Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2009 г.

Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи чрез ст. Юрист. Даниела Люнчева срещу решение № 9097/07.07.2009 г., постановено по адм. дело № 7359/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отменена негова заповед № К-2597/24.04.2008 г., с която на Венцислав Маринов Соколов е наложено дисциплинарно наказание " порицание" за срок от една година. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като било постановено при липса на правен интерес от оспорване на индивидуалния административен акт, затова че в хода на процеса е било прекратено служебното правоотношение на Венцислав Соколов. В случай, че съдът приеме решението за допустимо, то се иска неговата отмяна като неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че е пропуснат преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 223, ал. 1 ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от ст. юрист. Люнчева. Ответникът по касационната жалба Венцислав Маринов Соколов моли да се отхвърли жалбата като неоснователна, като доводите си е изложил в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Според прокурора налице е правен интерес от обжалване на дисциплинарната заповед, а решението не подлежи на обезсилване. По същество счита, че съдът неправилно е приел, че не е спазен срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, тъй като най-ранната дата на постъпване в МВР на обобщената справка е от 22.02.2008 г. и двумесечният срок е спазен. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени заповед № К-2597/24.04.2008 г., с която на Венцислав Маринов Соколов е наложено дисциплинарно наказание " порицание" за срок от една година, първоинстанционният съд е приел, че не е спазен двумесечният срок за налагане на това наказание на основание чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Прието е от решаващият съд, че от установената с доказателствата фактическа обстановка е видно, че наказанието е наложено само за посоченото със справка, вх. № 769/22.02.2008 г. дисциплинарно нарушение, а след удължаване на срока не са извършвани никакви процесуални действия с цел установяване на други нарушения на служебната дисциплина по други обществени поръчки, нито са събирани нови доказателства за специалната обществена поръчка. Направен е извод от съда, че наложеното наказание е извършено след изтичане на 2 месеца от откриване на нарушението на 22.02.2008 г. и това е достатъчно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание. Обжалваното решение е неправилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Макар да е безспорно установено, че в хода на процеса пред първоинстанционния съд със заповед № 6707803.12.2008 г. служебното правоотношение на Венцислав Соколов е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, то това не означава, че е отпаднал правния интерес за обжалване на предхождащата заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Аргумент за това становище е разпоредбата на чл. 256, ал. 1 ППЗМВР, както и евентуалното обезщетение, което би поискал служителя в случай на отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание. Затова за Венцислав Николов съществува правен интерес от оспорване на дисциплинарната заповед и на това основание първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване. Първоинстанционният съд обаче неправилно е приложил разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. Двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание съгласно посочените правни норми, действали към момента на издаването на заповедта на министъра започва да тече от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР (в приложимата за процесния случай редакция) предвижда, че се счита за открито нарушението, когато органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание разполага с достатъчни доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя. Този момент обаче не се идентифицира с момента на откриване на дисциплинарното производство, защото към този момент не може да има достатъчно доказателства по смисъла на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. В процесния случай дисциплинарното производство е открито със заповед № К-315/17.01.2008 г., а първоинстанционният съд е приел, че достатъчно доказателства са налице с посочената справка № 769/22.02.2008 г. Най-ранната дата, на която е постъпила обобщената справка е 04.03.2008 г. (лист 79 от делото), поради което към 24.04.2008 г., когато е издадена дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Това е така, тъй като именно към 04.03.2008 г., когато до знанието на компетентния наказващ орган са достигнали становището на ДРО от 28.02.2008 г., обобщената справка от дисциплинарното разследване от 22.02.-2008 г., възражението на Венцислав Соколов от 28.02.2008 г. и докладна записка от 29.02.2008 г. той е разполагал с достатъчно данни за нарушението и нарушителя и е могъл да издаде процесната заповед. Всеки по-ранен момент, включително и този приет от първоинстанционния съд не може да се свърже с момента на откриване на нарушението по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗМВР и съответно теченето на предвидения в тази разпоредба двумесечен срок, който безспорно е преклузивен. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде отменено като неправилно. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав и произнасяне по съществото на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,