Решение № 17165 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2011 г.
ВАСПетчленен състав27.12.2011 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 10300/11.07.2011 г., постановено по адм. д. 13374/10 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17165 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефчо Христов Минчев срещу решение № 10300/11.07.2011 г., постановено по адм. д. 13374/10 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено искането му да бъде осъдено Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) да извърши разследване на авариен случай в корабоплаването - потъването на 13.02.2004 г. на моторен кораб "Хера". Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение и бъде постановено друго по същество, с което да бъде осъдено МТИТС да извърши разследване на потъване на моторен кораб "Хера" в съответствие с разпоредбите на Конвенция СОЛАС в разумен срок. Подробни аргументи в подкрепа искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията оспорва касационната жалба в писмено възражение. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 10300/11.07.2011 г., постановено по адм. д. 13374/10 г. по описа на ВАС, трето отделение, е отхвърлено искането на Стефчо Христов Минчев да бъде осъдено МТИТС да извърши разследване на авариен случай в корабоплаването - потъването на 13.02.2004 г. на моторен кораб "Хера". В мотивите на оспореното решение е прието за установено, че не съществува задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, за български административен орган за извършване на разследване на причините, довели до потъването в чужди териториални води през 2004 г. на моторен кораб "Хера", плаващ под чужд флаг, независимо, че негови моряци са с българско гражданство. Решаващият съд подробно е обсъдил всички относими според него нормативни актове и е достигнал до извод, че липсва правна норма, която да създава задължение за МТИТС за осъществяване на исканите от Стефчо Христов Минчев действия, поради което не е налице основание за уважаване на исканата защита срещу бездействие на администрацията по реда на Раздел II от Глава петнадесета на АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и без да допуснати процесуални нарушения. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, по която и не е налице спор между страните по делото, а именно, че на 13.02.2004 г., около 12,30 часа в Черно море на около 14 км, преди северния вход на Босфора е потънал моторен кораб "Хера", собственост на фирма "Маестра шипинг Сент Винсент и Гренадин", пътуващ под камбоджански флаг, в чийто екипаж са плавали като моряци български граждани. Спорът е относно правните последици на осъществените факти, а именно възникнало ли е задължение за МТИТС да осъществи разследване на потъването на моторен кораб "Хера". Доводите в касационната жалба относно необсъждане на доказателствата по делото също се свеждат до твърдения за неправилно тълкуване на приложението на правни норми, а не относно фактическата страна на казуса, включително и по отношение наличието на турски морски рапорт за произшествието, за който не се отрича, че е съставен, но се спори относно неговата достоверност и пълнота. Касационната инстанция намира, че тричленният съдебен състав правилно е установил приложимите правни норми, които са действащо право към датата на настъпване на аварийния случай. Потъването на моторен кораб "Хера" безспорно следва да се класифицира като "авариен случай", съгласно терминологията на действащата към 13.02.2004 г. Наредба за разследване на аварийните случаи в корабоплаването, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 43 от 1.06.1973 г., отм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. (Наредбата), както и като "произшествие в морските пространства" по смисъла на Наредба № 23/17.11.2005 г. за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 91 от 19.11.2010 г., отм. бр. 87 от 4.11.2011 г. и според Наредба № 23/24.10.2011 г. за докладване и разследване на произшествия в морските пространства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ, бр. 87/4.11.2011 г. Независимо от изменението в правната уредба държавните функции, свързани с условията и редът за разследване на аварийни случаи, респективно произшествия в морските пространства, са възложени на длъжностни лица, които към образуване на съдебното производство са в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, поради което на основание чл. 153 от АПК правилно е определена ответната страна по спора. Тричленният съдебен състав правилно е приел, че относими към спора са нормите на Наредба за разследване на аварийните случаи в корабоплаването , която е действала към датата на осъществяване на юридическите факти, от които Стефчо Христов Минчев твърди, че е възникнало задължение за българската администрация да извърши разследване на причините за потъването на кораба. Настоящият съдебен състав намира, че тази наредба не създава пряко задължение за българската държавна администрация да извърши собствено разследване на аварийния случай. Компетентните органи от българската държавна администрация са определени в чл. 10 от Наредбата, който кореспондира с разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, определящ приложното й поле по отношение обектите на разследване. При съвместно тълкуване на двете норми следва извод, че към 13.02.2004 г. в правомощията на Районната държавна инспекция по корабоплаване, в чийто район е станал аварийният случай или в първото посетено българско пристанище от кораб, на който е произлязъл авариен случай, е и задължението да разследва аварийни случаи, свързани с всички търговски кораби, плаващи под знамето на България, независимо от това, кой е корабопритежателят им; с корабите под чуждо знаме, само когато се намират в български териториални води или вътрешни води и: се сблъскат с други кораби, с плаващо брегово съоръжение; потънат, заседнат или бъдат изхвърлени на брега; когато на борда им стане пожар или взрив; при всеки друг авариен случай, при който последва злополука или смърт на хора в резултат на този авариен случай; за всички други аварийни случаи, ако това бъде поискано писмено от съответния консул, от корабопритежателя или капитана на кораба; както и с корабите под чуждо знаме, с които са произлезли аварийни случаи извън териториалните води на България, ако при същите е последвала смърт или е причинена вреда на здравето на гражданин на България, или е била причинена вреда на имущество на България, нейните граждани или организации и след аварийните случаи тези кораби са пристигнали или са били довлечени до български териториални или вътрешни води и пристанища. Тази уредба съответства на международните правни норми, действали към 2004 г., включително и на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена с Протокола от 1988 г. Следователно към 13.02.2004 г. разпределянето на компетентността между на органите, осъществяващи разследване на аварийни случаи, на отделни държави, се определя в зависимост от "знамето на кораба" и "териториалните води", в които е настъпило случая, както и други "значими интереси", но само при определени допълнителни предпоставки. Според Наредбата такива допълнителни предпоставки са корабът да е пристигнал или довлечен до териториални/вътрешни води и пристанища, след аварийния случай. В конкретния случай моторен кораб "Хера" е плавал под чуждо знаме, потънал е извън териториалните води на България и респективно не е пристигнал или довлечен до български териториални или вътрешни води и пристанища, за да се обуслови правомощие (право и задължение) за български орган по разследването на аварийни случаи да извършва действия, чрез които да установи обстоятелствата, при които е произлязъл аварийният случай; да разкрие причините за аварийния случай; да определи последствията от аварийния случай; да посочи лицата, виновни за аварийния случай; да предложи мероприятия, необходими за недопускане на подобни аварийни случаи в бъдеще. Неоснователни са доводите в касационната жалба за възникване на задължение за разследване на морското произшествие, поради обстоятелството, че България е "държава със значителен интерес" по смисъла на Резолюции 849
от 27.05.1997 г. на Международната Морска Организация (IMO) Кодекс за разследване на морски аварии и инциденти, но по аргумент на правилата в текста (6.1, 6.2, 6.3, 6.4 и 6.5.), разпределящ задълженията за провеждане на разследване България не може да бъде определена като държава, за която възниква задължение да бъде водеща разследването. Такова задължение за България не произтича и от други разпоредби на Част I и II от Кодекса за разследване на произшествие, Приложение 6 "Допълнителни изисквания за разследване на морски произшествия и инциденти" на Глава ХI - I "Специални мерки за засилване на морската безопасност", които от 1.01.2010 г. са част от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и свидетелства на моряците, на които се позовава Стефчо Христов Минчев. В този смисъл също не следва да бъде споделено становището на жалбоподателя, че за МТИТС възниква задължение да не се съобрази с рапорта на задължената по силата на международното морско право турска морска администрация, а да извърши собствено разследване. Като е достигнал до същите правни изводи тричленният съдебен състав не е допуснал нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че и според в момента действащата Наредба № 23/24.10.2011 г. за докладване и разследване на произшествия в морските пространства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ, бр. 87/4.11.2011 г. не е налице задължение за извършване на собствено отделно разследване на потъването на кораба "Хера", а само право да се отправи искане до компетентните органи на чуждата държава за сътрудничество в разследването на произшествие, което засяга значими интереси на България, когато такова задължително според чл. 5 от тази наредба, разследване се провежда от чужд разследващ орган. В конкретния случай с оглед обстоятелството, че е проведено разследване, това право може да се прояви само до възобновяване на разследването при настъпване на предпоставките за това, каквито не се твърди, че са настъпили. Тази наредба е приета в изпълнение на задълженията на България, произтичащи от изискванията на Директива 2009/18/ЕО от 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В този смисъл дори и да се приеме, че тези норми са приложими по отношение аварийни случаи, настъпили преди 1.01.2007 г. - приемането ни за държава-членка на ЕС, респективно преди обнародването им на български език, съгласно мотивите на Решение на СЕО по дело С-161/06 Skоma, също не следва, че за МТИТС съществува задължение, пряко произтичащо от нормативен акт да извърши собствено разследване на потъването на моторен кораб "Хера". Този извод е подкрепен с основен принцип, съдържащ се във всички правила, уреждащи многонационални инциденти, че всяко произшествие или инцидент е предмет само на едно разследване на безопасността, провеждано от една държава или една водеща разследването държава. В реализация на този принцип е и провежданото разпределение на компетентностите между отделните национални разследващи органи. В конкретния случай жалбоподателят не твърди, че не е извършено разследване от турската морска администрация, а че не приема за достоверен изготвения от нея доклад. Това становище на заинтересованото лице Стефчо Христов Минчев не може да игнорира съществуването на доклад от разследване на произшествието, извършено от компетентен орган, поради което и не е възможно да се обоснове тезата, че е допустимо извършването на отделно самостоятелно разследване от български административен орган по реда на разследване на морски произшествия. Конкретният случай - потъването на кораб, при всички случаи следва да се определи като много тежък случай, поради което неговото разследване следва да включва изследване и на всички прояви на некомпетентност, действия или бездействия, от титуляри на сертификати или потвърждения, които представляват заплаха за морската безопасност. Следователно не е възможно тези отделни евентуални нарушения при носене на вахтена служба, да обусловят задължение за отделното им техническо разследване по смисъла на правило I/5 от приложение към Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. от български административен орган като орган на държава, издала свидетелства или потвърждения на лица от екипажа на кораба. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилни изводите на тричленният състав, че не е налице задължение за МТИТС, пряко произтичащо от нормативен акт за извършване на разследване на потъването на моторен кораб "Хера". Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването в касационната жалба срещу мотивите на тричленния състав, според които не е налице бездействие на българската държава, защото са извършени определени процесуални действия, изразяващи се в образуване на досъдебно производство, срещу неизвестен извършител, причинил смъртта на повече от едно лице, като по п. п. № 841/2004 г. по описа на Софийска градска прокуратура. Неправилно решаващият съд е приел, че извършваните процесуални действия в наказателно производство могат да бъдат приети за действия по разследването на авариен случай/произшествие в морско пространство. Разследването на морски произшествия по смисъла на международното морско право следва да бъде проведено задължително за определена категория аварии и инциденти, независимо от провеждани други наказателни или друг вид производства, целящи установяване на вина и отговорност. Това е така, защото разследването на морските аварии и инциденти, осъществявано от специализирани органи, има други много по-широкообхватни цели от установяване на отговорност на конкретни лица. Крайната цел на този вид разследвания във всички случаи следва да бъде осигуряване подобряването на морската безопасност. Съображенията за провеждано наказателно производство, за осъществени срещи на ниво дипломати, обсъждане на 27 - 28.10.2005 г. на смесения българо-турски комитет по транспорта, създаване на работна група за изясняване обстоятелствата във връзка с инцидента с моторен кораб "Хера", отпускане на бюджетни кредити в размер на 197 362 лв. на ВСС за подводен оглед и моделиране на инцидента с кораба "Хера", са посочени като допълнителни мотиви на съдебното решение и не са се отразили на крайния правилен извод за неоснователност на искането на Стефчо Христов Минчев. Тези действия, предприети от различни държавни органи показват принципното отношение на България да бъде активна по отношение пълното изясняване на всички обстоятелства, свързани с потъването на кораба "Хера", но не могат да бъдат разглеждани като действия по изпълнение на задължение за разследване на морското произшествие, каквото не съществува за български административен орган. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не е направил разноски пред касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Присъдените от тричленният съдебен състав разноски не са определени с обжалваното решение, поради което не са предмет на касационната жалба, по която е образувано настоящото производство.