Решение № 5418 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2010 г.

Решение № 5418 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство е образувано по жалба от Младен Крумов Манов от гр. София - чрез процесуалния му представител адвокат Жерков, против заповед № К-613 от 20.I.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР му е наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", с искане да се отмени като неправилна поради допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствени правила при издаването и като постановена в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но от негово име процесуалният му представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, но от негово име процесуалният му представител юрисконсулт Узунова оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваната заповед, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против административен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество, е основателна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при постановяването на обжалваната заповед административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че административният орган е назначил комисия за извършване на служебна проверка във връзка с данните за допуснато бягство на задържано лице при извършвани процесуално-следствени действия, били са взети писмените обяснения на жалбоподателя, събрани са били необходимите гласни и писмени доказателства във връзка с това деяние, изготвена е била обобщена справка и жалбоподателят е бил запознат със събраните доказателства, справката и заповедта за наложено наказание. Следователно по време на административното производство са били гарантирани правата на жалбоподателя и са били спазени административнопроизводствените правила, установени от ЗМВР и АПК, поради което жалбата на това основание следва да се отхвърли. Основателно е възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон. За да наложи дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР на жалбоподателя, административният орган е приел, че той виновно, по непредпазливост (макар и това изрично да не го е записал, но от мотивите му се подразбира), е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в това, че на 1.ХII.2009 г. около 17.00 ч. в град София не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл. 38, ал. 1, т. 3 от Инструкция рег. № Iз-1701 от 27.IХ.2006 г. (неправилно изписана в заповедта като издадена през 2009 г.) за организацията за осъществяване на конвойната дейност от органите на национална служба "Полиция" (наричана по-нататък за краткост "инструкцията"), като при провеждане на процесуално-следствени действия, охранявайки криминално проявено лице, е отклонил вниманието си, в резултат на което лицето е избягало и се е укрило. Дисциплинарната отговорност по глава шестнадесета от ЗМВР, за разлика от гаранционно обезпечителната и някои други видове отговорности по смисъла на гражданското право, които са безвиновни, е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. В настоящия случай обаче, въпреки че е констатирано, че жалбоподателят е допуснал едно задържано под стража лице да избяга при конвоирането му и да се укрие, с което е нарушил чл. 38, ал. 1, т. 3 от инструкцията и което правилно е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, извършването на това деяние не може да му се вмени във вина нито под формата на умисъл, нито под формата на непредпазливост като небрежност или самонадеяност. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е встъпил в длъжност в VI РУ - СДВР на МВР, на 2.ХI.2009 г. и на 1.ХII.2009 г. - след по-малко от един месец, в грубо нарушение на чл. 11, ал. 5 от инструкцията, който изисква, когато конвойна дейност се извършва от служители на РПУ, те да имат най-малко две години професионален стаж в МВР, в грубо нарушение на чл. 11, ал. 3 от инструкцията, който изисква да има издадена писмена заповед за това от началника на РПУ - без да има издадена такава заповед, в грубо нарушение на чл. 35, ал. 2 от инструкцията, който изисква преди започване на работа по изпълнение на конкретна конвойна задача служителите, назначени в наряда, задължително да се инструктират - без да е инструктиран, в грубо нарушение на чл. 32, ал. 1 и 2 от инструкцията, който предвижда изпълнението на конвойната дейност да започне след връчване на заповед за конвоиране, провеждане на инструктаж на конвойния наряд и подпис от старшия на конвойния наряд в книгата за конвойна дейност, му е било разпоредено от началниците му да участва в извършването на конвойна дейност по транспортирането до мястото на престъплението за извършване на процесуално-следствени действия на задържаното под стража лице Веско Василев, за когото е имало данни, че е извършвал опит за бягство при задържането му, и по време на извършването на тези действия Василев избягал. От анализа на тези установени по безспорен начин обстоятелства следва да се направи един-единствен извод - че жалбоподателят не е извършил дисциплинарното нарушение виновно - нито умишлено, нито по непредпазливост, тъй като на него незаконосъобразно му е било разпоредено да извършва една строго регламентирана с нарочно издадена от министъра на вътрешните работи инструкция дейност с висока степен на обществена опасност, която той не е имал законното право и нужната квалификация, знания и умения да извършва - предвид липсата на писмена заповед за това, твърде малкия му стаж като служител в МВР - по-малко от един месец при изискуем стаж минимум две години, и факта, че не му е бил извършен инструктаж, на който да бъде запознат с оперативната обстановка, с особеностите на маршрута, с конкретните му задачи, с действията при възникнали извънредни ситуации, с конкретните тактически действия и професионални знания, с правата и задълженията си и с други въпроси от организационен и тактически характер. Следователно, като е приел, че жалбоподателят е извършил описаното дисциплинарно нарушение виновно при форма на вината непредпазливост и му е наложил дисциплинарно наказание за това, административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,