Решение № 13174 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново, чрез процесуален представител Т. Тодоров, против Решение 2393 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело 294/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът П. И. А. оспорва касационната жалба като счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Отказ 2507900227/24.03.2025 г. на директора на РЗОК за отпускане на ПСПСМИ рингова инвалидна количка на стойност 486 лева по подадено от П. И. А. заявление с вх. 2507900227/20.03.2025 г. За да постанови оспорения административен акт органът е приел, че след извършена справка в базата данни на Агенция за социално подпомагане е установено, че на А. е отпусната акумулаторна инвалидна количка, с експлоатационен срок от 10 години. Счита също, че заявената рингова инвалидна количка с код 110101 не се отпуска едновременно с акумулаторна такива. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил жалбата на А. като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен и нецелесъобразен, съгласно чл. 146, т.4 и 5 от АПК. Счита, че са налице условията по чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), тъй като жалбоподателката е представила решение на ТЕЛК, в което е посочено точно необходимото й помощно средство рингова инвалидна количка. Приема, че в нормативната уредба липсва възможността да се поставя допълнително условие за придобиване правото на помощно средство. След като отговаря на изискванията на чл.68 от ППЗХУ, на лицето не може да му бъде отказано одобряване на подаденото заявление. Отразеното в колона забележка на списъка-спецификация, а именно, че на едно лице не може едновременно да се отпусне акумулаторна инвалидна количка и рингова инвалидна количка, не съставлява основание за отказ, доколкото жалбоподателят не е поискал едновременното им отпускане. Действително първоначално на лицето е отпусната акумулаторна количка, но това не означава, че няма право и на рингова инвалидна количка. Счита, че в случаите, когато става въпрос за лица с увреждания, водещо е постигането на целите по чл. 2 от ЗХУ, а не формалното позоваване на забележка, съдържаща се в Спецификация, определена в нормативен акт от по-ниска степен и която е била несъобразима към момента на издаване на административния акт. Приема, че при издаване на отказа, административният орган е следвало да съобрази дали той отговаря на целта на приложимите законови норми, обективирани в ЗХУ и ППЗХУ. Сочи, че в процесния случай, разходването на бюджетни средства за финансиране на помощно средство, се касае за подкрепа на социално уязвима група от населението, което от своя страна е приоритетна и конституционно обоснована цел, съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът правилно е отменил Отказ 2507900227/24.03.2025 г. на управителя на РЗОК за отпускане на помощно средство (приспособление, съоръжение/медицинско изделие (ПСПСМИ) рингова инвалидна количка на стойност 486 лева по подадено от П. А. заявление с вх. 2507900227/20.03.2025 г. и е върнал преписката на управителя на РЗОК за ново произнасяне. В процесния случай не е спорно, че А. е представила всички необходими документи по процедурата описана в чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Установено е също, че тя отговаря на посочените в спецификацията списък по чл. 68 от ППЗХУ медицински условия за отпускане на рингова инвалидна количка. В експертно решение (ЕР) 90179 от заседание 17 от 28.02.2025 г. на ТЕЛК, втори състав на МБАЛ Павликени е видно, че жалбоподателката не работи и оценката на трайно намалената работоспособност е 95% като лицето се нуждае от чужда помощ, поради невъзможност да се самообслужва в битов план. В ЕР е отбелязано, че се издава с оглед отстраняване на непълнота в ЕР 90145/26.02.2025 г., касаещо отпускането на помощно средство рингова инвалидна количка. В чл. 73, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравноосигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарски консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди, т. е. при предоставяне на помощно средство следва да се прецени конкретното увреждане на лицето в съвкупност с конкретните му потребности. Безспорно е, че чрез използване на рингова инвалидна количка ще се подобри качеството на живот на А. в съответствие с целта на чл. 2 от ЗХУ, а именно да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да предоставя подкрепа на тях и семействата им. Не се споделя аргументът на касатора, че между двете помощни средства рингова и акумулаторна количка, съществува взаимоизключване и следва да се предостави само едно от тях. Безспорно е, че и двете са средства за придвижване, но ринговата инвалидна количка предоставя по-лесно ползване в тесни пространства, каквито са болничните институции. Акумулаторната, от своя страна, е по тежка, но по-подходяща за ежедневно придвижване навън. П. А. е заявила желанието за отпускане на рингова инвалидна количка след установена нужда от използването на такава. Ирелевантен към спора е моментът на заявяване на помощните средства, тъй като не съществува законово ограничение за отпускане само на едно, при условие, че нуждата от такова бъде отразена в медицински документ от съответната лекарска комисия. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е съобразил, че са налице предпоставките, установени в чл. 71, ал. 1 от ЗХУ за предоставяне на помощно средство рингова инвалидна количка, а именно представен медицински документ, издаден от ТЕЛК. Условието, съдържащо се в утвърдена от НС на НЗОК Спецификация в графа Забележки, се явява незаконосъобразно, доколкото противоречи на нормативен акт от по-висока степен Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията и чл. 15 от Закона за нормативните актове, подзаконовите административни актове и вътрешните правила не могат да въвеждат ограничения, условия или изисквания, които не са предвидени в закон или които изменят неговия смисъл. В случая НЗОК не разполага с компетентност да създава правила, които ограничават или стесняват правата на хората с увреждания, гарантирани пряко от ЗХУ, включително правото на достъп до помощни средства, медицински изделия и приспособления (чл. 7375 ЗХУ). На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение