Решение № 4596 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2012 г.

Решение № 4596 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Образувано е по касационна жалба на адв. Виктория Терзиева, в качеството й на процесуален представител на "Валенсиана 2005" ЕООД, срещу решение № 1691 от 29.03.2012 г. по адм. дело № 7250 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2000802018 от 24.07.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с решение № 1572 от 27.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 168 049.76 лв. и начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ирина Кирова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 2000802018 от 24.07.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с решение № 1572 от 27.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Валенсиана 2005" ЕООД по прилагането на ЗДДС, като с него на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и във връзка с чл. 25 от ЗДДС му е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 168 049.76 лв. и е начислена съответната лихва за забава по 7 бр. фактури, издадени от "Глоб-бул" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. м. 03, 04, 05, 06 и 08.2007 г. с предмет на доставките "услуга по договор" и "аванс по договор". За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че по доставките, обективирани в издадените от посочения доставчик фактури, липсва най-важната предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя, а именно реалност на доставките. Съдът е анализирал представения по делото договор за доставка от 01.03.2007 г., сключен между ревизираното дружество и "Глоб-бул" ЕООД, в който е уговорено доставянето на метални сплави, метали на блок и консултантски услуги описани по количество, вид, асортимент и др. в спецификации, представляващи неразделна част от договора. Въпросните спецификации, които би следвало да са неразделна част от договора, са представени едва в хода на съдебното производство, като същите съдържат твърде обща информация - възложени са "проучвания" и "посредничество", за каквито няма данни реално да са извършени. Според съда спецификациите не съдържат информация относно конкретна услуга или приемане на услугата, относно конкретна стока по вид, количество и стойност, съобразно приетото в т. 1 и т. 2 от договора от 01.03.2007 г. Допълнително съдът е изложил съображения, че реалното изпълнение на договора от 01.03.2007 г. не е доказано и поради липсата на документи, съставянето на които е предвидено в самия него, а именно заявки от купувача (т. 11 от него), уведомления (т. 12), приемо-предавателните протоколи по т. 15 от договора с предмет "меден концентрат 58.100 т" не съдържат отбелязване за цена, а тези с предмет "аванс по договор" не съдържат никакви данни за номер и дата на договора или размер на аванса. Не са ангажирани доказателства за договорен "график и срокове за доставка", съгласно т. 17 и т. 18 от договора. Според съда констатациите на органа по приходите за липса на реално осъществени доставки не са опровергани и чрез назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило по повод наличието на плащане по спорните фактури, че представената разпечатка от счетоводна сметка 501 "Каса в лева" не дава възможност да се установи, по кои фактури са извършени плащания, за което не са представени първични счетоводни документи. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е отказал право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. Съдът, като е обсъдил доказателствата, е приел, че не е установено, че доставчикът действително е извършил доставките, посочени в издадените фактури. Подробният анализ на представения договор за доставка и съпътстващите го документи, в т. ч. приемо-предавателните протоколи и спецификации, е обосновал правилният извод на съда за липсата на изпълнение по договора. С оглед установената още в хода на ревизионното производство липса на документи, които е следвало да бъдат издадени в изпълнение на договора от 01.03.2007 г., органът по приходите и съдът законосъобразно са приели, че не е настъпило данъчно събитие по издадените фактури, съответно не е налице право на данъчен кредит. В писмените бележки на процесуалния представител на касатора се цитира практика на СЕС в Люксембург - съединени дела С-80/11 и С-142/11, но в процесния случай няма противоречие с тази практика, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Следва да се отбележи, че след като касатора претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоки и услуги следва да се притежават и от него, а не само от неговия доставчик. Касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставките, но отговаря за реалното им изпълнение, понеже икономическата логика предполага да се сключват договори само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена доставка. С оглед на изложеното, решението на административния съд - София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение