Решение № 2807 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2010 г.

Решение № 2807 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР - гр. София, срещу решение № 525/18.03.2010 г. по адм. д. № 4001/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 17-ти състав. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Дмитрий Юриевич Цепков не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗДМ-578/14.05.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" София - град, с която е отнето правото на продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя, на осн. чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Съдът е приел, че към момента на издаване на заповедта за жалбоподателя са били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) (в редакцията си от ДВ, бр. 109 от 2007 г.). Осъществявал е търговска дейност в страната по законоустановения ред като в резултат на тази дейност са били разкрити най-малко 10 работни места за български граждани. Към 14.05.2009 г. (датата на издаване на обжалваната заповед) не е отпаднало основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, следователно не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване, както е приел първоинстанционният съд. Обжалваната заповед е издадена на 14.05.2009 г. Към тази дата жалбоподателят е осъществявал търговска дейност в страната. Същият е съдружник в "Самоконтрол" ООД, гр. Раковски. Получил е разрешение за продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (в редакцията си от ДВ, бр. 42/2001 г.) отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, т. 2 и 6. В текста на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е посочено, че за да се издаде разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 изискването е да "осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани ...". Правилно е приетото от съда, че жалбоподателят отговаря на това законово изискване. От заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза и от приложената справка на ТД на НАП - гр. Пловдив се установява, че по длъжностното разписание на "Самоконтрол" ООД гр. Раковски за 2008 г. са разкрити 13 щатни бройки, а за 2009 г. - 16 щатни бройки. За периода м. 11.2008 г. - м. май 2009 г. са регистрирани трудови договори по месеци както следва: м. 11.2008 г. общ брой регистрирани трудови договори в началото на месеца - 11, в края на месеца - 10; м. 12.2008 г. - общ брой регистрирани в началото на месеца - 10, в края на месеца - 10; м. 01.2009 г. - общ брой регистрирани трудови договори в началото на месеца - 12, в края на месеца - 11; м. 02.2009 г. - общ брой регистрирани в началото на месеца - 11, в края на месеца - 10; м. 03.2009 г. - общ брой регистрирани в началото на месеца - 10, в края на месеца - 10; м. 04.2009 г.- общ брой регистрирани в началото на месеца - 11, в края на месеца - 10; м. май 2009 г. в началото на месеца са регистрирани - 10, в края - 12. Към 14.05.2009 г. са били регистрирани - 11 трудови договора. Единствено през месец март за периода 5.03.2009 г. до 25.03.2009 г. са работили само 9 души, тъй като на 5.03.2009 г. е прекратен трудовият договор на Панков Енев. На 26.03.2009 г. е сключен договор с нов служител Марин Маринов и реално заетите лица са станали отново - 10. Правилни са изводите на съда, че при издаването на обжалвания административен акт е допуснато нарушение на материалния закон - нарушена е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на обжалваната заповед не са били отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ. Жалбоподателят е чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 и който осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност към 14.05.2009 г. са били регистрирани 11 трудови договори (налице са били най-малко 10 разкрити работни места за български граждани). С оглед изложеното не е налице отпаднало основание по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ за отнемане правото на пребиваване на чужденец. Не са налице визираните отменителни основания в касационната жалба, поради което решението като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - седмо отделение,