Решение № 10189 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х. и Т. А. Х., подадена чрез адвокат С. Николов против Решение 1307/24.03.2025 г., постановено по административно дело 571/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С оспореното решение е отхвърлен предявения от А. Х. Х. и Т. А. Х. отрицателен установителен иск за това, че не се дължи изпълнение на влязла в сила Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив поради погасяването й по давност като изпълнително основание. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно да се постанови друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Касационната жалба се поддържа от А. Х. Х. в лично качество и като пълномощник на съпругата си Т. А. Х.. Ответната страна, Кмет на Район Централен при Община Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е събрал всички относими за спора доказателства, установил е фактическите обстоятелства и е възприел законосъобразни правни изводи. На първо място, правилно съдът е приел, че Заповед РД-16-1251/28.12.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която е наредено премахване на незаконен строеж, е влязла в законна сила на 31.03.2017 г., на която дата е постановено Определение 4000/31.03.2017 г. по административно дело 3043/2017 г. на Върховния административен. С този съдебен акт окончателно е прието, че подадената от А. Х. Х. и Т. А. Х. жалба против заповедта е недопустима, като подадена след законоустановения срок, считано от съобщаването й, поради което възраженията в касационната жалба свързани с нередовно съобщаване на заповедта са преклудирани в хода на това производство и е недопустимо да се разглеждат в настоящото. На следващо място, по безспорен начин посредством специални знания, съдът е установил, че поканата за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 ДОПК е била редовно съобщена на двамата й адресати на 24.07.2017 г., от която дата е започнал да тече 5-годишен давностен срок по чл. 285 АПК за привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед. Преди да изтече този давностен срок, а именно през месеците април и май на 2022 г. са предприети и извършени редица действия по изпълнението на заповедта извършена е проверка на мястото на строежа, при която е установено, че същият не е премахнат; изпратено е писмо до адресатите на заповедта, с която са уведомени, че ще се пристъпи към принудително премахване на строежа, като им е даден срок, в който освободят сградата от имущество и вещи; установено е състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение и т.н. Следователно 5-годишната давност е била прекъсната и считано от 19.04.2022 г., когато е извършено първото действие по изпълнение е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на предявяване на иска не е изтекла, поради което правилно съдът е приел, че задължението по изпълнение на влязлата в сила заповед не е погасено и е отхвърлил предявения иск. При така изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е приложил правилно материалния закон. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не се установява съдебният състав да е проявил пристрастие или предубеденост спрямо ищците, напротив поведението му, отразено в съдебните протоколи и в останалите съдебни книжа сочи на обективност и безпристрастие спрямо страните в процеса. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,