Решение № 7485 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2008 г.

Решение № 7485 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София срещу решение № 795 от 9.07.2008 г. по адм. д. № 1859/2008 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 16 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Едноличен търговец Мариана Боянова Илиева с Фирма "Мариана Илиева" от с. Добринище моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 795 от 9.07.2008 г. по адм. д. № 1859/2008 г., Административен съд София град, първо отделение, 16 състав е отменил Ревизионен акт № 401 от 14.09.2007 г. в обжалваната му част. Съдът е приел за установено, че всички изложени в ревизионния доклад и съответно в ревизионния акт констатации се основават на справка за изплатени трудови възнаграждения на работниците и служителите, справка за изплатени възнаграждения на работещи без трудово правоотношение, справка за декларираните и внесени в приход суми, справка за актуалното състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител ЕТ "Хриса Топузова", както и справка за направените вноски за ДОО, ЗО, ПКБ, ДЗПО и ГВРС през периода 1.01.2004 г. до м. юни 2006 г. Тези справки не са подписани от ръководителя на предприятието, както и от съставителя. Неподписаните справки не могат да служат като доказателствено средство по чл. 53 от ДОПК. Направен е окончателния извод, че изложените в констативната част на ревизионния акт факти и обстоятелства са недоказани, поради което в обжалваната му част трябва да бъде отменен. Решението предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция е постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване пред административния съд по местонахождението на решаващия орган подлежи ревизионният акт, в частта му, с която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК. Видно от съдържанието му Ревизионен акт № 401 от 14.09.2007 г. на старши инспектор по приходите при Териториална дирекция гр. Благоевград съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В него са посочени размера на задълженията по видове и периоди, правно основание, както и размера на лихвите. Ревизионният акт е надлежно подписан и връчен. Съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК към него е приложен и ревизионен доклад № 401 от 6.08.2007 г., който също е законосъобразно оформен и има подробно описано предложение за установяване на задълженията. Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК именно с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. Съдът е обсъдил само справките по чл. 53 ДОПК, като изобщо не разгледал установените с ревизионния акт задължения. В тази връзка липсва произнасяне по съществото на спора, липсват мотиви, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК и тази на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК. Спорът, който се свежда до установяване на размера на задълженията на Едноличен търговец Мариана Боянова Илиева с Фирма "Мариана Илиева" от с. Добринище в обжалваната част на ревизионния акт не е бил разяснен от фактическа страна. Видно от молба от 19.05.2008 г. жалбоподателката по първоначалното дело е поискала назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но съдът в откритото заседание състояло се на 25.06.2008 г. е приел, че такова искане не е постъпило и че жалбоподателя няма доказателствени искания. Назначаването на такава експертиза е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, тъй като установяването на задълженията изисква и специални знания от икономическо естество, както и изчисления на тези задължения, които не са от компетентността на съда. По делото липсват и договорите, за които жалбоподателят по първоначалното дело е твърдял, че са граждански, а не трудови такива. Правната им природа не може да бъде преценена без тези договори да бъдат представени като доказателства по делото. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,