Решение № 14737 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2019 г.

Решение № 14737 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Беров е подал касационна жалба срещу решение № 3502 от 23.05.2019 г. по адм. дело № 2456/2019 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение в размер на 1 500 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 21.12.2015 г. до 09.06.2017 г., причинени от наказателно постановление № 4105/10.12.2015 г. на началник-сектор "Охранителна полиция" при Шесто районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението и присъждане на разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи не е взела становище. Прокурорът при Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Беров срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни негативни психически емоции, притеснение и страх, причинени в периода от 21.12.2015 г. до 09.06.2017 г., от наказателно постановление № 4105/10.12.2015 г., издадено от началник-сектор "Охранителна полиция" при Шесто районно полицейско управление, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017 г. от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 4105/10.12.2015 г. началникът на сектор "Охранителна полиция" при Шесто районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните работи наложил на И. Беров административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за това, че на 7.12.2015 г. в град София, на улица "Хубча" и [улица], след устно полицейско разпореждане да представи документ за самоличност, е отказал да го стори и се опитал да си тръгне, като с действията си попречил на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба – нарушение по чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. С решение от 8.05.2017 г. по НАХД № 22443/2015 г. по описа на Софийския районен съд наказателното постановление било отменено. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 9.06.2017 г. В решението по НАХД № 22443/2015 г. на Софийския районен съд била възприета следната фактическа обстановка: на 7.12.2014 г., в град София, К. Берова, съпруга на И. Беров, управлявала лек автомобил, в който се намирала и малолетната й дъщеря. Между автомобила, управляван от Берова, и таксиметров автомобил възникнало пътно-транспортно произшествие. Берова се обадила на съпруга си, който дошъл на място. На мястото на произшествието пристигнали и полицейски служители, които снели самоличността на двамата водачи. И. Беров бил силно афектиран и приканвал съпругата си да не предоставя на полицейските служители личната си карта. След покана да предостави личната си карта, Беров отказал, тъй като документът се намирал в дома му. Впоследствие му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР и бил задържан за срок от 24 часа. От правна страна административният съд приел, че искът, предявен от И. Беров за присъждане на обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни негативни психически емоции, притеснение и страх, е неоснователен по съображения, че не са установени вреди и причинна връзка между отменения административен акт и твърдените вреди. Административният съд се позовал на служебно известни обстоятелства, каквито се съдържат в мотивите на решение № 2146 от 28.03.2019 г. по адм. дело № 602/2019 г. по описа на Административния съд – София град. С това решение на ищеца било присъдено обезщетение в размер на 200 лева за неимуществени вреди, причинени от издадената по повод на същия случай заповед за задържане, която била отменена от съда. Първоинстанционният съд посочил, че независимо от това наличието на два административни акта, издадени от полицейски органи при Столичната дирекция на вътрешните работи, ищецът претендирал обезщетяване на едни и същи неимуществени вреди, за които вече бил възмезден. При връзката на породените от един и същи случай преживявания не можело да се направи разграничение дали те са причинени от заповедта за задържане или от издаденото наказателно постановление за налагане на административно наказание "глоба". Отделно от това, преживяванията, които ищецът твърдял, не се отличавали с траен характер и интензивност, за да подлежат на обезщетяване. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск заедно с акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от отмяната на наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Оплакването в касационната жалба за необоснованост на решението поради това, че първоинстанционният съд взел предвид наличието на предишни административни нарушения, извършени от ищеца като водач на моторно превозно средство, всъщност има отношение към прилагането на материалния закон, а не към прилагането на правилата на формалната логика. По делото е представена като доказателство "справка-картон на водача", данните, от които са обсъдени от първоинстанционния съд. Действително, тези обстоятелства стоят извън подлежащите на установяване с оглед предмета на делото, но не те са обусловили преценката на съда по съществото на спора. Касационната инстанция споделя извода на административния съд за отсъствието на понесени съществени по своята сила и продължителност неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от отмененото наказателно постановление, които подлежат на обезщетяване. Административният съд основателно е отбелязал, че твърдените от ищеца притеснения и "изключителен стрес", гняв и безсилие, че е наказан без вина, които - по негови твърдения - изпитвал в продължение на повече от година в хода на обжалване на наказателното постановление, не биха могли да се разглеждат като причинени именно от издаденото наказателно постановлениe. Преживяванията, описани от ищеца като интензивни и трайни, не са обичайни в подобни случаи и трябва да бъдат доказани при условията на пълно доказване, каквото по делото не е проведено. Ангажираните от ищеца гласни доказателства не подкрепят неговите твърдения. Разпитана като свидетел, съпругата на И. Беров заявила, че поради пътно-транспортното произшествие с автомобила на семейството, той бил афектиран и използвал по-висок тон в разговора си с полицейските служители, които му наложили глоба, тъй като не носел документ за самоличност. Съпругът й изживял "жесток стрес", станал "интровертен" и изпитвал страх, че "може да бъде наказан", като се притеснил от заповедта за задържане. При цялостна преценка на обстоятелствата административният съд убедително е обосновал, че именно други обстоятелства, които стоят извън разглежданата административна дейност, както и задържането на ищеца, са предизвикали у него силни емоционални изживявания от негативно естество. При положение, че ищецът е завел отделни дела за обезщетяване на морални вреди, не е възможно да се разграничи кои от неговите преживявания са причинени от издадената незаконна заповед за неговото задържане, и кои - от незаконосъобразното наказателно постановление. В допълнение следва да се отбележи, че не всички неприятни изживявания като яд и притеснение, причинени от незаконна административна дейност, могат да се характеризират като неимуществени вреди. От значение е отражението, което незаконният административен акт, незаконното действие или бездействието на орган оказват върху личната сфера на лицето. Ако преживяванията са нетрайни и не засягат реално и в значителна степен физическото, психическото и социалното благосъстояние на личността, не може да се приеме възникването на неимуществени вреди, които трябва да бъдат обезщетени. При отсъствието на соченото в касационната жалба отменително основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд