Решение № 6418 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител главен юрисконсулт Миткова, против решение 4524 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 11483/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение 11489 от 04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на О. А. М., гражданин на Сирия. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба. Ответникът О. А. М., гражданин на Сирия чрез процесуалния си представител адвокат Недков оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли за оставянето му в сила. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на О. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 11489 от 04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал.1, т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно обстановка в Сирийска Арабска Република. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че проведеното интервю не е обективно и административният орган не е изследвал причините за напускане на страната на произход. Счел е, че решението на председателя на ДАБ при МС е незаконосъобразно, тъй като административният орган не е изследвал задълбочено нежеланието на търсещия зарила да отбие военната си служба в Сирия, а само повърхностно и при задаване на общи въпроси е приел, че нежеланието да бъде мобилизиран не е основание да се предостави статут на бежанец. По тези съображения съдът е отменил решението на председателя на ДАБ и му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, стигнал е до погрешни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, с О. А. М. е проведено интервю, при което му е дадена възможност да изложи бежанската си история (протокол от проведено интервю рег. УП23573/26.08.2024 г.). На поставените въпроси по време на това интервю чужденецът посочва, че е сирийски гражданин- [заличен текст], [заличен текст]. Роден е в [населено място], обл. Дейр Алзор. Завършил е пети клас, но не може да пише и чете. Работил е в автомивка. Чужденецът сочи, че е живял до 2024г. До напускането му на страната е живял в [населено място]. Напуснал Сирия нелегално, като е отишъл в район Кобане, който е в близост до границата с Турция. Преминал е в Турция и е отишъл в гр. Истанбул, където е останал около 15 дни. На 22.07.2024г. е влязъл нелегално в България. Заявил е, че не е подавал молба за международна закрила в Р.България или друга държава. Твърди, че не е служил в сирийската армия и не е получавал призовки. Районът, в който живее е под контрола на кюрдите, като към кюрдските военни сили задължително било да се присъедини, но той е избягвал да се среща с тях,. Напуснал е Сирия за да помага и издържа родителите си и семейството си, както и че кюрдите искат задължително да го мобилизират и да воюва с тях. Като изрично е посочил, че той не е бил призоваван, но е задължително да се присъедини. Семейството му не е напуснало Сирия поради финансови причини. Твърди, че е подал молба за закрила заради възможността да работи и да се издържа. На поставения въпрос дали е влизал във взаимоотношения с представител на групировките, които са в неговия район, той е отговорил отрицателно. Чуждия гражданин е заявил, че не са му отправяни заплахи лично срещу него или към семейството му, не му е оказвано насилие, не принадлежи към определена етническа група, както и че не е имал проблеми заради принадлежността му към тази етническа група и заради изповядваната от него религия, не е членувал в политическа партия или организация, нито е членувал във въоръжена групировка. Представено е становище рег. УП-23573/24.10.2024 г. от главен експерт в отдел ПМЗ-кв. Овча купел , РПЦ София, с което се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред АССГ решение 11489/04.11.2024 г., председателя на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на О. А. М. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Административният орган е мотивирал отказа си за предоставяне на бежански статут с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно опасенията на сирийския гражданин, че задължително следа да се присъедини към кюрдските сили в обл. Дейр Алзор, не са подкрепени с доказателства. Кандидата изрично е декларирал при провеждането на интервюто, че лично не е призоваван от кюрдските сили. Опасението му, че евентуално може да бъде задължен да се присъедини към кюрдските сили не са приети за достоверни, тъй като до напускането си на държавата по произход, той не излага каквито и да било твърдения, че по какъвто и да било начин е заплашван или принуждаван от кюрдските сили. От представената справка от 27.08.2024г. е установено, че кюрдските отряди за народна защита са най силният боен компонент и представляват военното ръководство на Сирийските демократични сили. Извършена е и преценка, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Сирия- наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е извършена и преценка на възможността да бъде приложен чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното решение на председателя на ДАБ при МС не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. На първо място следва да се изтъкне, че то е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидените в ЗУБ административнопроизводствени правила. Постановеният административен акт отговаря и на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Изцяло правилни и законосъобразни са действията на административния орган за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, които са регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като същите са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. Предпоставките, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут, са уредени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съобразно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от информация, предоставена от жалбоподателя по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е опасение, че задължително следва да се присъедини към кюрдските сили в обл. Дейр Алзор. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства, същия е заявил, че не е бил призоваван. Административният орган е приел за недостоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия в тази посока. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. Изложената в решението бежанска история съответства на фактите, посочени от чужденеца при интервюто. В настоящата хипотеза чужденецът не е направил каквито и да било тврдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, административният орган правилно се е позовал на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което жалбата на О. А. М. срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут бъде отхвърлена по изложените мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение