Решение № 6909 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2011 г.

Решение № 6909 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Запрянов Димитров от град Пловдив, срещу решение № 59 от 12.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1935 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се излагат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответникът - областният управител на област с административен център Пловдив, не е взел отношение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № ЗД-07-24 от 30.08.2010 г. на областния управител на област с административен център Пловдив, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е било отказано да бъде уважено искане вх. № ИГ-05-271 от 03.12.2008 г. на Димитър Димитров за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателя за наличие на политическа репресия спрямо него. Развити са съображения, че въпреки наличието на няколко присъди както пред административния орган, така и пред съда не е било установено по категоричен начин престъпленията, за които е бил осъден жалбоподателят, да са били свързани с произхода, политическите убеждения или религиозните вярвания на последния. В подкрепа на този извод административният съд се е позовал и на решение на централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ от 20.07.2009 г., с което е било прието, че липсват доказателства за причините за осъждането на Димитър Димитров. Така приетото с обжалваното решение е правилно. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з., следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото, с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. С ал. 3 на същия текст се регламентира хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася с решение по чл. 4, ал. 6 от закона по отнесения до нея въпрос. Решението й не подлежи на самостоятелно обжалване - чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, и е окончателно. С решение, обективирано в протокол от 20.07.2009 г., централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е приела, че липсват доказателства за причината за осъждането на Димитров. Следователно наличието на посоченото решение на помощния административен орган по чл. 4 от ЗПГРРЛ обвързва областния управител и постановеното от него решение е законосъобразно. От друга страна, след като по делото пред първоинстанционния съд не са били представени доказателства в посочения смисъл (а такива не са представени и с касационната жалба), то действително не са били налице основанията по чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 1, т. 11 ЗПГРРЛ за уважаване на искането за обезщетение. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - Пловдив, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,