Решение № 5454 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2016 г.

Решение № 5454 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Георгиев, против решение № 471 от 30.03.2016 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. д. № 109/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Заявава, че приетата по делото съдебно- техническа експертиза потвърждава изцяло размера на установената недопустима площ. М. В. административен съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг по същество, с който да потвърди оспореното уведомително писмо, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Л. К. - Вени" оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Табутова, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърляне на жалбата, като излага подробни аргументи за законосъобразност на съдебното решение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с приложен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след изпълнение на задълженията по чл. 172 АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният акт е частично незаконосъобразен в частта, с която се отказва финансово подпомагане с оглед на установени недопустими за подпомагане 1.51 ха по група А и 12.48 % наддеклариране и 0.93 ха по група Б - 5.26 % наддеклариране от общо заявените за подпомагане площи, вместо действително установените в съдебното производство недопустими за подпомагане площи съответно - 1.31 ха - за група А - 10.65 % наддеклариране и 0.92 ха по група Б - 5.20 % наддеклариране и го е отменил и върнал преписката на органа, тъй като констатираните разлики променят размерите на сумите, които следва да се оторизират. Според участващия по делото прокурор в касационната жалба не са изложени конкретни доводи защо касационния жалбоподател счита, че неправилно съдът е установил различни размери на площите, които да са недопустими за подпомагане в по-малък от посочения размер в административния акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 471 от 30.03.2016 г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. изх. № 02-010-2600/19828 от 29.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 1459.66 лева и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в съответствие с дадените в решението указания. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Б. е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентния за това орган - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА в писмена форма, в рамките на правомощията, регламентирани в чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Първостепенният съд е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в атакуваното уведомително писмо, тъй като е преценил, че от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от групите по мярка 213 за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица /разгледани заедно с акта за отстраняване на очевидна фактическа грешка/ с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Освен това е установено, че атакуваният административен акт съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, резултатите от тях и оторизираните суми. Първоинстанционният съд се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза, чрез която са констатирани разлики при определянето на установената площ по отношение група А - постоянни пасища, както и по група В - обработваеми земи, както следва: вещото лице е установило обща площ на недопустими за подпомагане площи, като двойнозаявени и със застъпвания между границите и площта на БЗС по група А - 1.31 ха, представляващи 10.65 % от общо заявените и 0.92 ха по група В, представляващи 5.20 % от общо заявените. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че констатираните разлики променят стойностите, респективно размера на оторизираната площ и оторизираната сума, а оттам и определените редукции и санкции по смисъла на чл. 16, т. 5 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. От тук е изведено заключение, че при издаване на уведомителното писмо, в оспорената му част, неправилно е приложен материалния закон, което налага отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в случая правилно е счетено, че съобразно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 при подаване на заявлението от земеделския производител се извършват административни проверки относно: а) минимален размер на стопанството и минимален размер на парцела; б) географското положение на парцела спрямо границите на физическите блокове по чл. 1, ал. 3, а ал. 2 на същия текст регламентира, че когато при подаване на заявлението за подпомагане земеделски парцел попада в два или повече физически блока, кандидатът заявява за подпомагане по мярка 213, само частта от парцела, попадаща във физическия блок, пресичащ се от защитена зона от Натура 2000. Правилен е извода на първостепенния съд, че в конкретната хипотеза не е спорно между страните, че всички заявени от жалбоподателя парцели за подпомагане по мярка 213 попадат в защитена зона К. с код BG0002099 от Натура 2000. От приложените към преписката писмени доказателства и от приетото заключение на вещото лице е установено, че в случая са налице неотстранени застъпвания и в хода на административното производство относно двойно-заявените площи не са допуснати съществени нарушения, защото заявителят е бил надлежно уведомен за направените констатации, поканен е да представи доказателства за правото си на ползване на заявените от него площи, във връзка с което ги е представил такива, но такива доказателства са били представени и от останалите заявили ги кандидати, в резултат на което е прието, че не са отстранени установените застъпвания. При наличието на такива застъпвания административният орган е следвало да изключи тези площи от допустимите за подпомагане. Съгласно чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция, отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. В случая обаче експертът, който е изготвил и представил назначената съдебно -техническа експертиза е дал заключение, че са налице разлики при определянето на установената площ, както по отношение група А - постоянни пасища, така и по група В - обработваеми земи, а именно: установена е обща площ на недопустими за подпомагане площи, като двойно-заявени и със застъпвания между границите и площта на БЗС по група А - 1.31 ха, представляващи 10.65 % от общо заявените и 0.92 ха по група В, представляващи 5.20 % от общо заявените. Експертизата е приета в съдебно заседание, проведено на 17.09.2014 г. без забележки и възражения от страните. От съществено значение е обстоятелството, че процесуален представител на ответния административен орган - сега касационен жалбоподател, не е оспорил представеното експертно заключение и не е поискал повторна или разширена експертиза. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че приетата експертиза законосъобразно е кредитирана от съда и е обосновала правния извод за частична основателност на първоинстанционната жалба. В хода на касационното производство не са ангажирани писмени доказателства, които да дават основания да не бъдат възприемани констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза или опровергаващи изводите на първостепенния съд. Следва да се има предвид и факта, че в жалбата, по която е образувано настоящото дело, не са посочени конкретни аргументи защо според касатора, съдът неправилно е установил различни размери на площите, които са недопустими за подпомагане в по-малък от посочения размер в процесното уведомително писмо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е своевременно претендирано с представен списък на разноските. На основание на горното и на чл. 211, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,