Решение № 152 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 722/2015 г.

Решение № 152 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 722/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на адв. Й. Н. като пълномощник на А. Т. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № III-82-57/10.04.2014 г. по гр. д. № 15875/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 82 състав в частта, с която на осн. чл. 56, ал. 5 СК ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] е предоставено на жената Н. Д. З. Ответникът по молбата Н. Д. З., чрез адв. К. оспорва същата. С определение № 161/07.05.2015 г. съдът е приел, че молбата за отмяна е редовна и допустима. Предвид направеното възражение относно редовността на упълномощаването на адв. Й. Н., която като пълномощник на А. З. е подала молбата за отмяна, последният е потвърдил всички извършени от нея процесуални действия в производството по отмяна, с писмена молба от 05.06.2015 г. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Същата е предявена на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че всички призовки по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска, са били връчвани на адрес: "Кърниградска" № 13-А, ет. 5, на който адрес същият не живее и са били получавани от неговия син. Посочва, че актуалния му адрес е [населено място][жк], [жилищен адрес], където е и семейното жилище, на който не е бил търсен по делото. С оглед на това същото е приключило без неговото участие. Счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и моли за неговата отмяна. Иска влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Софийския районен съд. В исковата молба, по която е образувано гр. д. № 15875/2013 г. на Софийски районен съд, са посочени два адреса за призоваване на ответника - молител в настоящото производство. Първото съобщение по делото заедно с преписа от исковата молба и указанията по чл. 131 ГПК е изпратено на първия посочен адрес на [улица]. Съобщението е върнато с отбелязване, че адресът е посещаван от длъжностното лице по призоваването на три дати в рамките на месечен срок, но ответника не е бил открит, не е открито и друго лице, съгласно да приеме съдебните книжа. Съдът изпраща ново съобщение само на първия адрес, където съобщението е получено от сина на ответника - М. З., който го е приел със задължение да го предаде на ищеца. Отговор на исковата молба не е последвал. Второто съобщение - призовка за насрочено открито заседание на 10.03.2014 г. от 14.00 часа, също е получено от сина на ответника на адреса на [улица]. На проведеното открито съдебно заседание на сочената дата, когато е даден и ход "по същество на спора", ответникът или негов представител не се е явил. При тези данни следва да се приеме, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е изпълнена. Съгл. чл. 38 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. В случая съдът е изпратил съобщение само на първия посочен адрес и е продължил да изпраща съобщенията само на този адрес и извършва връчването чрез друго лице, вместо да изпрати съобщение и на втория адрес, още повече, че това е адресът на семейното жилище, посочено в исковата молба и предмет на постановеното решение. С това съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон и като резултат ответника е бил лишен от правото да участва в процеса лично или чрез представител. Решението следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд [населено място] за ново разглеждане. Направените в настоящото производство разноски следва да се присъдят с решението по съществото на спора /т. 4 от ТР № 6/2012 г./. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.