Решение № 172 от 6.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1105/2011 г.

Решение № 172 от 6.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1105/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Г. прокурор е направил искане за възобновяване на нохд № 597/10 г. по описа на Окръжния съд-гр. Добрич, отмяна на постановеното по него определение от 17.12.2010 г. в частта, с която е определено общо наказание на Д. К. К. на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, по това дело и по нохд № 614/09 г. на Д., в размер на 3 години лишаване от свобода и 3000 лева глоба, а делото да се върне за определяне на общо наказание по нохд № 597/10 г. на основание чл. 23, ал. 1 НК и прилагане на чл. 68, ал. 1 НК. Пред ВКС искането се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура. Осъденият и защитата му намират искането за неоснователно. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С цитираното по-горе определение Д. одобрил постигнатото споразумение за прекратяване на наказателното производство, сключено между прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Добрич и адв. М., защитник на Д. К. К., по силата на което последният се признава за виновен в извършването на три престъпления: 1) за деяние, извършено в периода от м. януари 2009 г. до 15.12.2009 г. - по чл. 321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 НК; 2) за деяние, извършено през пролетта на 2009 г. - по чл. 339, ал. 1 НК и 3) за деяние, извършено на 08.03.2010 г. - по чл. 354а, ал. 3 НК. За извършените престъпления Д. наложил на К. наказания, както следва - за първото престъпление три години лишаване от свобода, за второто - две години лишаване от свобода и за третото - две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева. На основание чл. 25, във връзка с чл. 23 НК Д. групирал таса определените наказания за престъпленията, предмет на това споразумение и наложеното на К. с определение № 16, по нохд № 614/2009 г. на Д., в сила от 04.11.2009 г., определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът зачел времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест". Отговорността на К. е ангажирана и за направени по делото разноски. Със същото определение Д. прекратил наказателното производство водено срещу К.. Данните за осъждането на К. по нохд № 614/2009 г. на Д. сочат, че посоченото определение е постановено по реда на глава двадесет и девета на НПК, като К. е осъден за деяние, извършено на 18.05.2009 г. на основание чл. 354а, ал. 1 НК на две години лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на глоба в размер на 5000 лева. Както се посочи, определението по нохд № 614/09 г. на Д. е влязло в сила на 04.11.2009 г., поради което определеният с него изпитателен срок е за времето от 4.11.2009 г. до 4.11.2012 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането на главния прокурор е допустимо, а по същество - основателно. Възражението за неправилно приложение на закона е основателно. Очевидно е, че в изпитателния срок, определен на К. по нохд № 614/09 г. на Д. са извършени две от престъпленията, предмет на нохд № 597/10 г. на Д., а именно - по чл. 321, ал. 3 НК и по чл. 354а НК. Това от една страна сочи, че между тези две престъпления и престъплението, предмет на нохд № 614/09 г. на Д. не е налице съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, а от друга - извършването в определения от съда изпитателен срок на друго умишлено престъпление от общ характер, за които, макар и след този срок бъде наложено наказание лишаване от свобода - какъвто е настоящият случай, предопределя осъденият да изтърпи и отложеното наказание - чл. 68, ал. 1 НК. Ето защо от определената от Д. съвкупност следва да се изключи престъплението, предмет на нохд № 614/09 г. на Д., а делото - върне за приложение на чл. 68, ал. 1 НК по реда на чл. 383, ал. 2 във връзка с чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. ВКС установи, че неправилното приложение на закона (на плоскостта на казаното) е предопределило и неправилност при решаването на въпросите относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и типът на затворническото заведение, където осъденият следва да бъда настанен първоначално. В тази част обаче, не е заявено несъгласие от страна на прокурора, а само той може да инициира влошаване положението на осъдения, тъй като съответните на закона режим и затворническо заведение са строг и закрит тип или затвор. От друга страна, законът е нарушен и с налагането на глоба в размер на 3000 лева, вместо на такава в размер на 2000 лева, каквато е определена като кумулативно наказание за престъплението по чл. 354а НК, предмет на нохд № 597/10 г. на Д.. Тук е мястото да се каже, че настоящото производство е образувано по искане на главния прокурор, с което се цели утежняване на положението на осъдения, поради което ВКС няма как да надхвърля изложените в него доводи за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, още по-малко да упражнява правомощия (чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК), несъответни с преследваната от прокурора цел. Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение