Решение № 747 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2017 г.

Решение № 747 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Д. Л." ООД, гр. С., представлявано от управителя - Б. А. Г., чрез пълномощника му - адв. Кралева, против решение № 79/06.01.2017 г. по адм. дело № 223/2016 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

Ответникът: началника на М. С., чрез процесуалните му представители - юрисконсулти Димитрова и Осенов оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Д. Л." ООД, срещу Решение № РЗМ-5800-464/32-191593 от 24.09.2015 г. на началника на М. С., в частта потвърдена с Решение № Р-542/32-244152 от 20.11.2015 г. на директора на Агенция "Митници", като неоснователна. С оспореното решение на началника на М. С., в потвърдената му част, на "Д. Л." ООД са определени за заплащане държавни вземания - мито и ДДС, в посочените с решението размери / от т. 2 до т. 9/, в резултат от последващ контрол на митнически декларации /ЕАД/ за поставяне на стоки под режим "Допускане за свободно обращение/крайно потребление" от "Д. Л." ООД, извършен на основание чл. 78, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета и чл. 84а, ал. 1 ЗМ, за п-да 01.01.2012 г. до 31.05.2015 г. Прието е за установено, че по три броя ЕАД, описани в Таблица № 1 на оспореното решение, дружеството вносител е използвало грешен тарифен код на стоките под № 1 в ЕАД № 13BG005807Н0000747/04.01.2013 г. и в ЕАД № 13BG005807Н0041593/11.04.2013 г., и на стока № 10 в ЕАД № № 13BG005807Н0065420/31.05.2013 г., като вместо код по Тарик 6912 005010, дружеството е посочило грешен код 6912 0050 90. Според съда при определянето на Тарик код се вземат предвид текста на кода, посочен от вносителя и описанието на самата стока, нейният вид, характеристика и приложение. В случая стоките - предмет на процесните ЕАД, са описани от дружеството в клетка 31, по начин, който ги определя в Тарик код 6912 0050 10 "Керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня, с изключение на керамични ножове, керамични мелнички за подправки и техните керамични мелещи части, керамични белачки, керамични точила за ножове и пр. ", поради което е изведен извод, че решението на М. С., в частта, с която е определен нов тарифен код на стоките под № 1, № 1 и № 10, в тези 3 бр. ЕАД, и въз основа на това е определен нов размер на дължимото мито и ДДС за тях, е законосъобразно.

За втората група от 6 бр. ЕАД, подробно описани в Таблица № 2 на оспореното решение е прието от съда, че е доказано неспазване на изискванията на чл. 1, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 412/2013 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от КНР, поради което законосъобразно органът не е приел индивидуалната антидъмпингова митническа ставка от 17,9% за вноса на тези стоки и допълнителен код по Тарик В 759 за тях, а е приложил мито от 36,1% като за "всички други дружества" и допълнителен код по Тарик В999, от което на дружеството правилно са начислени допълнително мито и ДДС за тези стоки.

За да направи този извод съдът е възприел изцяло мотивите на органа, че ставката от 17,9%, по цитирания Регламент № 412/2013 на Съвета е неприложима за стоките по 6-те бр. ЕАД, описани в Таблица № 2 към оспореното решение на М. С., тъй като фактурите представени към момента на подаване на митническите декларации се различават от фактурите, представени от "Д. Л." ООД по-късно и че в декларациите от производителя - Z. F. P. C. L.. е посочен допълнителен Тарик код, който не попада в Регламент за изпълнение № 412/2013 г., приложим за случая. Прието е от съда, че декларациите към търговските фактури, издадени от "B. T. C. Limited" не отговарят на изискванията на Приложение II, да е посочено името и длъжността на служителя на субекта издал търговската фактура, а с това е нарушен и чл. 1, § 3 от Регламента, което нарушение изключва приложението на индивидуалното антидъмпингово мито за дружеството производител от 17,9%.

Обжалваното решение е правилно спрямо частта от оспореното решение на М. С. по т. 2 - 4, касаеща неправилното тарифно класиране на стоките по трите ЕАД от Таблица № 1 и неправилно, в останалата част по отношение 6-те бр. ЕАД, описани в Таблица № 2.

1. Касационната жалба спрямо обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Д. Л." ООД срещу т. 2-4 от решението на М. С., е неоснователна.

Обосновани и при правилно приложение на материалния закон са изводите на съда, за неправилно тарифно класиране на стоките по 3-те ЕАД, посочени в Таблица № 1 от решението на М. С..

По делото е установено, вкл. и чрез неоспореното заключение на СТЕ, че по обективни характеристики - вид на артикула и материала от който са направени, сравнявайки описанието на отделните стоки по търговските фактури към 3-те ЕАД и продуктов каталог на производителя, тези стоки са керамични съдове, предназначени за сервиране или за кухня. Самият касатор, с подаване на процесните 3 бр. ЕАД, ги е определил с тарифен код до шесто число с код 691200, отговарящ на "Съдове и прибори за сервиране или за кухня, други домашни потреби и артикули от керамични материали, различни от порцелана", а следващите две цифри от кода - 50, указват на използвания материал за направа на изделията -"от фаянс или фина керамика". Последните две цифри от декларирания тарифен код по Тарик - 691200 50 90 са неправилни, защото обективно стоките отговарят на тарифна позиция 691200 50 10 "Керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с изключение на керамични ножове, керамични мелнички за подправки и техните керамични мелещи части, керамични белачки, керамични точила за ножове и керамични плочи за печене на пица", установено и от заключението на СТЕ.

По декларирания от касатора тарифен код на стоките по 3-те ЕАД по Таблица № 1 - 691200 50 90, с описание Други, не се дължи заплащане на окончателно антидъмпингово мито, при внос на стоки от Китай, а за стоки с тарифен код по Тарик 691200 50 10, на който обективно отговарят тези стоки, се дължи такова антидъмпингово мито, на основание Регламент /ЕС/ № 1072/2012 г. на Комисията от 14.11.2012 г., в размер на 58,8% за стока № 1 по ЕАД 747/04.01.2013 г. и на основание Регламент за изпълнение /ЕС/ № 412/2013 г. на съвета от 13.05.2013 г., в сила от 15.05.2013 г., в размер на 36,1% за стока № 1 по ЕАД 41593/11.04.2013 г. и за стока № 10 по ЕАД 65420/31.05.2013 г.

Ето защо, като е приел, че с оспореното решение на М. С. по т. 2,3 и 4, органът законосъобразно е променил декларирания тарифен код на тези стоки по трите ЕАД на Таблица № 1 и спрямо това е начислил допълнително антидъмпингово мито за довнасяне и ДДС, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и решението му в тази част се явява правилно.

Предвид изложеното неоснователни са оплакванията за отсъствие на основания за промяна на декларирания тарифен код на описаните стоки. Неоснователно е позоваването на заключението на вещото лице, в частта, касаеща описанието на други стоки, извън процесните 3 бр. ЕАД - предмет на оспорване. Вещото лице е категорично в заключението си, че по описание на артикулите в търговската фактура и продуктовия каталог на производителя, същите представляват изделия от керамика, а съобразно предназначението им - са съдове за сервиране или кухня. Това е видно от отговор № 3, във вр. с отговор № 2 от заключението /стр. 142-143/, където отговаря, че "няма артикули които да не представляват керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня".

Поради това като правилно в посочената част, обжалваното решение следва да се остави в сила.

1. Касационната жалба срещу обжалваното решение, в останалата му част, по т. 5 - 9 вкл. от решението на М. С., е основателна.

В тази част обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Изводите на съда относно неспазване изискванията на чл. 1, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 412/2013 г. на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито, са необосновани, в несъответствие на събраните по делото доказателства.

Съдът е изложил изискванията за приложение на индивидуалното антидъмпингово мито върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня, класирани в код по КН 691200 50 10, с произход от Китайската народна република, съгласно чл. 1, § 1 и § 2 от цитирания Регламент № 412/2013 г. Посочил е, че преференциалното антидъмпингово мито със ставка 17,9 % и допълнителен код В759, за внесени стоки, произведени от дружества посочени в Приложение I към същия Регламент, сред което е и дружеството-производител Z. F. P. I. L.., се прилага, след представяне на валидна търговска фактура, която отговаря на изискванията в Приложение II на регламента - чл. 1, § 3. Удостоверил е, че съгласно това Приложение II от Регламента, върху фактурата трябва да фигурира декларация на производител, каквито декларации първоначално представените пред М. С. фактури по процесните 6 бр. ЕАД по Таблица № 2, не съдържат. Впоследствие е приел, че дружеството е представило други фактури, издадени от " B. T. C. Lim. ", в които декларациите не отговарят на изискванията по Приложение II - липсва името и длъжността на служителя на субекта, издал търговската фактура, поради което последните не могат да бъдат използвани за целите на Регламента, респ. за прилагане на индивидуалното антидъмпингово мито от 17,9%.

Тези изводи не почиват на собствени мотиви по фактическите обстоятелства, както изисква чл. 172а, ал. 2, предл. второ АПК. По делото е приета административната преписка в цялост / като отделно приложение, в черен класьор под № 223/16 III-17/, която съдържа процесните 6 бр. ЕАД по Таблица № 2, с 6 бр. първоначални фактури към тях и допълнително представени от касатора 6 бр. на същите фактури, съдържащи декларации от издателя, с коригирано съдържание. Тези допълнителни 6 бр. фактури, ведно с 6-те ЕАД са представени от касатора и пред касационната инстанция като писмени доказателства за доказване, че същите имат декларации от издателя им, с необходимото съгласно чл. 1, § 3, вр. с Приложение II на Регламент за изпълнение № 412/2013 съдържание.

В нарушение на чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е следвало да обсъди тези доказателства поотделно, като посочи дали всяка търговска фактура към процесните ЕАД, съдържа декларация, подписана от служител на субекта, издател на фактурата във вида и формата, предписана от Приложение II, т. 1, 2 и 3 на Регламент 412/2013, а не да възприема мотивите към оспореното решение, че всички фактури, не съдържат такава декларация, вкл. и допълнително представените.

По въпроса за допълнително представените търговски фактури пред М. С., за целите на определяне на окончателното антидъмпингово мито, е налице Решение от 12 октомври 2017 г. по дело С-156/16 на СЕС, постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуването на чл. 1, § 3 от цитирания по-горе Регламент за изпълнение /ЕС/ № 412/2013, което постановява, че се разрешава след митническото деклариране на стоките да се представи валидна търговска фактура. Съгласно чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, това решение на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ.

От изложеното следва, че допълнително представените от касатора фактури пред М. С., е следвало да бъдат обсъдени от съда, което не е направено. Нарушението е съществено, тъй като всяка допълнителна фактура към 6-те ЕАД съдържа елементи от необходимите реквизити, които е следвало да се обсъдят от съда дали покриват изцяло изискванията на Регламента. Едва тогава биха могли да се направят изводи за установеност произхода на стоките и за приложимост на индивидуалното антидъмпингово мито от 17,9% за вноса на стоките от Китай по 6-те ЕАД.

Необоснован е и направения извод, че декларирания от касатора производител на внесените стоки - Z. F. P. I. L., не фигурира сред дружествата оказали съдействие китайски производители по Приложение I на Регламент 412/2013, а само в Приложението към Регламент № 1072/2012 г., неприложим за процесните стоки. Това дружество изрично е посочено в списъка от дружества към Приложение I на приложимия за процесните стоки Регламент 412/2013.

Предвид изложеното и допуснатите съществени процесуални нарушения, решението в посочената му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му и поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция - чл. 220 АПК, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по жалбата на дружеството в отменената част. При новото разглеждане съдът следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе.

При този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд дължи произнасяне по разноските пред касационната инстанция.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение