Решение № 14293 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2015 г.

Решение № 14293 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Национална асоциация за обществена защита, със седалище град Р., представлява от председателя на Управителния съвет В. Д. Й. против решение № 4277/22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3969/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Върховния касационен съд, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Национална асоциация за обществена защита Р. срещу писмо изх. № 198/27.03.2015 г. на главния секретар на Върховния касационен съд, с което е отказан достъп до обществена информация, по нейно заявление вх. № 3201/17.03.2015 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 3201/17.03.2015 г. Национална асоциация за обществена защита, със седалище град Р. е поискала от председателя на ВКС да й бъде предоставен достъп до обществена информация - протокол от провелото се Общо събрание на Гражданска колегия на ВКС, във връзка с приемане на Тълкувателно решение № 11/2012 г., провело се на 21.03.2013 г. Информацията е поискана под формата на копие на технически носител, чрез електронната поща на заявителя. С оспореното писмо № 198/27.03.2015 г. на главния секретар на Върховния касационен съд е отказан достъп до поисканата информация, като са изложени мотиви, че тази информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, касае правораздавателната дейност на съда и по отношение на нея се прилага разпоредбата на чл. 21 от ГПК за тайната на съвещанието. В мотивите на решението на АССГ е прието, че оспореното пред него решение е законосъобразно, като издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, но същата е служебна съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ, свързана с правораздавателната дейност на ВКС, която подлежи на ограничаване по аргумент от нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДОИ. Освен това за протоколите от заседанията на общите събрания на ВКС, в които се вземат решения по тълкувателни дела важи тайната на съвещанието съгласно чл. 21, ал. 1 ГПК. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е главния секратар на ВКС, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата законосъобразност на оспореното писмо, поради обстоятелството, че поисканата информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ, но по отношение на нея следва да бъде приложено ограничението по чл. 7, ал. 1 от същия закон - налице е защитена тайна по друг закон, а именно приложимата в случая разпоредба на чл. 21, ал. 1 ГПК. Тъй като касаторът иска протокола от заседанието на ОС на ГК на ВКС, в който е взето ТР 11/2012 г., следва да се приемат за основателни мотивите в оспореното решение, че в този случай е налице тайна на съвещанието по смисъла на чл. 21, ал. 1 ГПК. Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение