Решение № 4039 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2020 г.

Решение № 4039 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 1311 от 28.01.2020 г. по адм. дело № 6704/2019 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 826/13.02.2019 г. /13.02.2019 г. на Административен съд- София град по адм. дело № 4131/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-579#5/6.12.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта с която е приета за основателна жалбата на К. М. и на искателя му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Като правни основания искателят сочи разпоредбите на чл. 239, т. 3 и т. 5 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението от КЗЛД не са били взети предвид фактите, че нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД е била отменена съгласно публикацията в Държавен вестник (ДВ), брой 17 от 21.02.2019 г. и решението е постановено в разрез на действащото законодателство. Приложени като доказателства по делото са документи от Народното събрание, във връзка със законопроекта по отмяна на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Твърди, че по време на процеса пред първоинстанционния съд е лишен от възможността да участва в делото и счита, че не е бил надлежно представляван от служебно назначение му процесуален представител от съда - адв. М. И. от САК. Твърди, че нищо от казаното, изписаното и приложеното не е взето предвид при постановяване на първоинстанционното решение. Искателят претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено или обезсилено изцяло или отчасти решението на КЗЛД. В представените писмена защита от процесуалния му представител и лично от него са направени аналогични твърдения и искания. Ответниците Комисия за защита на личните данни (КЗД), М. А. и К. М. не изразяват становище. Върховният административен съд, - VІІ-ми петчленен състав при Втора колегия приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е относима по отношение на влязло в сила решение на съд, с което спора за законосъобразност на оспорен административен акт е разрешен по същество. Не се установява по делото съдебният акт, чиято отмяна се иска, да е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая първоинстанционния съд е потвърдил законосъобразността на решение № Ж - 579#5/06.12.2017 г. на КЗД, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че към датата на извършване на нарушението, издаване на акта и постановяване на първоинстанционното решение в сила е била разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Твърдяната отмяна на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД е публикувана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2019 г. и е влязла в сила три дни след обнародването й, т. е. след постановяване на административния акт на КЗЛД и първоинстанционното решение. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Такова изключение не е визирано за чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД и не е придадено обратно действие, което да отменя правните последици, издадени на нейно основание актове, тъй като има действие занапред. В тази насока следва да бъде отбелязано, че с настъпилата законодателна промяна деянието, за което е ангажирана административната отговорност на П. е по-тежко наказуемо. Сочените от искателя доказателства, че законопроекта за изменение на разпоредбата е внесена преди постановяване на решението на административния съд е неоснователно, тъй като законопроекта не е окончателен административен акт, по силата на който да настъпят правни последици. Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява съобразно действащите към момента на издаването му материалноправни норми. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 3 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между трите хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебно заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. С определение от 03.08.2018 г., Административен съд - София град е назначил на основание чл. 26, ал. 2 от ЗПП процесуален представител на искателя - адвокат М. И. от САК. Същият е осъществявал процесуално представителство на Л. П. в двете съдебни инстанции и действията му не са оспорвани от искателя. Доколкото съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗПП (в ред. ДВ, бр. 28 от 2013 г.) назначаването на адвокат за осъществяване на процесуално представителство е за всички фази и съдебни инстанции, както и предвид липсата на доказателства, че предоставената на П. правна помощ е била прекратена, съответно че той е бил лишен от нея с влязло в сила определение, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, VІІ- ми петчленен състав - Втора колегия