Решение № 7814 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2018 г.

Решение № 7814 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на "П. К. И. " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. срещу решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 /Е79/ "М. - Ботевград", от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влезнал в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП - ПП/, одобрен със заповед № РД - 02 - 15 - 98 от 16.09.2016 г. на Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от 0.045 дка от имот по регистъра към ПУП № 3301 /по скица 003301/, вид на територията - урбанизирана, находящ се в землището на с. Д.. Изложени са съображения, че размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот е занижено и не съответства на действителната пазарна цена на имота, в него не са включени и извършени подобрения. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна - Министерският съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция " Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения. Оспореното решение е издадено от компетентния орган, в изискуемата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, какъвто е процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението, неразделна част от решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерски съвет, в т. 4 на таблицата на с. Д.. Не се спори по идентичността на вписаните данни за имота. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Безспорни са обстоятелствата по собствеността на процесния отчужден имот /част от 0.045 дка от имот по регистъра към ПУП № 3301 /по скица 003301/, както и вид на територията - урбанизирана. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителския доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение е в размер на 158 лв по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС и чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, по данъчна оценка за имота. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която е дала заключение по въпросите, възложени с определение от 19.04.2018 г. по делото, изготвена от лице от кръга на визираните в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице потвърждава оценката от 158 лв., с разлика от 0,40ст., за която уточнява., че се дължи на закръгляне на сумата, т. к. разликата е под 0,50ст. Експерта потвърждава, че се касае за урбанизирана територия, за която няма аналози за определяне на пазарна цена, с изградена бензиностанция в имота - действаща и съпътстващи инфраструктурни съоръжения, които не се засягат, тъй като се отчуждава тясна ивица по западната граница на имота, която в най-широката си част /средата/ е с ширина от 1,54м. Именно в тази част попадат и подобренията, според вещото лице, които съставляват "затревена площ, оградена с бордюри в размер 42 кв. м., в която са разположени две лампи за улично осветление, три пилона за знамена и три кв. м. асфалтирана площ". Тези подобрения са оценени в табличен вид по пера и възлизат на обща стойност от 5557,14 лв, като оценката е извършена по представените от оспорващото дружество инвентарни книги. При така установените фактически обстоятелства съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая по делото не са налице доказателства, установяващи извършени сделки с имоти, с подобни на отчуждавания характеристики, в относимия период, поради което пазарната цена правилно и определена по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, тъй като засегнатия от отчуждаването имот е "урбанизирана територия". Не се установява разминаване в размера на определеното с оспорвания административен акт обезщетение и даденото такова от вещото лице по делото, а разминаването от 0,40ст. е следствие от закръгляне на сумата към цяло число. Съдът намира, че не се следва обезщетение за посочените от оспорващия и установени на място от вещото лице подобрения в имота, предмет на отчуждаване, поради описаният по-горе начин на оценката и вида на определените в експертизата "подобрения". При липса на установени сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, какъвто е настоящия случай, равностойното парично обезщетение за имоти в урбанизирани територии и устройствени зони се определя по реда на ППЗДС - равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Сочените, като извършени от жалбоподателя подобрения не са декларирани и не са включени в данъчната оценка, относима към размера на обезщетението, а и не се следва включването им тъй като не променят трайно субстанцията на имота. Описаните "подобрения" не покриват това понятие, тъй като съставляват преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, които подлежат на преместване и ползване на друго място. Дори и да се приеме обратното, то парично обезщетение за тези "подобрения" не се дължи, тъй като не са представени изискуемите по ал. 2, чл. 56 разрешение за поставяне и схема, т. е. налице е хипотезата на чл. 96, ал. 3 от ППЗДС. Описаните в експертизата бордюри и асфалтирана част от 3 кв. м., също не съставляват подобрения с право на обезщетение, тъй като преместването на елементите на техническата инфраструктура, които се засягат от отчуждаването е за сметка на инвеститора на обекта, а бордюрите и асфалтирана част безспорно са елементи от техническата инфраструктура. По изложените съображения, решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерски съвет, в оспорената му част се явява законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, жалбоподателят дължи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,