Решение № 5692 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12873/2019 г.
ВАСVIII отделение18.05.2020 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1691/06.08.2019 г., постановено по адм. д. № 422/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на С. Мъсков, ЕГН [ЕГН], сума в размер 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, представляващи разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5692 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12873/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, чрез юрк. Недялкова, против решение № 1691/06.08.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 422/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/112/09705/3/01/04/01 от 10.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – С. Мъсков, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС – Пловдив е АУПДВ № 16/112/09705/3/01/04/01 от 10.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" гр. Пловдив. АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: На 18.11.2013 г. Мъсков е подал до ДФЗ заявление за подпомагане на проект с идентификационен № 16/112/09705, като със Заповед № 03-160-РД/67 от 12.05.2014 г. директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив е одобрил същото. Между Държавен фонд "Земеделие" и Мъсков е сключен договор № 16/112/09705 от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони. По делото е приложено уведомително писмо от Мъсков до изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с дата 15.10.2018 г., в което е посочено, че стопанството включва отглеждани животни – калифорнийски червеи, като за 2017/2018 г. и 2018/2019 г. е посочено 700 кв. м., а в описание на инвестициите е посочено: система за дъждуване с цена без ДДС 4000 лева. Със същото писмо Мъсков е декларирал, че земеделското му стопанство има икономически размер не по-малък от този за който е получил второто плащане, както и че икономическия размер на стопанството му е 12, 53 ИЕ. На 23.10.2018 г. експерти на отдел РРА – Пловдив при ДФЗ, извършили проверка на място в стопанството на Мъсков, резултатите от която са обективирани в Контролен лист за посещение на място. Проверяващите установили липса на калифорнийски червеи, т. е. установената площ, заета от калифорнийски червеи е 0 кв. м. В контролния лист изрично е отразено, че резултатът от извършеното посещение на място е отрицателен. С писмо изх. № 01-163-6500/827 от 19.11.2018 г. директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е уведомил Мъсков, че ДФЗ открива административно производство по издаване на АУПДВ. В писмото са изложени констатациите от извършената проверка на място, както и че на основание на тези констатации е изчислен икономическия размер на стопанството, който е в размер на 0 ИЕ, като е видно че Мъсков не поддържа икономическия размер на стопанството, формиран чрез отглеждане на калифорнийски червеи, за който е получил второ плащане по договор № 16/112/09705 от 14.05.2014 г. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен. Приел е, че административният орган не е съобразил констатациите от извършената на място проверка с технологията за получаване на биотор и технологията на отглеждане на червени калифорнийски червеи /ЧКЧ/, както и с времето на извършване на проверката, а именно месец октомври. Позовал се е на приетата по делото ветеринарномедицинска експертиза, според която технологията за получаване на преработената от ЧКЧ оборска тор в биотор изисква изваждането им от лехите, като оборската тор се вади един път в годината и на тази дата е съвсем нормално да бъде извадена, като последното изваждане е на 29.09.2018 г. и тогава са извадени и червеите, а проверката е към 20 дни по-късно - на 23.10.2018 г. Според съда не е съобразено и характерното за ЧКЧ, че реагират на температури от около 10 градуса, като се събират на купчинки на дъното на леглото и редуцират продуктивността си, т. н. защитна реакция към жизнената среда с цел да се запази индивида, поради което пробите при такива температури се вземат на дълбочина не по-малка от 20-30 см. в различни централни и периферни участъци на лехите от 3-5 броя проби на 50 кв. м. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АС-Пловдив. Според приетото по делото заключение по назначената ветеринарномедицинска експертиза стопанството на Мъсков разполага с необходимата инфраструктура /лехи/ и механизация за отглеждане на ЧКЧ, както и че към датата на посещението 23.10.2018 г., лехите са с налични ЧКЧ в тях и площ 700 кв. м. Отглеждането на ЧКЧ от Мъсков се потвърждава и от разпита на свидетелите по делото и представените от тях документи – фактури, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за покупка на ЧКЧ и биотор. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е съобразил констатациите от извършената на място проверка с технологията за получаване на биотор и технологията на отглеждане на ЧКЧ, както и с времето на извършване на проверката, а именно месец октомври. Според заключението по назначената експертиза при температури ниски около 10 градуса по Целзий, пробите за ЧКЧ се вземат на дълбочина не по-малка от 20-30 см. в различни централни и периферни участъци на лехите от 3-5 броя проби на 50 кв. м., което няма данни да е било сторено при проверката. С оглед на горното първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на С. Мъсков следва да се присъдят разноски за касационна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер 3 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,