Решение № 8083 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2017 г.

Решение № 8083 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 292 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1299/16 г. Административен съд - гр. В., 2-ри състав, е отхвърлил жалбата на "У." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., Източна промишлена зона, представлявано от управителя В. Д. Р., чрез адвокат Петкова - Топалова, срещу ревизионен акт № Р - 03000315005282 - 091 - 001/11.01.2016 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. - възложил ревизията и от инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 55/04.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В., с което са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2012 г., м. 07.2013 г., к. 09.2013 г., м. 12. 2013 г. главница общо в размер на 27 628,98 лв. и лихва общо в размер на 5391,80 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОДОП"-гр. В. сумата 1520,62 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "У." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., Източна промишлена зона, представлявано от управителя В. Д. Р., чрез адвокат Петкова - Топалова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. П. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 25 лв. - държавна такса и 800 лв. - за адвокатски хонорар. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. В. оспорва касационната жалба в писмена молба от 06.06.2017 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "У." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., Източна промишлена зона, представлявано от управителя В. Д. Р., чрез адвокат Петкова - Топалова, срещу ревизионен акт № Р - 03000315005282 - 091 - 001/11.01.2016 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. - възложил ревизията и от инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 55/04.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В., с което са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2012 г., м. 07.2013 г., к. 09.2013 г., м. 12. 2013 г. главница общо в размер на 27 628,98 лв. и лихва общо в размер на 5391,80 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури издадени от "Виктория грейн" ЕООД, "Валко - 71" ЕООД и ЕТ "С. В. 61". Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на акта. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията за всеки един доставчик по отделно и констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по процесните фактури. Обсъдени са изводите на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (л. 86-105) и свидетелските показания на разпитаните трима свидетели - Н. Г. Г., С. П. В. и И. А. П.. Прието е, че основният спор между страните се свежда до това налице ли са реални доставки по процесните фактури. За да отговори на спорния въпрос съдът е възпроизвел съдържанието на съответните разпоредби от ЗДДС относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. Съобразявайки изложеното и фактите по делото, решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, а подадената жалба от страна на дружеството неоснователна. Относно доставките на "Виктория грейн" ЕООД - "У." ООД е упражнил право на данъчен кредит по фактура № 17/10.10.2012 г., с предмет на доставката "царевица" - 32,540т., с данъчна основа - 13 666,80 лв. и ДДС - 2733,36 лв. Съдът е изложил мотиви, че в ревизионното и в съдебното производство не са представени доказателства, които да формират извод, че доставката по фактурата е осъществена. Липсата на доказателства е обективирана в липса на такива относно превоза на стоката и нейното предаване между страните по фактурата. Посочено е, че осъществената престация по договора за продажба на пшеница не се установява и от приетата ССЕ. Съдът е отбелязал, че представянето единствено на доказателства за счетоводно отразяване на спорната доставка в счетоводството на жалбоподателя и неговия доставчик не могат да формират извода, че фактурата отразява реална стопанска операция. По доставките на ЕТ "С. В. 61" - жалбоподателя е упражнил право на данъчен кредит по 4 броя фактури: Фактура № 35/27.09.2013 г. с предмет "царевица реколта 2013 г. - 70 740т. ", с данъчна основа 16 270,20 лв. и ДДС - 3254,04 лв.; Фактура № 25/10.07.2013 г. с предмет "пшеница реколта 2013 г. - 70,680, т. " с данъчна основа 21 204,00 лв. и ДДС 4240,80 лв.; Фактура № 27/19.07.2013 г. с предмет "пшеница реколта 2013 г. - 47,060т. " с данъчна основа 14 118,00 лв. и ДДС - 2823,60 лв.; Фактура № 28/17.09.2013 г. с предмет "слънчоглед реколта 2013 г. - 44 220т. и пшеница 28100т. " с данъчна основа 30, 189.00 лв. и ДДС - 6 037,80 лв. В обжалваното решение са изложени мотиви за липса на доказателства, които да обосноват несъмнен извод за реалното изпълнение на доставките от едноличния търговец. От събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства не ставало ясно движението на спорните стоки и предаването им между страните. Посочено е че, ССЕ е установила единствено счетоводното отразяване на фактурите. По отношение на доставките от "Валко - 71" ЕООД - ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по 5 броя фактури, както следва: Фактура № 3/08.10.2013 г. с предмет "царевица - 33980т. с данъчна основа - 8223,16 лв. и ДДС - 1644,63 лв. Фактура № 2/08.10.2013 г. с предмет "слънчоглед - 22040т. с данъчна основа 11 196,32 лв. и ДДС 2239,26 лв. Фактура № 4/11.10.2013 г. с предмет "царевица" - 34480т. с данъчна основа - 8344,16 лв. и ДДС - 1668,83 лв. Фактура № 7/16.10.2013 г. с предмет "слънчоглед" - 29160т. с данъчна основа - 14813,28 лв. и ДДС - 2962,66 лв. Фактура № 29/16.02.2013 г. с предмет - извършен транспорт с данъчна основа - 120 лв. и ДДС - 24,00 лв. Изложените мотиви на съда са аналогични с тези относно доставките на ЕТ "С. В. 61", които се изразяват в липса на достатъчно доказателства, които могат да обосноват извода, че е осъществена насрещната престация по продажбата на стоки именно от този доставчик. Първоинстанционният съд е отбелязал, че представените кантарни бележки не доказват, че "Валко - 71" ЕООД е доставил стоката на жалбоподателя и не може да се проследи началния и крайния момент на превоза, както и получаването й. Относно доставката на услуга по фактура № 29/16.02.2013 г. с предмет - извършен транспорт е прието, че не се доказва извършване на реална услуга, поради липса на пътни листи и товарителници. В подкрепа на тези изводи съдът е посочил обстоятелството, че съдържанието на процесната фактура противоречи на дадените в ревизионното производство обяснения на управителя на дружеството, който е заявил, че транспортът е бил включен в договорената цена и не става ясно за какво е била използвана тази транспортна услуга. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. В касационната жалба подадена от "У." ООД се навеждат доводи, че решението е в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Аргументите на касатора се обективират основно около защита на тезата, че самото получаване на стоките предмет на спорните доставки се доказва със заприхождаването на същите в счетоводството на дружеството и последващото им използване за осъществяване на облагаеми доставки. Правят се оплаквания, че изводите на съда са формулирани в противоречие с практиката на СЕС и по-конкретно на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По така направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Анализирал е подробно приложените по делото писмени доказателства свързани със спорните доставки - данни за извършени насрещни проверки при доставчиците и ревизираното лице, снетите писмени обяснения, както и заключението по ССчЕ. Обосновано е прието, че в процесния случай липсва реално извършени доставки, поради което законосъобразно органът по приходите е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит на "У." ООД. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Съдът правилно е отделил спорното от безспорното и е приел, че спорът се свежда до това дали е налице реална доставка. На база на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че липсват доказателства за прехвърлянето на процесните количества царевица, слънчоглед, пшеница, като родово определена вещ, поради което е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и данъкът е начислен неправомерно, на което основание е отказано и правото на данъчен кредит. Направеният от съда подробен анализ на доказателствата е обосновал изводът, че от същите не може да се установи реално получаване на доставките по процесните фактури, поради което с РА поради липса на сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е постановен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Виктория грейн" ЕООД, ЕТ "С. В. 61" и "Валко - 71" ЕООД. Няма спор по делото, че доставчиците на получателя "У." ООД извършват търговия със зърно и са регистрирани търговци за тази дейност, че плащането е извършено по банков път. Спорният въпрос е относно това, че не е доказано реалното предаване на закупената стока от продавача на купувача.. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, понеже чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. П. това, установяване предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. К. правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. От представените договори за покупко-продажба се установява единствено, че между доставчиците и жалбоподателя е възникнало облигационно отношение, но същите не са доказателство за фактическо получаване или за прехвърляне право на собственост. Във всички приложени договори липсва клауза регламентираща начина на транспортиране на стоката до "У." ООД. С оглед характера на стоките предмет на доставките и тяхното количество (в значителни размери) се предполага наличието на доказателства за натоварването, транспортирането и съхранението им, като например приемо-предаватели протоколи, товарителници, пътни листове, складови разписки, данни за кадровата обезпеченост на доставчиците, както и данни за лицата извършили товаро-разтоварителните дейности и др. Осчетоводяването на фактурите с идентични счетоводни записи не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са прехвърлени, а установяват единствено движение на стоки по документи, но не и реално предаване и приемане на същите. Доводът на касатора, че е налице последваща продажба на стоките, предмет на фактурите от трите доставчика, за които е начислен ДДС е неоснователен. От една страна правото на данъчен кредит не е отказано от приходния орган поради констатации, че от задълженото лице не са били извършени последващи облагаеми доставкси. От друга страна, прехвърлителният ефект на една сделка за покупко-продажба не се презумира в случаите, при които има данни за последваща доставка на стоки, извършена от ревизираното лице, понеже то може да разполага с възможността да се разпорежда с такива родово определени вещи в резултат на други сделки. За целите на данъчното облагане по ЗДДС, съответно за признаване на правото на данъчен кредит, определящо е да се установи придобиването на конкретната стока и то именно от лицето, посочено като доставчик в издадената фактура. Казаното се отнася и до отказаното право на данъчен кредит по Фактура № 29/16.02.2013 г. с предмет - извършен транспорт с данъчна основа - 120 лв. и ДДС - 24,00 лв. издадена от "Валко - 71" ЕООД, за която съдът правилно е приел, че липсват документи, установяващи извършването на услугата - пътни листи, товарителници. От лицето посочено за извършител на процесната услуга - транспорт са изискани обяснения в ревизионното производство вх. № 26965/14.09.2015 г., същият е разпитан и като свидетел в съдебното производство. Правилно приходната администрация и съда са приели, като недоказано извършването на услугата, гъй като е налице разминаване между дадените писмени обяснения и показанията на свидетеля Петров. В писмените си обяснения И. П. твърди, че за периода 01.01.2012 г. - 31.09.2014 г. не е изпълнявал транспортни услуги за "Валко - 71" ЕООД и ЕТ "С. В.". Съществува съществена разлика и в датата на издадената фактура - 16.02.2013 г. и датите на периода през който Петров е имал сключен трудов договор с "Валко - 71" ЕООД - 01.09.2014 г. - 20.09.2014 г. Още повече в дадените писмени обяснения от представляващия дружеството В. Пенков е посочено, че транспортът е бил включен в договорената цена от представените документи и съществените разминавания в твърденията на цитираните по - горе лица не може да се направи безспорен извод за реалност на доставката с предмет транспорт. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приемайки че издаденият ревизионен акт е законосъобразен и обоснован, Административен съд - гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касационната жалба дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., юрисконсулско възнаграждение в размер на 1259,56 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,