Решение № 4086 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2019 г.

Решение № 4086 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Иванов, с ЕГН [ЕГН], подадена чрез упълномощен адв. Л. Минев против решение № 61 от 15.02.2019 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, I-ви състав, по адм. дело № 739/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 г. – 2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/6187 от 09.07.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати 100 лева разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен, като прави искане за присъждане на разноски. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Според участващия по делото прокурор съдът правилно се е обосновал, че на А. Иванов не е издаден сертификат от двете контролиращи лица "Биоагричет Италия – България" ЕООД и "Био Елас" АД или писмено доказателство за съответствие на произведените от А. Иванов растения или пчелни продукти с правилата на екологичното производство., като такъв документ не представен от земеделския производител пред ДФ "Земеделие" до 30.09.2017 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съборажения: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/6187 от 09.07.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган при делегирани правомощия със заповед № 0 З-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Счетено е, че оспореното уведомително писмо е постановено в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. След преценка и анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е формирал извод за законосъобразност на акта на административния орган, с оглед безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателят, в качеството си на земеделски стопанин, одобрен за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007–2013 г., не е предоставил документ, удостоверяващ съответствието на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство в изискуемите срокове по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. (Наредба № 11). Първоинстанционният съд е преценил, че административният орган правилно е отказал на жалбоподателя финансова помощ и е прекратил агроекологичният му ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г. Настоящият състав на Върховен административен съд счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено. Това е така, защото са неоснователни изложените в касационата жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 подпомаганите лица по мярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, считано от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. По силата на чл. 59 от приложимата наредба Държавен фонд "Земеделие"- РА, може да поиска от земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетите агроекологични задължения и предоставяне на агроекологични плащания. Документите следва да се представят в срок до 15 работни дни от датата, на която земеделския стопанин е получил искането от ДФЗ - РА. От приетите по делото доказателства е видно, че през 2013 г. А. Иванов е бил одобрен за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. В съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 той е следвало до 30.09.2017 г. (петата година от ангажимента) да е получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че изискуемият сертификат или писмено доказателство, не са били представени от касатора. Видно от представеното по делото удостоверение от 28.07.2015 г. (л. 215 от първоинстанционното дело), не се установява, че произведените от касатора растителни продукти съответстват на правилата на биологичното производство, каквото е изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. В цитираното удостоверение е посочено само, че "Биоагричерт Италия България" ЕООД потвърждава, че към него момент нямало прекъсване на сертификацията. Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, поради което изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, че не е представеното удостоверение за съответствие съгласно Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, а само относно обстоятелството, че към момента на издаването на горепосочения документ от 28.07.2015 г. нямало прекъсване на сертификацията. Жалбоподателят е следвало да представи Сертификат или друго писмено доказателство /удостоверение или др./, доказващи изискуемото съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, което обаче в конкретния случай не е направено. В нормата на § 1, т, 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 06.04.2009 г., се съдържа легално определение на "писмено доказателство". Това е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, съгласно образеца в приложение XII. Представеното от земеделския производител Удостоверение за съответствие от 28.07.2015 г., на което се позовава касаторът, е различно от регламентирания образец в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Още повече, че в него липсва и задължително съдържание като групи продукти/дейности, определени като: растения и растителни продукти: биологични продукти, продукти от преход и др., период на валидност, дата на контрол/и, поради което не може да се изведе обоснован извод, че представеното от жалбоподателя Удостоверение от 28.07.2015 г. отговаря на задължителното съдържание в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Следва да се има предвид, че видно от приложеното по делото на л. 89 и л. 123 писмо № 1709250126/22.12.2017 г., (допусната е техническа грешка в изписването в съдебното решение от АС-Пазарджик като № 1711300016/01.12.2017 г.) на представляващия Институт "Био Еллас" до жалбоподателя, се установява, че сертифициращият орган е решил "Да не издаде Сертификат на продукта", тъй като продуктите, които ще бъдат добити след 31.08.2018 г. могат да бъдат реализирани с позоваването на биологичния метод на производство, при условие спазването на изискванията на Регламенти ЕО № 834/2007 и № 889/2008. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е обсъдил Сертификат за анализ на листа от праскови с № 101761/20-21.11.2017 г., който обвързвал административния съд, съгласно чл. 179 от ГПК. Представеният сертификат от лабораторен анализ на листа не е официален свидетелстващ документ, не доказва изпълнение на задълженито на земеделския производител по чл. 37, ал, т. 3 от приложимата наредба и не попада в приложното поле на § 1, т. 8 от Наредба № 11. От съдържанието на представения лабораторен анализ се установява, че същият "не представлява Сертификат и не може да се използва за доказване на съответствие". Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Ответникът не е заявил претенция за разноски. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,