Решение № 8386 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 863/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/- София , чрез процесуален представител юрк. И. Асенова, срещу решение 413 от 03.12.2020г., постановено по административно дело 372/2020г. на Административен съд Враца , с което е отменена негова заповед РД-15-372/03.08.2020г.С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с М. Николов от гр. Враца, на длъжност началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/,Северозападен район при ДНСК, длъжностно ниво 5, ръководно ниво 5а, с ранг IV старши , на осн. чл.106, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, във вр. с Постановление 127/22.05.2019г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на ДНСК/обн. ДВ,бр.42/28.05.2019г./ в сила от 01.06.2019г. и утвърдено длъжностно разписание от Началника на ДНСК, в сила от 03.08.2020г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба М. Николов , чрез процесуален представител-адв. Тончева оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд Враца е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Страните не спорят по фактите. Установено е от първоинстанционния съд, че с влязло в сила съдебно решение/подробно описано/ е отменена заповед РД-15-1144/31.05.2019г. на началника на ДНСК и М. Николов е възстановен на длъжността началник на РДНСК-Северозападен район. В срока по чл. 122, ал.1 ЗДСл Николов подал заявление за заемане на длъжността на която е възстановен. Със Заповед РД-15-370/03.08.2020 г., Николов е възстановен на длъжността началник на РДНСК-Северозападен район. На същата дата е издадена Заповед РД-15-371/03.08.2020г. , с която на основание чл.82,ал.1 ЗДСл ,във вр. с Постановление 127/22.05.2019г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник/УП/ на ДНСК/обн. ДВ,бр.42/28.05.2019г./ в сила от 01.06.2019г. и утвърдено длъжностно разписание от Началника на ДНСК, в сила от 03.08.2020г.,Николов е преназначен на длъжността главен инспектор в РДНСК-Враца към Главна дирекция Строителен контрол, при ДНСК, длъжностно ниво , експертно ниво- 5, считано от 04.08.2020 година. Николов изрично възразил срещу преназначаването, поради което на 03.08.2020 година , с оспорената заповед, отново на същото основание е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. При съпоставка на функциите, задачите и отговорностите на РДНСК, определени в чл.17,ал.2 от действащия УП на ДНСК, в сила от 01.06.2019г. не се установяват различия по предметно съдържание с тези на РДНСК според чл18 от предходния отменен УП на ДНСК. Изводът на първоинстанционния съд е, че макар и РДНСК- Северозападен район да е закрита, то същата не е престанала да съществува, а е трансформирана в пет РДНСК, съответстващи на съществуващите до момента пет регионални отдела. Съпоставката на типовите длъжностни характеристики за длъжността началник РДНСК- също не установява съществена промяна в системата от функции, задачи и отговорности, освен в промяната в териториалната компетентност на РДНСК чрез намаляване на обема на дейност до съответната административна област. При тази фактическа установеност правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, споделени изцяло от касационната инстанция. Липсата на съществена промяна в системата от функции, задължения и изисквания , присъщи за длъжността началник на РДНСК, обуславя извода, че не е налице хипотезата на чл.106,а1,т.2 ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски касатора следва да заплати на ответника сумата 550 лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение