Решение № 2089 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2015 г.

Решение № 2089 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Москва - Станислава Попхристева" със седалище в с. Златосел, община Брезово, област Пловдив, против решение № 870 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 381/2015 г. на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на ЕТ "Москва - Станислава Попхристева" срещу заповед № ОЗ-РД/1092 от 13.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на ДФЗ за ново произнасяне. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си юрк. Таня Николова, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 870 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 381/2015 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Москва - Станислава Попхристева" срещу заповед № ОЗ-РД/1092 от 13.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея е отказано финансиране в размер от 552 267,98 лв. по заявление на ЕТ "Москва - Станислава Попхристева" за подпомагане на проект с уникален идентификационен номер (УИН) 16/311/00727. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Приел е също така, че оспорваната заповед е постановена е при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби. Относно спазването на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед правилно е отказано финансиране поради наличие на хипотезата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30/. В тази насока е развил мотиви, че жалбоподателят в представения от него бизнес план към заявлението си за подпомагане е посочил, че искането му за финансиране е за закупуване на 15 броя леки автомобили марка "Volksvagen Caddy", които има намерение да предоставя за ползване за нуждите на малки местни туристически обекти, включително и на три търговски дружества, развиващи туристическа дейност. Това е противоречало на посочената разпоредба от Наредба № 30. Въпреки че той е актуализирал бизнес плана и се е отказал от намеренията си за две от тези дружества, това не е било налице за третото дружество. Освен това административният съд е счел, че както според първоначалния, така и в актуализирания бизнес план, една от целите на проекта е била автомобилите да бъдат отдавани под наем на руски туристи (граждани) по повод на техни инвестиционни намерения. Това било в противоречие с целите на мярката за насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони, в частност за предоставяне на "допълнителни туристически услуги" според легалното определение за това в § 1, т. 70 от ДР на от Закона за туризма (ЗТ). Затова административният съд е приел, че не е налице изключението по чл. 43, ал. 3 от Наредба № 30. Обжалваното решение е правилно. Според чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30 за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. А нормата на чл. 43, ал. 3 от същата наредба разписва, че това изискването не се прилага за инвестиции за неземеделски дейности (какъвто е случая), за които в бизнес плана е обосновано, че обичайното му предназначение е свързано с преотстъпване на ползването му на трети лица, с изключение на случаите за предоставянето му на трети лица за извършване на услуги с този актив. Или за да е налице законовото изключение по чл. 43, ал. 3 от Наредба № 30 е необходимо в бизнес плана да е обосновано, че обичайното му предназначение на активите - предмет на подпомагане, е свързано с преотстъпване на ползването им на трети лица. Освен това е необходимо да няма предоставянето на активите - предмет на подпомагане, на трети лица за извършване на услуги с този актив. В случая се установява, че касаторът в представения от него бизнес план е предвидил предоставяне на 15-те броя леки автомобили (предмет на искането за подпомагане) и на три търговски дружества, развиващи туристическа дейност, които да ги предоставят за ползване на техни клиенти. Към заявлението за подпомагане са приложени писма за намерение от всяко от тези дружества. С това не е изпълнено второто условия от изключението на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 30 - активите да не се предоставят на трети лица за извършване на услуги с тези активи. Възраженията на касатора са насочени към това, че след подаване на заявлението за финансиране той е представил нов бизнес план, в който не се сочи, че автомобилите ще се предоставят на юридически лица. Освен това е представил писма от две от дружествата, с които те са заявила, че те се отказват от заявените намерения. А за третото дружество касаторът е представил издадено от него пояснително писмо, с което е заявил, че е взел решение за не сключва договори с това дружество. Настоящият съдебен състав намира, че тези нови документи не удостоверяват изпълнението на второто посочено условие на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 30 - активите да не се предоставят на трети лица за извършване на услуги с тези активи. В относимата уредба на Наредба № 30 няма предвидена възможност за промяна на заявените намерения в бизнес плана след подаване на заявлението за финансиране. Според нормата на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30 е предвидено възможност за представяне на необходими документи, но само за изчерпателно посочени случаи - нередовност или липса на документи, възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочени факти по чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 30. Тези хипотези в случая не са били налице. Освен това чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30 е необходимо Разплащателната агенция да уведоми с мотивирано писмо кандидата, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомяването трябва да представи изисканите му документи. В случая административният орган не е искал от заявителя да представи нов бизнес план с писма от дружествата, тъй като не е било налице нередовност или непълнота на представените документи за тези обстоятелства. Не може да се приеме също, че заявеното намерение от третото дружество - "Империал Травел" ООД (в издаденото от него писмо за намерение), е опровергано от едностранното заявление на касатора. Неоснователно е възражението на касатора, че коментираното изискване на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 30 (активите да не се предоставят на трети лица за извършване на услуги с тези активи) се отнася само за случаите, в които е отпуснато исканото финансиране. Систематично то действително се намира в тази част на Наредба № 30, която се отнася за изпълнението на дейностите по проекта и негов контрол. Но това е общо изискване, за което не може да се приеме, че въпреки неизпълнението му, помощта следва да бъде отпусната, а после във фазата на изпълнение и контрол на проекта следва да се иска връщането й. В случая правилно административния орган се е позовал на чл. 27, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Наредба № 30 - несъответствие на заявлението за подпомагане с изискване, определено с тази наредба. За приложението на тази разпоредба е без значение в коя част на наредбата е съответното изискване. Не е било допуснато и твърдяното в касационната жалба нарушение на процедурата в административното производство. Както вече се посочи, за заявлението за подпомагане не е било налице хипотезата на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30 - нередовност или непълнота на представените документи. Само в тези хипотези следва да бъде дадена възможност на касатора да отстрани тази нередовност или непълното. В случая заявлението в тази му част просто не е отговаряло на изискването на чл. 43, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредба № 30. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,