Решение № 13649 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9648/2020 г.

Решение № 13649 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9648/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Комплексен онкологичен център-Шумен" ЕООД, БУЛСТАТ 127521758, седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "В. Априлов" № 63, представлявано от управителя Д-р С. Арнаудов, подадена чрез пълномощника адвокат П. Петков срещу решение № 93/08.07.2020 г. по адм. дело № 521/2019 г. на Административен съд-Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 2 от Писмена покана изх. № 29-02-1206 от 09.10.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса- гр. Шумен за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер 1850, 00 лв., и са присъдени разноски. В останалата си част по т. 1 Писмената покана не е обжалвана и е влязла в законна сила и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго с което да бъде отменена писмената покана в обжалваната й част. Претендират се разноски. Ответникът– директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Шумен, чрез пълномощника адвокат С. Станчев в писмен отговор оспорва касационната жалба и взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Шумен е отхвърлил жалбата на "Комплексен онкологичен център-Шумен" ЕООД срещу т. 2 от Писмена покана изх. № 29-02-1206 от 09.10.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса-гр. Шумен за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер 1850, 00 лв. Установено е от фактическа страна, че"Комплексен онкологичен център-Шумен" ЕООД гр. Шумен, е изпълнител по договор № 270307/23.05.2018 г., сключен с НЗОК, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за 2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със Заповед № РД-18-265 от 24.06.2019 г. на директорът на РЗОК- гр. Шумен е наредено извършването на проверка на здравното заведение във връзка с изпълнението на договора. За резултата от проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми, връчен на упълномощено от управителя лице и подписан без възражения. Отразеното в т. 3 от протокола е във връзка с КП № 250. 1 "Високотехнологично лечение на онкологични и неонкологични заболявания 3 дни престой без лъчехимиотерапия" съдържа констатации относно един случай на лечение. Установено е, че в ИЗ № 2255/2019 г. по КП № 250. 1 на ЗОЛ М. Аврамова е отразено приемането й на 08.05.2019 г. и изписана на 16.05.2019 г. Проведени са 2 лъчетерапевтични процедури от планираните 10 процедури, като не е завършен планирания лъчелечебен курс по желание на болната, която с декларация се отказва от продължаване на лечението. Прието е, че се касае за незавършена КП 250. 1, като не е изпълнен в пълен обем ДЛА, при проведени 2 процедури от планираните 10, като не е завършен планирания лечебен курс по желание на болната. Издадена е писмена покана за възстановяване на сумата от 1850, 00 лева, като е прието, че в случая се касае за неизпълнение на чл. 345, ал. 1, т. 3 от НРД 2018 МД, тъй като изпълнителят на БМП не е спазил изискванията на ДЛА, като е отчел незавършена клинична пътека с незавършен терапевтичен планиран терапевтичен план по КП № 250. 1 от Приложение № 17 А на НРД 2018 МД. Депозираното своевременно в писмен вид възражение на здравното заведение не е прието за основателно. По делото е назначена, изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза. Съдът е приел, че заключението кореспондира със събраните по делото доказателства. Съдът е споделил становището на вещото лице, че в случая не е налице хипотеза на самоволно напускане на пациента. След това е приел, че е налице напускане на пациент по собствено желание. Във връзка със събраните по делото доказателства е направил извод, че КП не е завършена и извършената дейност не е следвало да бъде заплатена. Конкретизирал е, че съгласно НРД 2018 г. напускането на пациента е следвало да бъде отразено в ИЗ и на основание чл. 347, ал. 6 от НРД 2018 г. за същото да се уведоми РЗОК. Счел е, че тази процедура не е спазена и наведените доводи от страна на жалбоподателя за неоснователни. Крайните изводи на първоинстанционният съд са правилни. В случая е налице хипотезата на чл. 347, ал. 1 от НРД за 2018 г. Безспорно е налице самоволно напускане на пациент от клиниката. Дали това е станало с декларация или не е без значение в конкретния случай. В разпоредбите на чл. 347 от НРД 2018 г. не се прави разлика между напускане на клиниката с декларация или уведомление от страна на пациента, и напускане без такова уведомление. Във всички случаи на отказ на пациента от продължаване на лечението се касае за самоволно напускане. В този случай, когато КП не е завършена дейността не се заплаща /чл. 347, ал. 1/. Изключенията са посочени в ал. 2 и ал. 4 на чл. 347 от НРД за 2018 г. Съгласно ал. 4, изключения от ал. 1 се допускат и в случаите на самоволно напускане на пациента от клиниката/отделението, в които не е спазен минималният болничен престой, но са извършени всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури съгласно ДЛА на КП, АПр и КПр. Случаите на самоволно напускане на пациента от клиниката/отделението по ал. 4 се отразяват в историята на заболяването от лекуващия лекар и от завеждащия клиниката/отделението /ал. 5/. В случаите по ал. 4 лечебното заведение уведомява писмено съответната РЗОК, която заплаща отчетената дейност като АПр "Предсрочно изпълнение на дейностите по КП...". В случай че такава не е договорена, на лечебното заведение се заплаща 80% от цената на съответната КП /ал. 6/. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не е спазил цитираните по-горе разпоредби, за да се приеме, че е налице изключението по ал. 4 за заплащане на извършената дейност по тази КП. По делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на РЗОК-гр. Шумен. Поради това правилно административният орган е издал писмената покана в обжалваната й част за въстановяване на неоснователно получените суми. Здравното заведение е нарушило изискванията на ДЛА, като е отчетена незавършена КП с планиран терапевтичен план и неспазени критерии за дехоспитализация на пациентката. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на разноски е неоснователна. Разноските за първата инстанция са присъдени от Административен съд-Шумен. За касационната инстанция страната не е представила доказателства за сторени разноски, нито списък на разноските. В писмената защита, подадена от директорът на РЗОК-Шумен е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Но в касационното производство страната не е била представлявана от юрисконсулт. Ето защо искането за разноски на РЗОК-гр. Шумен е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,