Решение № 13403 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16525/2009 г.

Решение № 13403 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16525/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от кмета на община Девин, против решение № 190/6.10.2009 г., постановено от Смолянския административен съд, по адм. д. № 146/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен отказа на кмета на община Девин, направен с писмо изх. № 94К-161-1/16.05.2009 г. в частта, с която се отказва възстановяване на имот в м."Гол. ливада"по помощния план на с. Кестен, на Кънчо Михайлов Узунски и е отменил отказа на кмета за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, направен със същото писмо, като е присъдил направените от жалбоподателя разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното: Със заявление до кмета на общината вх. № 94 К-161-1/14.01.2009 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат издадени удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на имот в строителните граници на с. Кестен, община Девин. Към молбата си е приложил решение по чл. 18ж, ал. 1 по протокол № 19/15.02.1993 г. на ОСЗ - гр. Девин. В заявлението е посочено, че изисканите документи са за имот в кв. 23, местност "Гол. ливада" по плана на с. Кестен От обжалвания изричен отказ на кмета става ясно, че имотът, за който се иска скица и удостоверение, попада в УПИ II-Селскостопански двор в кв. 23 по действащия ПУП на с. Кестен. С първата част на обжалваното писмо на кмета на общината е постановен отказ за възстановяване по съображения, че имотът бил застроен със селскостопанска постройка, което било пречка за възстановяване на земите на бившия собственик. На следващо място с обжалвания отказ се отказва и издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за имота. Съдът е приел за нищожен обжалваният отказ в частта му, с която е отказано възстановяване на имота, тъй като общината няма правомощия да възстановява правото на собственост върху зем. земи в строителните граници на населените места. Кметът на общината не е орган по ЗСПЗЗ за възстановяване на земи. Компетентността в тази област е предоставена на ОСЗ, бивша ПК. В останалата му част е отменен като незаконосъобразен отказът за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, тъй като от данните по делото е установено, че е започнала процедура по възстановяване на зем. земя пред ОСЗ, за приключването на която са необходими исканите скица и удостоверение, съдържанието на които е регламентирано в чл. 13 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба на кмет на на община Девин се иска отмяна на съдебното решение по съображения, изразяващи се в следното: С подаденото заявление от страна на Кънчо Михайлов Узенски, е поискано от община Девин издаването на скица и удостоверение по чл. 13 от ППСПЗЗ. Предпоставките, при които е налице задължението да се изгтотвят търсените документи, са част от сложния фактически състав на реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил факта, че скицата и удостоверението установяват факти с правно значение за заявителя. В такъв смисъл, заявителят следва да се легитимира като собственик на имота по безспорен начин, за да попадне в хипотезата на заинтересована страна. В случая такива данни липсват. На следващо място основанието по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ изключва възстановяването на имоти, за които е налице реализирано мероприятие. Кметът, като административен орган не е длъжен да следи за законността на извършеното строителство, а само за факта на съществуващо такова. Първоинстанционният съд не е обсъдил това обстоятелство, игнорирайки го спрямо останалите данни по делото. Ответната страна: Кънчо Михайлов Узунджовски, чрез пълномощника си-адв. Светлана Николова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че изводите на съда са изцяло съобразени с материалния закон. Съгласно чл. 11 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай след геодезическо заснемане и помощен кадастър е установено, че имотът попада в УПИ II-селскостопански двор, в който са построени и сгради. Разпоредбата на чл. 11 от ППЗСПЗЗ е ясна и адм. орган не може да откаже извършването на исканата административна услуга. С отказът си кметът е възпрепятствал по-нататъшните действия по възстановяването на правото на собственост върху процесния имот. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационна жалба е частично основателна. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Не са обсъдени писмените доказателства, изпратени от ОбСЗГ /л. 26 - 36-3/, решения на Поземлената комисия гр. Девин, удостоверение за притежавани поименни компенсационни бонове и др. Това е било необходимо за изясняване на това дали реституционното производство по повод на процесната земя е окончателно приключено и дали жалбоподателят е обезщетен и ако това е така дали искането му до адм. орган е допустимо и основателно. Налага се извод, че решението в обжалваната му отменителна част се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания, съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се прецени и приложението на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил събраните по делото доказателства съобразно основанията за направения отказ от кмета на общината и направените от него изводи за нищожност на заповедта в частта с която е отказана реституция на зем. земя, както и за незаконосъобразност на постановения отказ за издаване на исканите документи, е правилен и не противоречи на закона. Правилно съдът е приел, че кметът на общината не е компетентен да се произнася относно правото на възстановяването на собствеността върху бивши зем. земи, тъй като това е правомощие на друг орган - на Общинската служба по земеделие, бивша ОСЗГ, респективно - ПК, в друго производство. Липсата на компетентност води до нищожност на оспорения отказ в посочената му част. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решението за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии /в каквато не е спорно, че се намира процесния имот/, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 5, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост в границите на урбанизираните територии, следва да съдържа и размера на застроената и незастроена част от имота, което предпоставя предходно определяне на застроената част от имота по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - определяне на застроената част от техническата служба на общината и заповед за одобряването и от кмета на общината. Искането за издаване на скица и удостоверение съдържа имплицитно и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4, въз основа на която се издава и удостоверението по чл. 13. Исканите документи безспорно са от значение за установяване на правото на възстановяване на собствеността върху бившите зем. земи, тъй като без тях не би могло да приключи производството по възстановяване на собствеността пред ОСЗ. Производството по чл. 11, ал. 4 и издаването на скица и удостоверение съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са междинни производства, предхождащи възстановяването на правото на собственост и същото не би могло да е приключило без тях. При данни за образувано производство пред ОСЗ, кметът на общината не може да откаже издаването на исканите документи, които безспорно са от значение за правата на жалбоподателя и издаването на решението на ОСЗ по искането за възстановяването на собствеността върху зем. земи. Съдът се е произнесъл с решението си по наведените в оспорения отказ основания и не е бил длъжен да изследва наличието на други такива и то относими към отказ за произнасяне по същество, а не относими към произнасянето по същество на адм. орган, предмет на жалбата. Административният орган се е произнесъл с отказ по същество на искането, а не е отказал да разгледа по същество отправеното до него искане по съображения, че вече е издадена заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и са издадени необходимите на ОСЗ, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ документи-удостоверение и скица, нито е отказал да се произнесе по същество по съображения, че производството пред ОСЗ е приключило. Доказателства за недопустимост на производството пред административния орган не са събрани, но и съдът не е имал задължение да ги събира. Освен това в касационното производство съдът се произнася съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, само по наведените в жалбата пороци на решението. Тъй като не е постановен отказ по чл. 197 от АПК от кмета на общината, а е постановен отказ по същество за издаване на исканите документи и този отказ е частично нищожен и частично незаконосъобразен, решението на съда е правилно и съобразено с основанията за отказ. Възстановяването на правото на собственост е от компетентност на ОСЗ, която ще е наясно относно фазата, в която се намира производството по предявеното искане за възстановяването на собствеността върху процесния имот. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,