Решение № 85 от 9.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 158/2014 г.

Решение № 85 от 9.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 158/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. М. Р. против решение № 428 от 27.11.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1036/2013 г. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за приложение на чл. 55 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 280 от 3.10.2013 г. по н. о. х. д. № 2188/2013 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. М. Р. за виновен в това, на 15.06.2012 г. в [населено място], във финансов център № 3 на Банка Д., за да получи кредит за текущо потребление да е предоставил неверния сведения, поради което и на основание чл. 248а, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 428 от 27.11.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1036/2013 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Твърди се, че съдът формално е подходил към императивните изисквания на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, която предписва приложението на чл. 55 НК; че неправилно е отказал да отчете самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство; че появилите се междувременно родителски ангажименти на подсъдимия Р. и отсъствието на получени парични суми по кредите обуславят по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода. Доводите са били формулирани по идентичен начин и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал, а в мотивите е дал подробен и законосъобразен отговор. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК и в съответствие с чл. 373, ал. 2 НПК (ДВ. бр. 27/2009 г.) съдът законосъобразно е разрешавал въпроса за наказанието, стриктно съблюдавайки и приложимата разпоредба на чл. 58а НК. Направеното от подсъдимия самопризнание се явява предпоставка за провеждане на диференцираната процедура, затова и доводът за подценяване на неговата тежест и значение при индивидуализация на наказанието е напълно неприемлив. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, за да се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. Наказанието лишаване от свобода държи сметка както за смекчаващите отговорността обстоятелства (млада възраст, изразена критичност, семейното положение), така и за отегчаващите отговорността обстоятелства (многобройни предходни осъждания, извършване на престъплението около седмица след освобождаването от затвора). Определеното наказание в размер от една година и шест месеца лишаване от свобода и редуцирано с 1/3 на една година лишаване от свобода не разкрива белези на явна несправедливост. Съвкупната санкция отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите по чл. 36 НК. Ето защо обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК