на съда, че проверяващите не са могли да заразят пробите, защото самите те биха заболели, тъй като това би следвало да е вярно и за служителите и семейството на касатора. Необоснован с каквито и да е факти е изводът на съда за връзка между дейността на касатора и случилото се в с. М. г. Съдът не е отчел, че при внезапната проверка в обекта не е имало никакво говеждо месо, нито заготовки от такова, нито трупно - и документално, и фактически. Несъответен на доказателствата е и изводът на съда за продължаващо замърсяване на работното оборудване при неустановени факти за предходно такова.

Неясно защо съдът не е кредитирал повторните проби, които са изцяло отрицателни. Това прави приложената принудителна мярка лишена от цел.

Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М. П., Адвокатска колегия, гр. В.

1. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно, а оспорената заповед - законосъобразна. Сочи, че антраксът е силно опасен за здравето на хората микроорганизъм, поради което наличието му в обекта е основание за прилагане на принудителната мярка, която е единствено възможната за постигане на целта на закона.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от главен юрисконсулт С. Б.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано в съответствие с доказателствата по делото. Съдът правилно е приел, че при констатирано замърсяване с антраксни бацили на част от оборудването на тренажора и магазина е допуснато нарушение на чл. 12 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (Наредба № 5, отм.). Липсата на срок на мярката не е нарушение на материалния закон.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. Едноличен търговец "Д. - П. И." притежава удостоверение за регистрация за производство и търговия с храни за обект транжорна за червено месо с магазин, находящ се в гр. В., кв. "А.", ул. "К." № ....

1. На 17.07.2015 г. в Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Марина", гр. В. почива човек от антракс. Човекът е живял и отглеждал животни в с. М. г. като при проверка е установено заболяло животно, което е било умъртвено и разтрупено.

1. На 18.07.2015 г., във връзка с получен в Областната дирекция по безопасност на храните сигнал от Регионалната здравна инспекция, гр. В., на едноличния търговец П. И. е извършена проверка като са взети осем броя тампонни проби от контактни повърхности на технологичното оборудване в транжорната и в магазина към него: 1. дъска за транжиране, 2. подплотов ръб на маса за транжиране, 3. бъркачка; 4. шнек; 5. пълначка накрайник за наденици; 6. работна маса за рязане на заготовки; 7. хладилна витрина на магазина на транжорната; 8. дъска за транжиране - Акт за вземане на проби № 00533 от 18.07.2015 г., за установяване наличието на спори на антраксни бацили.

1. На 18.07.2015 г. извършилите проверката длъжностни лица представят на директора на Областната дирекция за безопасност на храните Доклад № 00790 за резултата от проверката, в който е посочено, че са взети проби с Акт № 00533, които са насочени за изследване в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. д-р Г. Павлов".

1. На 22.07.2015 г., с Протокол от изпитване № О-1175-А/1-8, Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. д-р Г. Павлов" удостоверява изолиране на Bacillus anthracis и установяване на преципитация за антраксен антиген в проби 1, 2, 3 и 5.

1. На 22.07.2015 г., със Заповед № 356, издадена на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. от Закона за храните (ЗХ), директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., спира експлоатацията на обект транжорна за червено месо, рег. № BG 0305030, считано от 14,30 часа на 22.07.2015 г. за извършени нарушения на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗХ, чл. 12, чл. 37, ал. 1, т. 1, чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 (отм.).

1. На 22.07.2015 г. Заповед № 356 е връчена на П. И.

1. На 27.07.2015 г. П. И. обжалва Заповед № 356 пред изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните.

1. На 05.08.2015 г., с Акт № 00131, служители на Областната дирекция за безопасност на храните, гр. В., вземат нови 10 проби от транжорната за червено месо на едноличния търговец.

1. На 10.08.2015 г., с Протокол от изпитване № О-1317-А/1-10, Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. д-р Г. Павлов" удостоверява липса на Bacillus anthracis в десетте проби.

1. На 19.08.2015 г., с Решение № РД-11-1385, издадено на основание чл. 97, ал. 1 АПК, изпълнителният директор на Българската агенция за безопасност на храните отхвърля жалбата на едноличния търговец и потвърждава Заповед № 356.

1. На 02.09.2015 г. едноличният търговец подава жалба до съда срещу Заповед № 356.

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) разпитва свидетелите: В. Т. Т. - работещ при едноличния търговец, Д. П. И. - дъщеря на едноличния търговец, В. М. В. - клиент на търговеца, С. В. А. - служител на областната дирекция, извършил проверката, З. Х. Д. - към датата на проверката служител на областната дирекция, ветеринарен лекар, извършил проверката; К. И. Д. служител на областната дирекция, ветеринарен лекар, извършил проверката;

б) приема заключение на съдебна ветеринарно-медицинска експертиза.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената Заповед № 356 е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема за доказано, че в процесната транжорна в периода 15.06.2015 г. - 18.06.2015 г. не е получавано говеждо месо от с. М. г. Приема, че пробите са били надлежно взети, описани, опаковани, съхранени и транспортирани като са постъпили в лабораторията годни за изследване, както и че проверяващите са били с индивидуални предпазни облекла при вземане на пробите. За недоказани приема доводите на жалбоподателя за ненадлежно вземане, съхраняване и транспортиране на пробите, както и за възможността самите проверяващи да са разпространили антраксния бацил.

Съдът приема, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗХ, тъй като се установява, че месо от болното животно от с. М. г. е било преработено в наденици в процесната транжорна, което обяснява заразяването на оборудването и на работните повърхности в транжорната. За доказано приема и нарушението на чл. 12 от Наредба № 5 (отм.), тъй като технологичното оборудване и контактните повърхности не са били надлежно дезинфекцирани, както и на чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 (отм.) с оглед на установените патогенни микроорганизми - антраксни спори.

Съдът приема, че заповедта е и в съответствие с целта на закона, тъй като установеното наличие на патогенни микроорганизми поставя в риск здравето на потребителите. Спирането на експлоатацията на обекта постига визираната в чл. 30а, ал. 1 ЗХ цел - да създаде възможност за производителя да предприеме коригиращи действия за отстраняване на установените несъответствия с нормативните изисквания.

По отношение на липсата на срок за действие на мярката съдът приема, че това не е основание за отмяната й, тъй като по силата на закона - чл. 30а ЗХ, тя се прилага под прекратително условие - до предприемането на коригиращи действия, т. е. до издаването на друг акт, с който се разрешава въпросът с по-нататъшното функциониране на обекта.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са свързани с преценката на съда на фактите, удостоверяващи начина на вземане на пробите.

Касаторът счита за несъответен на доказателствата по делото извода на съда, че процесните проби са взети надлежно - описани, акуратно опаковани, съхранени и транспортирани. Доводът му е формиран на базата на твърдяни противоречия в показанията на свидетелите и фактическите изводи на съда от тези доказателства.

За да формира извод за надлежно вземане на процесните проби съдът е събрал всички възможни доказателства по делото.

Разпитал е всички свидетели - както длъжностните лица, извършили проверката: свидетелите А., Д. и Д., така и работещия при касатора и присъствал на проверката свидетел Т., дъщерята на касатора - свидетелката И. и негов клиент - свидетеля В. Разпитите на свидетелите са изключително подробни, като съдът е предоставил пълна възможност на страните по делото да задават множество въпроси. Наред с това съдът е извършил очна ставка както между свидетели от двете групи - свидетеля Т. и свидетелката А., свидетеля Т. и свидетелката Д., така и между свидетели - длъжностни лица, извършили проверката - свидетелката А. и свидетелката Д.

Съдът е приел съдебна експертиза, която е дала заключение за допустимите методи за вземане на проби, за изискванията при транспортирането на пробите, за възможните методи за изследване на пробите, за начина на разпространение и въздействието на антраксните бактерии върху здравето на човека, както и за възможностите за дезинфекция на заразените обекти. Заключението на вещото лице е прието от съда като страните по делото не са оспорили заключението.

Съдът е приобщил към доказателствата по делото и писмени доказателства относими към въпроса за начина на вземане на пробите - акт за вземане на проби № 00533. Вярно е, че в оспорената заповед номерът на акта е посочен неправилно като № 530, но в заповедта е посочен правилно номерът на доклада, в който правилно е посочен номера на акта за вземане на проби. Същият правилно е посочен и в потвърдителното решение. Актът за вземане на проби е в съответствие с утвърдения със Заповед № РД-11-21 от 01.03.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните образец. Актът, от формална страна, е попълнен надлежно - посочено е правно основание за вземане на пробите, опаковката на пробите, собственикът на партидата, вида на пробата, мястото, където са изпратени за изпитване, вида на изпитването. В акта изрично е посочено, че пробите са взети в присъствието на едноличния търговец П. И. Последният е удостоверил верността на вписаното в акта с личния си подпис, без да е вписана каквато и да било забележка.

Видно от горното съдът е попълнил делото с достатъчно доказателства, въз основа на които е направил обоснован извод, че процесните проби първо, са взети от компетентни лица. Взелите пробите лица - служители на Българската агенция по безопасност на храните, са ветеринарни лекари - д-р Д. и д-р Д. Ветеринарните лекари, съгласно чл. 224, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), при осъществяване на държавния ветеринарно-санитарен контрол по смисъла на чл. 220, ал. 1 ЗВМД, имат право да вземат необходимото количество проби. Фактът, че пробите са взети именно от членовете на проверяващия екип - ветеринарни лекари, се доказва по безспорен начин както от писмените доказателства, така и от показанията и на двете групи свидетели.

Обоснован е и вторият извод на съда, че процесните проби са взети чрез използването на допустим и валиден метод. От доказателствата по делото, в т. ч. не само акта за вземане на проби и показанията на свидетелите Д. и Д., но и показанията на свидетеля Т., е безспорно, че пробите са взети чрез смивка от повърхности, които в хода на производството са били в досег с обработвано месо. Смивката, видно от приетата по делото експертиза, е метод за вземане на проби от повърхности, който в случая е изпълнен в съответствие със стандартните изисквания - напоено във физиологичен разтвор парче от домакинска гъба, разпечатана в присъствието на собственика.

Съответен на доказателствата по делото - акта за вземане на проби и показанията на свидетелите Т., Д. и Д., е изводът на съда за местата, от които са взети пробите, в т. ч. и от хладилната витрина на магазина. В това отношение показанията на свидетеля Т. не противоречат на посоченото в акта и на показанията на свидетелите Д. и Д., тъй като свидетелят Т. сочи, че проверяващите са били и в магазина, но тъй като той не е бил там не може да бъде категоричен дали са вземали проби. С оглед на това по делото няма доказателства, които да оборват посоченото в акта и показанията на свидетелите Д. и Д. за вземане на проба и от магазина, като в същото време актът за вземане на проби е подписан от касатора без забележки, а в акта под № 8 е вписана проба, взета от хладилната витрина на магазина.

Съответен на писмените доказателства и на показанията и на двете групи свидетели е изводът на съда за начина на опаковане на пробите - всяка в отделен найлонов, затворен, номериран плик. С. Т. подробно описва начина на вземане на пробите, в т. ч. поставянето на всяка проба в отделен найлонов плик, който е бил завързан и надписан. Несъответни на доказателствата по делото са доводите на касатора, че не е присъствал при запечатването на пробите. С. Т. сочи, че касаторът и съпругата му са били през цялото време заедно с проверяващите като съпругата на касатора е съдействала за проверката.

Непротиворечиви са свидетелските показания и досежно факта, че взетите проби са поставени в хладилна чанта. По различен начин свидетелите установяват факта имало ли е охладители в хладилната чанта към момента на вземане на пробите. С. Т. сочи, че в хладилната чанта нямало охладители, а свидетелите Д. и Д. твърдят, че в чантата е имало охладители. Важното в случая, с оглед на даденото от вещото лице заключение, е, че при антракса съхранението в хладилни условия на пробата не влияе на резултата, защото антраксният бацил е облигатен патоген, т. е. задължителен причинител на заболяване, като е и силно устойчив на въздействие от околната среда. Това значи, както обосновано приема и съдът, че факта имало ли е или не в чантата охладители е ирелевантен.

Различие в показанията на двете групи свидетели има по отношение на факта били ли са двамата ветеринарни лекари с комплект за визитация при вземането на пробата или не. С. Т. и свидетелят И. твърдят, че двамата лекари не са били с предпазни средства за еднократна употреба - калцуни, престилка, ръкавици, докато свидетелите Д. и Д. твърдят, че са били с необходимите предпазни средства, които са носили със себе си. Видно от заключението на вещото лице при вземането на проба за антракс комплектът за визитация е необходим не за да не се зарази пробата, а за да се предпази вземащият пробата. С оглед на това и при отчитане на факта, че пробите са вземани от ветеринарни лекари, които изрично са били наясно, че става въпрос за антракс, тъй като проверката е извършвана поради смъртен случай на човек от антракс, и които с оглед на професионалната им компетентност е безспорно, че са наясно с действието на антраксния бацил и опасностите за тяхното здраве, вероятността да не бъдат с необходимите предпазни средства е практически равна на нула.

Доводът на касатора за липсата на предпазни средства съдът разглежда в контекста на защитната му теза, че антраксният бацил е бил привнесен в транжорната от самите проверяващи, тъй като предният ден един от проверяващите - д-р Д., е иззел сурова наденица, за която се предполага, че е била заразена с антракс. Но този довод, с оглед на начина на разпространение на бацила, е практически невъзможен, тъй като не се оспорва и няма никакви доказателства целостта на опаковката на иззетата сурова наденица или на иззетата от с. М. г. почва да е била нарушена. Напротив. Видно от резултатите от изследването опаковките са били ненарушени, а и резултатите от различните проби са различни - в почвата, в суровата наденица и при половината от пробите от транжорната е изолиран бацил на антракса, но при другата половина - не е.

Несъответни на мотивите на съда са доводите на касатора за приета от съда връзка между неговата дейност и случилото се в с. М. г. Съдът не е мотивирал законосъобразността на оспорената заповед с такава връзка, а само е посочил, че случилото се в с. М. г. е било повод за извършената проверка. С повод или без повод компетентните органи имат правомощието да извършват проверки. Важен е не поводът, а резултатът от проверката.

Що се отнася до довода на касатора, че съдът не ценил факта на установена от проверяващите липса на налично - документално и фактически, месо в транжорната към датата на проверката, този факт, сам по себе си, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, защото органът не твърди нарушения, свързани с документирането на производството.

Видно от изложеното съдът, след като е събрал всички релевантни за предмета на спора доказателства е формирал обоснован и съответен на доказателствата извод за надлежността на взетите проби от процесната транжорна.

Това прави доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение неоснователен.

Касаторът не твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, но с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон.

При извършената служебно проверка съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма е и е подписано, а волята му е ясно разбираема. Решението е и допустимо - постановено е при наличие на всички необходими процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на отрицателни такива.

Решението е съответно на материалния закон. Както обосновано приема съдът, в случая правното основание за издаване на заповедта е чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, като сочените нарушения са на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗХ и чл. 12, чл. 37, ал. 1, т. 1 и чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 (отм.). Така сочените правни норми визират нарушения, които доказателствата по делото установяват по безспорен начин - предметите, приборите и оборудването не са поддържани чисти и не са надлежно дезинфекцирани с цел недопускане на риск от замърсявате, както и са установени патогенни микроорганизми. Видът на приложената принудителна административна мярка, е съответен на установеното в правната норма - спиране на експлоатацията на обекта.

Що се отнася до липсата на срок на действие на мярката, правилно съдът приема, че това в случая не се отразява на нейната законосъобразност. Срокът в случая зависи от времето, в което касаторът приведе транжорната в съответствие с нормативните изисквания. Тъй като мярката е преустановителна, органът е длъжен в момента, в който установи, че нарушенията са отстранени, да я отмени. Фактът, че това фактически не е направено, няма отношение към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като касаторът е имал възможност да поиска отмяна на мярката, когато счете, че нарушенията са отстранени, ако органът сам не я отмени.

С оглед на това представените по делото резултати от последващи проби, които доказват липса на изолирани бацили на антракс от представените 10 броя проби, иззети от транжорната, са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед и правилно не са ценени от съда. Те имат отношение към евентуалния отказ на органа да прекрати приложената принудителна мярка. Фактът, че след датата на повторната проба органът е издал и заповед № 406 от 14.08.2015 г., с която е заличил регистрацията на процесния обект, която заповед, с оглед на влязлото в сила Решение № 10077 от 31.07.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 6396/2016 г., е влязла в сила, също е ирелевантен за законосъобразността на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 356.

Видно от изложеното доводите на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Същото е и валидно, и допустимо, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Българската агенция за безопасност на храните - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд