Решение № 13218 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2014 г.

Решение № 13218 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иван Петков Карчаков, представляван от адв. Бързанов, надлежно упълномощен, против решение № 219/03.04.14 г. по адм. д. № 32/14 г. по описа на Административен съд -Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Пазарджик, в писмен отговор на гл. юрк. Виячева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК вр. с чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил оспорването на касатора Карчаков срещу Заповед № 3007/14.12.13 г., с която кметът на община Пазарджик, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на незаконен строеж " масивна сграда", находяща се в УПИ VIII-363 и УПИ IХ-364,365, кв. 436 по плана на гр. Пазарджик, извършен от Петко Иванов Карчаков, наследодател на оспорващия. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с претенция за отмяната му като неправилно е неоснователна. Установените по преписката релевантни обстоятелства относно вида на строежа и извършването му без предвиждане в устройствения план, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, оспорващият не е опровергал във фазата на съдебно оспорване на заповедта за премахването му като незаконен. Сградата е масивна с търговско предназначение, което я определя като такава от V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Изградена е от наследодателя на оспорващия, предвид което последният се явява надлежен адресат на административния акт /чл. 225, ал. 5, т. 6 ЗУТ/. Действащият подробен устройствен план не предвижда допълващо застрояване, за строежа не са одобрявани и строителни книжа. Този строеж, изграден по неоспорените констатации на административния орган в периода около 1995 г., не може да бъде определен като търпим в хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ, нито на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което оспорването срещу заповедта за премахване на строежа като незаконен е отхвърлено се явява правилно, постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Следва решението да бъде оставено в сила, а на ответника по касационната жалба присъдени разноски за настоящата инстанция - юрисконсулстско възнаграждение в размер на 600 лв на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение