Решение № 13472 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2009 г.

Решение № 13472 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) . Образувано е по подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна касационна жалба срещу решение № 425 от 18.03.09 г., постановено по адм. д. № 2737/08 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт № 030800766/18.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта му, потвърдена с Решение № 530/15.09.2008 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Велина Иванова Илиева от гр. Варна са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 4 927.45 лв. и лихва в размер на 2828.47 лв.; за 2004 г. данъчни задължения в размер на 4952.78 лв. и лихва за забава в размер на 2126.21 лв.; за 2006 г. данъчни задължения в размер на 124 9.10 лв. и лихва за забава в размер на 193.27 лв. и е изменен същия ревизионен акт в потвърдената част с решението на ДД "ОУИ" гр. Варна, с който са определени данъчни задължения за 2005 г. в размер на 6738.03 лв. и лихва за забава в размер на 2062.50 лв. и вместо това е определено данъчно задължение по ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 1 150 лв. и лихва за забава в размер на 352.10 лв. Обжалвано е и определението за присъдени разноски. В касационната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението в частта, в която е прието за доказан произход на сумите като: за 2003 г. сума в размер на 14 000 лв., заемни средства от родителите на жалбоподателката и за 2006 г. - доходи от изплатени дивиденти на съпруга на жалбоподателката в размер на 10 810, 30 лв. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Велина Иванова Илиева, явявайки се лично и с процесуалния си представител адв. Филипова, оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Представила е отговор(възражение) по касационната жалба и писмени бележки с подробни съображения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден по извършена ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 от ДОПК, който с Решение № 530/15.09.2008 г. на зам. директора на Д "ОУИ" гр. Варна е бил изменен и са установени на ревизирания субект Велина Иванова Илиева задължения по ЗОДФЛ (отм.), както следва: - за 2003 г. в размер на 4 927.45 лв. и лихва в размер на 2735.45 лв.; - за 2004 г. в размер на 4868.50 лв. и лихва в размер на 2090.03 лв.;- за 2005 г. в размер на 6738.03 лв. и лихва в размер на 2062.50 лв.; - за 2006 г. в размер на 1118.20 лв. и лихва в размер на 193.27 лв. В хода на обжалване, съдът е отменил установените с ревизията задължения за 2003, 2004 и 2006 година изцяло и е изменил задълженията за 2005 година, като се е позовал на приетата по делото ССЕ - вариант I от основното заключение. Заключението на експертизата по установения баланс за годините, който е различен от този установен с ревизията, не е оспорен, с изключение на резултата за 2003 г., вследствие на приет приход в размер на 14 000 лв. като заем от родителите на жалбоподателката, както и в частта за 2006 г., с отчитане на сумата от 10 810.30 лв., представляваща 1/2 от получени суми-дивиденти от съпруга на жалбоподателката Илиян Илиев през м. 01.2006 г. Решението е правилно в частта с изводи за доказан произход на средствата за 2006 г. и неправилно в частта, с която е прието, че са доказани заемни средства от родителите на жалбоподателката за 2003 г., респективно - решението е неправилно в частта за размера на намаленото задължение по ЗОДФЛ за 2005 г. Приетите от съда основно и допълнително заключение, не са оспорени, като спорът се свежда до това дали е доказан произходът на средства в размер на 14 000 лв. от дарение от родителите на ДЗЛ през 2003 г. и от дивиденти през 2006 г. от съпруга Илиян Илиев през м. 01.2006 г. на стойност 21 620 лв., 1/2 от които в размер на 10 810.30 лв., включена като приход в баланса на касовата наличност на ДЗЛ Велина Илиева за 2006 г. Възраженията, които се поддържат и в касационната жалба на ДД "ОУИ" - Варна са досежно приетият от съда извод за доказан с надлежни за това доказателства приход от заем на средства от родителите на жалбоподателката в размер на 28 000 лв., извършено през м. 04.2003 г., като 1/2 част от същия - 14000 лв., отчетен приход за жалбоподателката, по баланса даден със ССЕ, както и относно доказаност на получени дивиденти от съпруга на жалбоподателката, които до размер на 1/2 съдът е приел, че са приход за ревизираното лице за 2006 г. В останалата част извършеният баланс от вещото лице по години не е оспорен, въпреки че е различен като резултат от този установен с ревизията, поради което настоящата инстанция разглежда касационната жалба само на посочените в нея основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, по подробно обоснованите доводи на касатора в обсъдените по-горе приети за доказани приходи. Основателни са възраженията в касационната жалба на ДД "ОУИ" - Варна за неправилност на решението в частта, с която е коригирана данъчната основа за 2003 г. със сумата 14 000 лв., приети от съда като доказана сума от заем от родителите. Видно от данните по делото, за доказване на твърдението, жалбоподателката е представила декларация от родителите си, с която същите декларират, че сума в размер на 28 000 лв. са предоставили на дъщеря си Велина Илиева и зет си Илиян Илиев, която сума те са обещали да върнат когато имат възможност. Декларацията не съдържа данни относно датата на предоставяне на сумата. Декларацията е с нотариално заверени подписи на 29.04.2008 г. (приложена на л. 225, приложение II-ра папка). Декларацията, както и други писмени доказателства са представени от ДЗЛ по искане на ревизиращия орган в хода на ревизията, през м. май 2008 г. Съдът е приел, че представените декларации са частни писмени документи и имат достоверна дата за трети лица от деня, в който са заверени, в случая нотариалната заверка е с дата 29.04.2008 г., както е приел и органа по приходите. Правилни са били изводите на органа по приходите, че освен представената декларация и писмени обяснения на лицата не е представен никакъв документ-разписка или друг за реалното предаване на сумата на жалбоподателката от нейните родители към датата на 25.04.2003 г. Такива данни не се съдържат и в нотариално заверената на 29.04.2008 г. декларация, поради което, представената декларация не доказва сумата от 28 000лв. да е получена от Велина Иванова Илиева и Илиян Нейчев Илиев на дата 25.04.2003 г. Тези изводи не се променят и след изслушаните в съдебно заседание показанията на свидетелите Йовка Енчена Иванова-майка на жалбоподателката и Иван Ангелов Иванов-неин баща. Съдът необосновано е кредитирал показанията на двамата свидетели с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като други доказателства по делото липсват за установяване предаване на сумата, и е следвало да се има предвид тяхната заинтересованост. Съдът се е позовал на представения по делото нотариален акт от 25.04.2003 г., № 34, т. III, рег. № 3724, дело № 311/2003 г., от който се установява, че на 25.04.2003 г. същите са извършили продажба на книжарница в гр. Стара Загора за сумата 26 339лв., която им е била заплатена изцяло в брой в деня на продажбата и е приел, че тази сума с добавени лични средства са формирали общо сумата 28 000 лв., която са дали в заем на дъщеря си. В тази връзка, съдът е следвало да отбележи в мотивите на решението си, че купувачи в тази сделка са жалбоподателката Велина Иванова, дъщеря на продавачите и нейния съпруг - Илиян Илиев, и от този факт да изведе безспорно налагащия се извод, че ако сумата по продажната цена е била предоставена от купувачите Велина и Илиян Илиеви на продавачите-родителите на първата - Иван и Йовка Иванови, тези средства би следвало да се отчетат като съществуващи и отново да се доказва произходът им при ревизираното лице Велина Илиева. Тъй като се касае за период, който е предмет на ревизията, а именно 2003 данъчна година, в тази връзка няма каквито и да е данни по делото сумата да е с доказан произход при купувачите - ДЗЛ и нейния съпруг, поради факта, че тази сума не е включена първо като приход, след това като разход, и отново като приход при ревизираното ДЗЛ. Напротив, твърди се само предоставянето на средствата от родителите на Велина Илиева, т. е. заем предоставен с техни пари, които обаче не фигурират в заключението на експерта като такива налични първо при купувачите, които са отново Велина и Илиян Илиеви, т. е. като налични към деня на извършената покупко-продажба 25.04.2003 година, за която дата се твърди, че сумата 28 000 лв. е дадена в заем на Велина Илиева от получени от същата в същия ден - 25.04.2003 г. средства в размер на 26 339 лв. и добавени лични средства на родителите й до размер на 28 000 лв. От изложеното се налага изводът, че не е установено по делото с безспорни за това доказателства, родителите на Велина Илиева да са дали в заем сумата 28 000 лв. на 25.04.2003 г. на семейството на Велина Илиева. Изводите на съда, че на 25.04.2003 г. свидетелите Иванова и Иванов са предоставили на жалбоподателката Велина Илиева и нейния съпруг Илиян Илиев сумата от 28 000 лв. са необосновани, поради липса на безспорни доказателства, установяващи този факт. Във връзка с тази недоказаност, неправилно е решение в частта относно изводите, че органите по приходите незаконосъобразно и необосновано не са включили баланса за касовата наличност за 2003 г. сумата от 14 000 лв., представляваща 1/2 от сумата 28 000 лв., получена от жалбоподателката и нейния съпруг на 25.04.2003 г. от нейните родители. По делото има прието заключение на вещо лице по допълнителна задача с даден баланс и определени данъчни задължения при невключване на тази сума като приход за 2003 г., което се кредитира изцяло от настоящата инстанция. Допълнителното заключение на вещото лице, което е изготвено при невключване в прихода за 2003 г. на заемни средства от родителите на жалбоподателката в размер на 14 000 лв. през м. 04.2003 г., прието от съда и неоспорено от страните, е с резултат положително салдо за 2003 г. +23 497, 21 лв., за разлика от неправилно възприетия от първоинстанционния съд вариант I от основното заключение на изготвената ССЕ с положително салдо за 2003 г. +37 497,21 лв. При съобразяване с допълнителното заключение на вещото лице, не се установяват средства с недоказан произход, поради което не се установява задължение за плащане на данък по ЗОДФЛ за 2003 г., но при така възприетия вариант на допълнителното заключение, балансът за 2004 г. се променя като положителното салдо е +9 293,63 лв., вместо приетото от съда по вариант I от основното заключение, което е +23 293,63 лв. Това намаление в приходната част, с което приключва 2004 г. и започва 2005 г., пряко се отразява на отрицателното салдо за 2005 г., което вместо възприетото по вариант I отрицателно салдо -7 028,64 лв., е отрицателно салдо -21 028, 64 лв. Тази сума представлява средства с недоказан произход и е облагаема основа, установена по реда на чл. 122 от ДОПК, върху която е определено задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. Дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. е в размер на 4 506,87 лв. и лихви за периода 16.05.2006 г. - 18.07.2008 г. в размер на 1 379,55 лв., по допълнителното заключение на вещото лице, в какъвто смисъл следва да бъде изменено обжалваното съдебно решение и съответно - отменен РА за определеното данъчно задължение за 2005 г. и лихви над дължимите, съгласно кредитираното от настоящата инстанция допълнително заключение на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд ССЕ. Съобразно горното, жалбата в останалата част за размера до установения по допълнителното заключение на вещото лице, следва да се отхвърли. По отношение поддържаните доводи в касационната жалба относно неправилност на първоинстанционното решение, поради включване в баланса на касовата наличност за 2006 г. суми, получени дивиденти от съпруга на жалбоподателката от дейност на дружества с негово участие, съдът намира следното: Настоящата инстанция приема за правилно решението в частта, с която са приети за доказани приходи от дивиденти в размер на 10 810,30 лв., които макар и придобити от лично участие на съпруга на жалбоподателката в различни дружества, са приход придобит по време на брака и няма пречки половината от същия да е предоставен на съпругата, както се твърди. По делото са представени писмени доказателства: разходни касови ордери за получени суми (дивиденти) от съпруга жалбоподателката Илиян Илиев през м. 01.2006 г. на стойност 21 620 лв. Сумата в размер на 10 810.30 лв. правилно е включена като приход в баланса на касовата наличност на жалбоподателката за 2006 г., тъй като след като е безспорно установено като приход на съпруга, за основателни следва да се приемат твърденията на ревизираното лице, че половината от тези средства са й предоставени за опериране по банковите сметки. По делото липсват данни, опровергаващи тези твърдения, поради което са правилни изводите на съда, че възражението за приход през 2006 г. в размер на 10 810.30 лв. е доказано. В тази част решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото определението за разноски следва да се отмени и вместо него в полза на Д "ОУИ" - Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение по компенсация за двете съдебни инстанции общо в размер на 350 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,