Решение № 13650 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Информа", с ЕИК 131391772, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица][адрес], чрез пълномощника му адв. Х. Расташки, против решение 2374/10.04.2024 г., постановено по адм. дело 3495/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се противоречие в мотивите, както и между мотивите и диспозитива на оспорения съдебен акт във връзка с изводите относими към характера на писмото за прекратяване на сключения административен договор с Агенцията за заетостта. Налице са твърдения за надлежно изпълнение на договорните задължения, с които се обосновава основателност на предявената искова претенция. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по съществото на делото за уважаване на предявения иск изцяло. Претендират се разноски за първоинстанционното и за касационното производства, вкл. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Христова, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на оспореното решение, което иска да бъде оставено в сила. Допълнително навежда доводи за погасяване на претенцията по давност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно, постановено при изяснени факти и в съответствие с приложимото материално право, както и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящият състав на касационната инстанция, на основание чл. 218, ал.2 АПК като извърши служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на обжалваното решението с материалния закон, намира същото за недопустимо, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Сдружение Информа , с която на осн. чл.19ж, ал.1 АПК срещу Агенция по заетостта е предявен осъдителен иск за сумата 78 221,25лв., неизплатено възнаграждение съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г., сключено между страните, както и законна лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за периода 10.10.2018 г., съотв. 12.10.2018г. (датите, на които възложителят е следвало да извърши плащането към доставчика на услуги) до окончателното плащане на сумата. По делото е установено, че на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС 280/2015 г., между Агенция по заетостта, в качеството на възложител и Сдружение "Информа", включено в списъка на доставчици на обучение, утвърден от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в качеството на доставчик на обучение, е сключено Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. с предмет: извършване на обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. По силата на Споразумението, възложителят възлага, а доставчикът на обучение приема да извършва обучение срещу ваучери на представители на целеви групи за следните професионални обучения и обучения по ключови компетенции: оперативно счетоводство; маркетингови проучвания; готвач; оперативен счетоводител; графичен дизайн; интериорен дизайн и контрол на качеството и безопасност на храни и напитки. Според клаузите в Споразумението, финансирането на обученията се осъществява, както следва: 85% от стойността на всеки ваучер се финансира от страна на Агенция по заетостта, а останалите 15% се съфинансират от заетото лице. Съдът е констатирал, че от страна на възложителя са извършвани проверки на всяко от професионалните обучения и обучения по ключови компетенции, включени в предмета на Споразумението, а на включените в обученията лица са издадени ваучери за обучение на заето лице и свидетелства/удостоверения за придобита професионална квалификация. Сдружение "Информа" в качеството на доставчик на обученията, е изпращал на Агенцията по заетостта, искания за плащане на стойността на всеки от ваучерите в размер на договорените 85 %. Във връзка с получените искания за плащане, с Писмо рег. ДОб-ВЗЛ-01-01-2487#12 от 16.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, Сдружение "Информа" е уведомено, че няма да му бъдат платени сумите по Споразумението за следните обучения: 1. Маркетингови проучвания ІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-2487, курс 101-1224-17-92004 по искане за плащане 51/20.06.2018 г.; 2. Оперативно счетоводство ІІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-1996, курс 101-1142-17-92004 по искане за плащане 50/20.06.2018 г.; 3. Оперативно счетоводство ІІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-1131, курс 101-1000-17-92004 по искане за плащане 58/11.07.2018 г.; 4. Оперативно счетоводство ІІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-1134, курс 101-0999-17-92004 по искане за плащане 59/11.07.2018 г.; 5. Производство на кулинарни изделия и напитки - ІІСПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-2412, курс 101-1221-17-92004 по искане за плащане 57/11.07.2018 г.; 6. Контрол на качеството и безопасност на храни и напитки - ІІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-2411, курс 101-1220-17-92004 по искане за плащане 63/11.07.2018 г.; 7. Графичен дизайн ІІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-1147, курс 101-1023-17-92004 по искане за плащане 60/11.07.2018 г.; 8. Интериорен дизайн ІІІ СПК, договор Доб-ВЗЛ-01-01-1215, курс 101-0996-17-92004 по искане за плащане 62/11.07.2018 г., като общата сума по описаните искания за плащане формира размера на исковата претенция. Съдът е установил, че преди подаване на исканията за плащане, с писмо рег. ДОб-2-537#5/28.07.2018 г. на възложителя, е прекратено едностранно подписаното Споразумение на основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, поради неизпълнение на задълженията на доставчика на обучение, считано от датата на получаването му 28.07.2018 г. Срещу издаденото писмо е подадена жалба от Сдружение "Информа" пред Административен съд София град, който с влязло в сила определение 7889/17.10.2019г. по адм. дело 8200/2019 г., е оставил жалбата без разглеждане с доводи за недопустимост на оспорването /прието е, че писмото не е индивидуален административен акт/ и е прекратил производството по делото. При горните доказателства, с обжалваното решение Административният съд София град е отхвърлил предявения иск от Сдружение "Информа" срещу Агенция по заетостта за сумата в размер на 78 221,25 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от правна страна, че сключеното между страните споразумение има характер на административен договор по смисъла на определението по § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ и съгласно чл. 19ж, ал. 1 и ал. 2 от същия и чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ, споровете относно неговата действителност, изпълнение, изменение или прекратяване се решават по реда на Дял Трети от АПК, както е процедирано в случая. Решаващият съд е преценил, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Според формираните мотиви, писмото на възложителя с рег. ДОб-2-537#5/28.07.2018 г. за едностранно прекратяване на Споразумението, има характеристиките на влязъл в сила административен акт, с който е решен въпроса за неизпълнението на сключеното Споразумение от страна на ищеца; че така решеният въпрос, относим към съществото на исковата претенция, води до неоснователност на предявения иск, поради което го е отхвърлил с решението си. Формирани са и мотиви за надлежно изпълнение на задълженията по Споразумението от ищеца, без обаче да се променя крайния извод за неоснователност на иска. Оспореното решение на административния съд е недопустимо като постановено по недопустим иск. Осъществено е касационното основание по чл.209, т.2 АПК. Съображенията са следните: Настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск. В случая ищецът е разполагал с правната възможност да оспорва пред съд отказа на ответника да извърши плащане по сключеното споразумение, обективиран в Писмо рег. ДОб-ВЗЛ-01-01-2487#12 от 16.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, който отказ представлява индивидуален административен акт по чл.11, ал.3 от ПМС 280/2015г. вр. с чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ, поради което претенцията за плащане на същите суми, предявена по исков ред на осн. чл.19ж, ал.1 от АПК, е недопустима. Законът не предвижда алтернатива за доставчика на услуга бенефициер, да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащането. Установявания в изложения смисъл липсват в първоинстанционното съдебно производство, а изводът на съда за допустимост на исковата претенция е необоснован и неправилен. Безспорно е, че сключеното между страните в производството Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. има характеристиките на административен договор по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, а правоотношенията между тях са се развивали в нормативната рамка, очертана от ЗУСЕФСУ, както правилно е приел административният съд. Споразумението е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от Постановление 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., която се финансира от Европейския социален фонд, т.е. от фонд по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. От горното следва, че ЗУСЕФСУ намира приложение досежно правното регламентиране на отношенията между страните по делото, включително във връзка с плащанията в рамките на процесната процедура за директно предоставяне на безвъзмездна помощ по програмата. От разпоредбите на ПМС 280/2015г. и на ЗУСЕФСУ, се извежда задължението на възложителя Агенцията по заетостта, изпълняваща функциите на управляващ орган по ОП РЧР /арг. §2 ЗР на ПМС 280/2015 г. вр. с чл.123