Решение № 9156 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2009 г.

Решение № 9156 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на РМД, гр. София, и началника на митница Кулата срещу решение от 19.11.2007 г. по ахд № 2161/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "б" състав, с което е отменено по жалба на Здравко Илиев Желев, гр. София, Постановление за принудително събиране на публично държавно вземане (ППСПДВ) № 50/10.05.2004 г. на началника на митница Кулата, потвърдено с решение № Б - 42/08.03.2005 г. на директора на РМД - София в частта, с която жалбата на Здравко Илиев Желев е била отхвърлена. Касаторите поддържат в касационните си жалби чрез процесуални представители поддържат, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, искат отмяната му. Директорът на РМД - София претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Здравко Илиев Желев в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че на 05.06.2002 г. на митница Кулата е задействан карнет ТИР № UX 34324189, под покритието на който е допуснат превоз на необмитени стоки - 4000 бр. санитарни артикули и 20 000 бр. покривки за маса. Стоката е следвало да се представи пред МБ Горубляне за митническо оформяне в определения от чл. 232, ал. 1 ППЗМ срок. Като превозвач в тир - карнета е вписан ЕТ " Буби - Любомир Алексов". Получател на доставката по транспортни документи и фактура е "Дзя Чун Уен" ООД. Тир карнетът не е бил приключен в определения срок. Изпратено е уведомление за доброволно плащане на митните сборове до превозвача и Здравко Желев. По делото не е установено по безспорен начин дали стоките са предадени на дружеството - получател. Здравко Желев няма качество на титуляр на митнически режим, превозвач или получател на стоката. Обстоятелството, че му е наложено административно наказание "глоба", което в последствие е отменено с влязло в сила решение, не обуславя ангажиране на отговорността му за заплащане на митни сборове. Предвид изложеното ПППСПДВ в обжалваната част е незаконосъобразно. Основното твърдение на първия касатор е, че Здравко Желев е представител на получателя. По делото подобни доказателства липсват. Има данни единствено, че той е внесъл част от дължимите за стоката митни сборове. Но дори и да беше доказано, че Желев представлява дружеството - получател, за представителя не възниква задължение за заплащане на митни сборове. Такова възниква за получателя на основание чл. 202 ЗМ, който е самостоятелен субект на правото. Твърдението на втория касатор, че е налице хипотезата на отклоняване на стоката от митнически режим, е недоказано. Актът за установяване на административно нарушение, последван от отмененото наказателно постановление, не е годно писмено доказателствено средство в настоящето производство, а още по-малко има характер на официален писмен документ. Същият е етап от процедура по налагане на административно наказание с наказателно постановление, което впоследствие е било отменено, независимо от причините за отмяната. В случай, че началник митница Кулата е искал да докаже фактите, описани в акта, е следвало да ангажира съответните гласни доказателствени средства и като не го е направил, е понесъл последиците от тежестта на доказването. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото не може да бъде присъдено претендираното от директора на РМД - София юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение