Решение № 17 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2024 г.

Решение № 17 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2024 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Дана България" ООД, ЕИК 131183725 със седалище гр. София срещу решение № 2472 от 15.04.2024 г., постановено по адм. д. № 6904/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от дружеството- ищец срещу Изпълнителна агенция по горите – гр. София и Министерство на земеделието-гр. София при условията на солидарност иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Дана България" ООД – гр. София, се представлява от адв. А. Вълов и адв. П. Цанов, които поддържат касационната жалба, а по същество твърдят основателност на същата, съответно – неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Претендират присъждането на съдебни разноски. Ответникът, Изпълнителна агенция по горите, редовно призован, се представлява от юриск. Ангелова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, подробно изразени в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и устно – след даване ход на устните състезания. Ответникът, Министерство на земеделието – гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Караилиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата и правилност на оспореното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно –в хода по същество. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил изцяло предявения от "Дана България"ООД -гр. София срещу Изпълнителна агенция по горите и Министерство на земеделието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарност обезщетение в размер на 100 000 евро, с левова равностойност 195 583 лв, за причинени му имуществени вреди, представляващи платена неустойка за просрочие на уговорения в чл. 11 от Предварителен договор от 31.03.2021 г. за покупко-продажба на дружествени дялове на "Дана Инвестмънт 1" ЕООД и "SILENTIUM FUTURE" AG- Лихтенщайн срок за завършване на съгласувателната процедура пред Изпълнителна агенция по горите, вследствие на отмененото като незаконосъобразно Решение № 2-1-1 с рег. № ИАГ-14432/21.06.2022 г. на Комисия в Изпълнителна агенция по горите, назначена със Заповед № РД-49-24/11.06.2021 г. на министъра на земеделието, горите и храните, както и на противоправното бездействие на министъра на земеделието да назначи нов състав на Комисията, който да се произнесе по преписката след връщането й за произнасяне от АССГ, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. Със същото съдебно решение, с оглед изхода от спора, "Дана България"ООД е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция по горите съдебни разноски в размер на 540 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че, макар да са налице първите две материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците за вреди - отменен като незаконосъобразен административен акт – решение № 2-І-1/21.06. на Комисията в ИАГ, с което е отказано предварително съгласуване на промяна на предназначението на процесните имоти в горски територии по заявление на дружеството – ищец и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и бездействие на министъра на земеделието за назначаване на нова комисия, която повторно да се произнесе по същото заявление, както и реално настъпила за дружеството- ищец вреда, изразяваща се в заплатена на "SILENTIUM FUTURE" AG- Лихтенщайн неустойка за забава в размер на 100000 евро, не е налице третата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка между настъпването на вредите и незаконосъобразния акт, съответно бездействието на министъра на земеделието да назначи нова комисия. Според АССГ съгласно сключения между ищцовото дружество и чуждестранния купувач на дружествени дялове предварителен договор, предпоставка за сключването на окончателен такъв е: "приключване на започналата на 05.03.2021 г. процедура пред ИАГ за предварително съгласуване на промяната на предназначението на земи – горска територия с положително решение". Съдът е установил, че към датата на постановяване на съдебното му решение все още няма окончателен положителен административен акт за промяна предназначението на имота, предвиден за построяване на ФЕЦ, доколкото, макар да има второ произнасяне по заявлението на "Дана Инвестмънт 1"ЕООД след отмяната на първия незаконосъобразен административен акт, това второ произнасяне отново съставлява отказ, който все още не е влязъл в сила. Поради горното съдът е заключил, че между отмененото решение № 2-І-1/21.06. на Комисията в ИАГ и забавата на министъра на земеделието около 3 месеца да назначи нова комисия за новото произнасяне и развалянето на предварителния договор за продажба на дружествени дялове, довело до заплащане на неустойката – т. е. настъпилата вреда, няма пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като не е налице произнасяне по съществото на материалноправния спор с издаване на положителен административен акт по същество, с който се съгласува промяната на предназначението на имота от горска територия в такава за строеж на ФЕЦ. Според съда неиздаването на такъв административен акт разкъсва и препятства наличието и на причинно-следствена връзка между бездействието на министъра на земеделието да назначи комисия за ново произнасяне и реалното плащане на неустойката. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло така предявения иск като неоснователен, ведно с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Не могат да бъдат споделени развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 11 от сключения между ищцовото дружество и чуждестранния купувач на дружествени дялове Предварителен договор от 30.03.2021 г. за закупуване на всички дружествени дялове от капитала на "Дана Инвестмънт 1" ЕООД, ЕИК206026018 /чийто едноличен собственик е продавачът по този договор/, продавачът се задължава да осигури завършването с издаване от страна на компетентните държавни органи на положителни актове на всички изискуеми процедури, които да осигурят превръщането на имотите в обекти, в които съгласно изискванията на българското законодателство да се изгради фотоволтаична централа с обща планирана мощност 150 MW. Сключването на окончателния договор следва да се извърши на 31.03.2023 г. в 11. 00 ч. пред уговорен между страните нотариус. Наред с крайния срок за изповядване на сделката, страните са се споразумели, че някои междинни срокове, посочени в чл. 11, ал. 3 от договора, са от съществено значение и неспазването им от страна на продавача води до ангажиране на отговорността му по чл. 22 от Договора. Първият от уговорените междинни срокове, ангажиращи отговорността на ищцовото дружество по сключения предварителен договор, е този за приключване на започналата на 05.03.2021 г. процедура пред Изпълнителна агенция по горите за предварително съгласуване на промяната на предназначението на земи-горска територия с положително решение/становище – не по-късно от 01.11.2021 г. Тъй като този срок не е спазен, предвид липсата на такова положително решение в уговорения срок, спрямо ищцовото дружество е задействана процедурата по чл. 22 от предварителния договор и същото е заплатило уговорената в тази договорна клауза неустойка в размер на 100 000 евро. Правилен е решаващият извод на АССГ, че предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е неоснователен спрямо двамата ответници, тъй като, макар според съда да са налице първите две предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразно бездействие за назначаване в срок на нова комисия по ЗГ, липсва третата, кумулативно изискуема предпоставка – не е налице причинно-следствена връзка между отмененото решение на ИАГ и забавата в действията на министъра на земеделието да назначи втора комисия за издаване на становище за промяна предназначението на заявените имоти и евентуално настъпилите вреди. Освен че споделя развитите от първоинстанционния съд правни доводи в тази насока, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, на първо място, че отмененото като незаконосъобразно решение № 2-І-1 с рег. № ИАГ-14432/21.06.2022 г. на Комисията в ИАГ не е в причинно-следствена връзка с платената неустойка по предварителния договор поради своя характер и съдържание. Доколкото при отмяната на решението на Комисията при ИАГ съдът е върнал преписката на на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на отменителното съдебно решение, вреди, които да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, все още не са настъпили. С отмененото като незаконосъобразно решение на Комисията при ИАГ по чл. 75, ал. 3 от ЗГ не възникват, съответно не се накърняват целените от "Дана България"ООД субективни материални права. Основание за възникване на отговорност за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е само този отменен като незаконосъобразен административен акт, който нарушава, накърнява или застрашава материално субективно право на ищеца. При отмяна на административния акт по съдебен ред и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, не е налице произнасяне "по същество", създаващо материални права. Материалното правоотношение по целената промяна предназначението на определени имоти от горска територия в такива за строеж на ФЕЦ, все още не е приключило, тъй като липсва окончателно произнасяне на административния орган за съществуването на това материално правоотношение и съдържанието му. Нещо повече – служебно известно на настоящия състав на ВАС е, че по заявлението, по което е постановено отмененото решение на Комисията при ИАГ, от което се претендират вредите, е налице второ произнасяне от друг състав на комисия при ИАГ с Решение № 4-І-1 с рег индекс ИАГ-17368 от 27.07.2022 г., с което отново е отказано предварително съгласуване за промяна на предназначението на същите поземлени имоти в горска територия. Към настоящия момент този административен акт е влязъл в сила, след като е потвърден на две съдебни инстанция /Решение № 952/15.02.2023 г. по адм. д. № 7807/2022 г. по описа на АССГ и Решение № 3127/14.03.2024 г. по адм. д. № 3229/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение/. Влезлият в сила втори административен акт, постановен на основание чл. 75 от ЗГ, съставлява неопровержимо доказателство за липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно предходно решение № 2-І-1 с рег. № ИАГ-14432/21.06.2022 г. на Комисията в ИАГ и заплащането на уговорената неустойка по предварителния договор, която според ищеца съставлява настъпилата за него вреда. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ доводи за неналичие на причинно-следствена връзка и между забавата от страна на министъра на земеделието да назначи нова комисия при ИАГ, която да се произнесе повторно по заявлението от 05.03.2021 г. след отмяната на първото решение и връщането на преписката за ново произнасяне и евентуално настъпилите за ищеца вреди, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си съдебно решение в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Следва да се отбележи, че евентуално претърпените от ищцовото дружество вреди всъщност са в пряка причинно-следствена връзка единствено с неговото собствено поведение и поетия от същото неоправдан риск да сключи предварителен договор с подобни клаузи, в които да поеме отговорност за свои и на съконтрахента си правни очаквания за издаване в определен срок на положителни становища по въпроси, които не зависят от тяхната воля, а са в компетентността на трети за договора лица- държавни органи. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците съдебни разноски за касационната инстанция в размер на по 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение