Решение № 8640 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1814/2016 г.

Решение № 8640 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1814/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "ЕВН Б. Е." ЕАД, с ново фирмено наименование "Електроразпределение юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление П., е подало касационна жалба срещу решение № 2659/30.12.2015 г. по адм. дело № 1370/2015 г. по описа на Административния съд-П., с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството иск против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2260 лева, възникнали от незаконосъобразно осъществяване на административнонаказателна дейност, ведно със законната лихва от 2.06.2015 г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е оспорила касационната жалба и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление - П. срещу Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение в размер на 2260 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебните производства, образувани по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление № НП-189/31.07.2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. Административният съд установил, че Комисията за енергийно и водно регулиране издала наказателно постановление № 189/31.07.2014 г., с което наложила на "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление - П., имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Наказателното постановление било обжалвано от "ЕВН Б. Е." ЕАД пред Районния съд - П.. С решение № 2915/4.12.2014 г. по АНД № 5822/2014 г. съдът отменил наказателното постановление. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 750/14.04.2015 г. по КНАХД № 362/2015 г. по описа на Административния съд - П.. Пред районния съд дружеството било представлявано от адвокат Н. Г., по преупълномощаване от адвокат М. Ц., с която "ЕВН Б. Е." ЕАД сключило договор за правна помощ от 10.10.2014 г. А. Ц. се задължила да води делото до окончателното му приключване срещу възнаграждение от 1130 лева без ДДС. О. страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД договорът бил подписан от двама юрисконсулти на дружеството, упълномощени с пълномощно рег. № 3407/18.08.2014 г. на нотариус в района на Районния съд - П., да представляват дружеството по всички административнонаказателни дела, образувани против жалби срещу наказателни постановления, с които на "ЕВН Б. Е." ЕАД са наложени административни наказания от Комисията за енергийно и водно регулиране, като извършват всички процесуални действия за защита, включително с право да сключват договори за правна помощ с адвокати или адвокатски дружества, както намерят за добре, с пълния обем на правомощията за процесуално представителство и защита. Договорената с адвокат Царева сума била преведена с преводно нареждане от 24.10.2014 г. На 6.03.2015 г. "ЕВН Б. Е." ЕАД сключило договор за правна помощ с адвокат Е. П., която поела задължение да защитава "ЕВН Б. Е." ЕАД по дело № 362/2015 г. на Административния съд - П. във връзка с обжалването на решението по НАХД № 5822/2014 г. на Районен съд - П.. Условията по договора, както и уговорената сума за възнаграждение, са идентични с тези по първоначално сключения договор. В проведеното на 17.03.2015 г. съдебно заседание като процесуален представител на "ЕВН Б. Е." се е явил адв. Н. Г., за който по това дело няма приложено пълномощно. От правна страна административният съд приел, че сключването на договори за адвокатска защита не е наложено от липса или невъзможност за процесуално представителство на дружеството по делото, осъществено от негови служители с юридическо образование. . Ангажирането на адвокати е предприето по преценка на дружеството. Тъй като ангажиментът надхвърля нормалната обезпеченост на конституционно гарантираното право на защита, не може да се счита за нормален и присъщ разход. От доказателствата по делото било видно, че дружеството разполага с осем юрисконсулти, така че дори да се допусне, че дружеството е понесло имуществена щета от направените разходи на защита, не може се направи извод, че тези разходи са пряка и непосредствена последица на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. По аргумент от чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди съдът отхвърлил предявения иск срещу Комисията за енергийно и водно регулиране. Касационната инстанция намира, че направените от първоинстанционния съд изводи съответстват на правилата на формалната логика и на материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в посочените тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Вредите, които се претендирани по делото пред административния съд обаче, не подлежат на обезщетяване. Направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокати, при положение, че "ЕВН Б. Е." ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съд. Договорите за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД, от една страна, и адвокат Царева и адвокат Пехливанова, от друга страна, са сключени по инициатива на изрично упълномощените за защита по същите дела двама юрисконсулти, единият от които, юрисконсулт Щ. Р., фактически е извършил правна работа с определящо за изхода на делата значение, изготвяйки жалбата срещу наказателното постановление от името на "ЕВН Б. Е." ЕАД пред районния съд и становище по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране пред административния съд. Потърсеното съдействие от двама адвокати, за което им е платено възнаграждение, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за получаване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по-добре защитени с участието на повече правни защитници. Според правилото, възприето в действащата нормативна уредба относно възстановяването на разноските на спечелилата делото страна, другата страна дължи разноски за възнаграждението за един адвокат. От това правило може да се изведе заключение, че необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. Ако страната желае да ангажира повече адвокати, които да я представляват по делото, а в случаите, когато изрично е упълномощила юрисконсулт, да привлече редом с него и адвокат, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение, тъй като начинът, по който организира защитата си, се основава изцяло на неин избор, неповлиян от външни обстоятелства. Възприемането на тезата за обезщетяване на направените разходи за адвокатско възнаграждение в размера, в който са договорени между адвокат и клиент, формално кореспондираща с установения със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди принцип на пълно обезщетяване на вредите, може да доведе до това, че ответникът да бъде натоварен с разноски за адвокатско възнаграждение, които, или са могли да бъдат спестени, или не се обосновават от вида и количеството на свършената правна работа. Затова разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай защитата на "ЕВН Б. Е." ЕАД по делата е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от двама адвокати, всеки от които с право поотделно да защитава дружеството. Юрисконсултите на дружеството, които в детайли познават извършваната стопанска дейност и сложилите се фактически и правни отношения, са могли да се явят по делата и да защитят интересите му, осъществявайки процесуално представителство в съответствие с издадените им пълномощни. Управителният орган на дружеството обаче е предпочел то да се представлява на откритите съдебни заседания от адвокати. Пряко от това решение произтичат и претендираните като вреди от наказателното постановление разходи за адвокатски възнаграждения, които, предвид реално извършения от адвокатите обем правна работа и липсата на фактическа и правна сложност на делата, не могат да се окачествят като обективно наложителни за получаването на квалифицирана правна защита и оттам, да се приемат като настъпила за дружеството имуществена щета в пряка причинна връзка с издаденото от Комисията за енергийно и водно регулиране наказателно постановление. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд