Решение № 8911 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2015 г.

Решение № 8911 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. В. срещу Решение № 4769 от 06.07.2015 г., постановено по административно дело № 4835 от 2014 г. на Административен съд София- град (АССГ) в частта, с която се отхвърля иска за неимуществени вреди. С жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което се удовлетворят изцяло исковите претенции. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, моли да се уважи жалбата. Подробни доводи в тази насока са развити в представените по делото писмени бележки. Ответникът Центърът за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД- София в представения по делото писмен отговор на процесуалния си представител оспорва предявената касационна жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Посочва се, че АССГ правилно е приложил материалния и процесуален закон и е отчел, че искът за неимуществени вреди не е доказан по делото и не е доказана причинно следствената връзка между прогласената за нищожна принудителна административна мярка (ПАМ) и сочените от ищеца негативни емоционални преживявания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че след изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на 500 лв. срещу ЦГМ- София като недоказан. Намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според него се налага извод, че решението в обжалваната му част не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 4769 от 06.07.2015 г. постановено по административно дело № 4835 от 2014 г. на Административен съд София- град се ОСЪЖДА ЦГМ- София да заплати на Г. И. В. от гр. София обезщетение в размер на 32 лева /тридесет и два лева/, представляващо имуществени вреди, причинени от обявения за нищожен индивидуален административен акт- принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП- поставяне на техническо средство за принудително задържане на ППС, приложена спрямо В. на 07.04.2014 г. и отразена в съобщение № В 0107399, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска /09.04.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10 лв /десет лева/, представляваща платената от ищеца държавна такса. Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, предявен от Г. И. В. от гр. София против ЦГМ- София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв, причинени в периода 07.04.2014 г. - 28.03.2015 г. от обявения за нищожен индивидуален административен акт- ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП- поставяне на техническо средство за принудително задържане на ППС, приложена спрямо В.в на 07.04. 2014 г. и отразена в съобщение № В 0107399. Решението на АССГ в осъдителната част за присъдените имуществени вреди не е обжалвано и съответно е влязло в сила и не е предмет на настоящото дело. АССГ приема, че на 07.04. 2014 г. в 9.42 часа е издадено съобщение № В 0107399 на ЦГМ-София, видно от което автомобила на В. е заскобен, наложена му е ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 за нарушение по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Видно от касов бон на 07.04.2014 г. в 12.14 часа същият е заплатил 32 лв. за "принудително задържане, престой, скоба, зона ППП" в полза на ЦГМ - София. С Решение № 1391/09.03.15 г. на АССГ, по адм. дело № 3947/2014 г. е прогласена нищожността на ПАМ, по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП- поставяне на техническо средство за принудително задържане на ППС, приложена спрямо В. на 07.04. 2014 г. и отразена в съобщение № В 0107399. АССГ намира искът за имуществени вреди за основателен и доказан по размер, като налице е прогласен за нищожен ИАА /ПАМ/, доказана е причинно следствената връзка между наложената ПАМ и заплатената глоба в размер на 32 лева. Счита, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК. Относно ответникът се приема, че ЦГМ- София е ЮЛ, което осъществява административна дейност, налагайки ПАМ, поради което следва да отговаря за причинените на В. имуществени вреди. Решаващият съд намира за основателна и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата за периода от завеждане на исковата претенция /09.04.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата, предвид акцесорния характер на задължението за лихвата. На следващо място решаващият съд счита иска за неимуществени вреди за недоказан. Посочва се, че ПАМ е прогласена за нищожна поради липсата на компетентност на органа и не е налице причинно-следствена връзка между нищожната ПАМ и възмущението на В., че му се налага незаконосъобразна ПАМ за паркиране върху тротоар, за което не се дължи такса за паркиране в "Зелена зона". Предвид тези съображения АССГ намира, че не е доказана от една страна причинно- следствената връзка между нищожната ПАМ и сочените от ищеца негативни емоционални преживявания, като не са доказани и част от тези емоционални преживявания, представляващи неимуществена вреда, настъпила в личната и емоционална сфера на В. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението в обжалваната част по отношение на неимуществените вреди за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на АССГ в осъдителната част по отношение на имуществените вреди не е обжалвано и съответно е влязло в сила. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително в случая е налице прогласена за нищожна ПАМ, приложена на 07.04.2014 г., по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП- поставяне на техническо средство за принудително задържане на ППС. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай тези предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ не са на лице. По делото не се събраха доказателства относно реално претърпени нeимуществени вреди от ищеца, в какво конкретно се изразяват те, кога и в какъв размер са претърпени от ищеца. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана вреда и причинна връзка предвид отменената като незаконосъобразна ПАМ. Не е налице причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Лицето не излага конкретни твърдения, че именно факта на наложената ПАМ предизвиква негативни преживявания. Съответно твърдените отрицателни емоции са свързани с други факти и не са следствие на отменената като нищожна ПАМ. Възмущението от обхвата на действащата Зелена зона и начина на съобщаване на актове не сочат вреда причинена от отменената ПАМ. Неотносими са твърденията в касационната жалба, относно това дали автомобилът попада в обхвата на платеното почасово паркиране и дали е следвало да се разгледат останалите доводи за незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй като тези обстоятелства касаят законосъобразността на адм. акт и не са предмет на разглеждане по настоящото съдебно производство с предмет обезщетение по реда на ЗОДОВ. Неоснователни са твърденията на лицето за това, че степента на опорочаване на административната процедура е повлияла значително негативно, поради което е налице причинно следствена връзка с наложената ПАМ. Доводите относно незаконосъобразността на наложената ПАМ сочат фактически основания обосновали отмяната на административния акт и последиците от това. Същите не обосновават наличието на конкретна вреда и причинно следствена връзка с отменения акт. Затова и обоснован е извода на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това настоящият състав следва да отбележи, че в случая искът за неимуществени вреди срещу ЦГМ е предявен срещу ненадлежен ответник. Административна дейност е тази, при която се осъществяват властнически правомощия, с които съответния орган е натоварен от закона. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая дейността по налагане на ПАМ е извършена от служител на ЦГМ ЕАД, съобразно Заповед № РД-09-05-479 от 03.09.2012 г., с която на основание чл. 167, ал. 2 от ЗДвП Кметът на Столична община е оправомощил служителите на ЦГМ- ЕАД с правомощията да поставят техническо средство скоба на неправилно паркирал автомобил. С това е налице упълномощаване на лица със законовоопределени контролни правомощия, на база предоставена от закона възможност. Съответно общината е юридическо лице, от чиито състав е административният орган, извършил упълномощаване на длъжностни лица за извършване на контролна дейност и съответно общината носи отговорност за последиците от извършването на тази дейност. Субективно право на ищеца е да предяви исковете за обезщетение спрямо лицето, от което се претендират вредите и от чиито органи или длъжностни лица счита, че са причинени. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна. В случая ответникът по настоящето дело- ЦГМ ЕАД- е ненадлежна страна по спора и по отношение на него искът за неимуществени вреди е неоснователен. С оглед на горното и поради фактът, че искът е предявен против ненадлежна страна същия следва да бъдат отхвърлен като неоснователен. Достигайки до този резултат по отношение на иска за неимуществени вреди първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение в обжалваната част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение