Решение № 3810 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 54/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Център за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД срещу решение 21246 от 25.10.2024 г. по адм. дело 1854/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение РС-222-(1)/13.12.2023 г. на председателя на Патентно ведомство. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва приетата от съда законосъобразност на административния акт, поради липса на изложените в искането за заличаване на търговската марка основания по чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на административния акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът председател на Патентното ведомство на Република България, чрез юрисконсулт Белишка, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора. Ответникът Бассмания-1 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като изводите му за законосъобразност на оспорения акт не се споделят от касационния състав. От събраните писмени доказателства е видно, че процесната марка с рег. 155574, комбинирана, е заявена на 05.07.2019 г., регистрирана на 28.10.2020 г. от Бассмания-1" ЕООД, със срок на закрила до 05.07.2029 г. за стоки и услуги от класове 25 (свързани с дрехи, облекло), 39 (транспортни дейности, товарене и разтоварване, водоснабдяване, бутилиране и др.) и 43 (туризъм, подслон, резервации, хотелиерство, ресторантьорство и др.) от Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ). Марката е регистрирана с частичен отказ за услугите от клас 39 МКСУ: информационни услуги в областта на транспорта, отдаване под наем на гаражи, на паркоместа, паркинги за автомобили; предоставяне на информация за движението на транспортните средства; предоставяне на упътвания за шофьори при пътуване.. Подадено е искане от ЦГМ ЕАД и общински дружества за градска мобилност, паркинги и гаражи от Пловдив, Бургас, Дупница, Силистра, Добрич, на основание чл. 36, ал. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗМГО, за заличаване на регистрацията на търговска марка Жълта зона с рег. 155574. С решение на председателя на Патентно ведомство, на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗМГО, е отказано заличаване на регистрацията на търговската марка поради липса на основания по чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗМГО. Отказът е потвърден от Административен съд София-град (АССГ), като издаден от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административно производствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът приел, че словото Жълта зона, от което се състои марката, не противоречи на обществения ред, като съвкупност от писани и неписани правила на поведение и добрите нрави, като морални ценности и стандарти. Касационният състав не споделя тези изводи. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В нарушение на чл. 35-36 от АПК актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка и без да се вземат предвид възраженията на касатора. Неправилно е прието от органа и съда, че не са налице основанията за заличаване на регистрацията на марка Жълта зона по чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗМГО, защото в комбинацията от два словни елемента няма нищо обидно, вулгарно и цинично, което да подкопава морала и добрите нрави. Не е определено включването на понятието Жълта зона в чл. 108 от Наредба за организацията на движението на Столична община за обозначаване на зона за безплатно паркиране пред общественозначими места, като противоречащо на добрите нрави и обществения ред. Съдът е приел, че ако понятието представлява особен обществен интерес, е следвало да се провери дали не попада в хипотезата по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗМГО. Според отговор на въпрос 1 от приетото заключение на съдебно-маркова експертиза наименованието/знакът Жълта зона не отговаря на изискванията на ЗМГО по отношение на някои от стоките от класове 25 и 39 от МКСУ, тъй като не изпълнява изискванията поне на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. От заключението на въпрос 2 от СМЕ се установява, че от предоставените по делото материали, както и от публично достъпната информация, може да се направи извод, че терминът Жълта зона се свързва с места за платено почасово паркиране, в резултат на нормативното му въвеждане от държавните органи (чрез законодателството), както и от функционирането му чрез органите на местната власт в някои градове от страната. По въпрос 3 вещото лице е посочило, че не всички стоки и услуги от регистрираните за марка 155574 класове 25, 39 и 43 (изброени в СМЕ) могат да се свържат с нормативно въведените услуги по платено или безплатно паркиране. СМЕ посочва, че стоките от клас 25 - работни дрехи; униформи и услугите от клас 39 информационни услуги в областта на складирането, транспорт на аварирали превозни средства; услуги по преместване, пренасяне, могат да се приемат за свързани и допълващи към основните услуги по паркиране. За останалите стоки и услуги от класове 25, 39 и 43, СМЕ е приела, че марката е отличителна. В решението на АССГ е отчетено, че от април 2024 г. е утвърдена и влязла в сила хармонизирана практика по случаите за марки, които противоречат на обществения ред или на приетите принципи на добрите нрави - СР14, като първата публикация на проекта на тази практика е публикуван през октомври 2022 г., а страната ни се присъединява на 19.04.2024 г. Според практиката, общественият ред следва да се разбира като набор от основни норми, принципи и ценности на обществата в Европейския съюз (ЕС) в даден момент. Съдът обаче не е взел предвид, че понятието обществен ред е много широко и включва универсалните ценности на ЕС, като човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, както и принципите на демокрацията и върховенство на закона, провъзгласени в Хартата на основните права на ЕС. Принципите на добрите нрави се отнасят до фундаментални морални ценности и стандарти, приети от обществото в ЕС към даден момент. Даден е примерен списък на знаците, които могат да бъдат атакувани на това основание (свързани с вредност, риск, непристойнии др.). Съдът приел, че тъй като марката не попада в тези конкретни хипотези, тя не противоречи на обществения ред. Това тълкуване не отчита, че притежателят на марката сам е отправил писмени искания до част от фирмите за контрол на паркирането в Столична и други общини да преустановят ползването на марката Жълта зона и да му заплащат за ползването й. Тоест, от органа и съда не са съобразили важността и обществената значимост на отношенията, свързани с движението по пътищата, респ. паркирането, като основна дейност и съпътстващите го транспортни и обслужващи дейности, където съблюдаването на интересите и безопасността на гражданите поотделно и на обществото като съвкупност, е от първостепенно значение. Зоните (синя, зелена, червена и жълта), за които дружеството е регистрирало марката, са въведени с нормативни актове ЗДвП и подзаконови нормативни актове, които по съществото си защитават обществения интерес, включително обезопасяването на движението по пътищата, спирането и паркирането като част от него. С оглед на това, въвеждането на правила и регулации (вкл. по отношение на Жълта зона) с тези законодателни актове трябва да се разглежда като основополагащо за поддържането и опазването на правовия и обществен ред, които са неразривно свързани и взаимно обусловени. Организацията на движението по пътищата, в извънградска и градска среда е неотменна част от поддържането на обществения ред, в това число създаването на зони със специфични правила за паркиране, отразяващи интензитета на движението и неговите особености (вкл. специален режим за паркиране на хора с увреждания). Целта е максимално да се улесни и подсигури обществото и отделните граждани в ежедневната им дейност, от която транспортът и паркирането е основна част. В този смисъл решенията на Патентното ведомство и съда противоречат на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Органът и съдът не са съобразили, че реализирането на правата на притежателя на марките ще наложи изменение в редица законови и подзаконови актове, в организацията на движението и паркирането в страната, като не се отчита, че същите са регистрирани след въвеждането им като понятия и зони с нормативната уредба основа на правовия ред в държавата. Стриктното ограничително тълкуване към значението на марките, приложено в случая от органа и съда не е съобразено със защитата на правовия и обществен ред, на правата и интересите на гражданите и други участници в обществения живот. В решението на съда и административния акт не е отчетена и ролята на ЦГМ ЕАД и другите общински дружества в организацията и прилагането на този ред. Съгласно чл. 52 от Закона за общинската собственост общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. ЦГМ ЕАД изпълнява редица функции съгласно Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), които му придават характер на административен орган, вкл. и с правомощия да налага принудителни административни мерки по ЗДвП и Наредбата. (в този смисъл е решение 7343 от 17.06.2016 г. по адм. дело 13696/2015 г., VІІ отд. на Върховния административен съд). В чл.1, ал.1 от ЗДвП, се посочва, че закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани. Според чл. 3, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 6 от ЗДвП е предвидено, че участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Тези и други разпоредби в ЗДвП и подзаконовите атове, издадени въз основа на него, както и съответните регламенти на ЕС посочени в ЗДвП, изграждат всеобхватна и детайлна организация на системата за движение в градска и извънградска среда. Те предвиждат императивно съответните права и задължения на участниците в него, както и на съответните контролни и правозащитни органи. От това се налага извод, че системата за движение по пътищата и други елементи на пътнотранспортно комуникационната система представляват неразделна част от създадения и поддържан като условие за съществуване и нормално функциониране на обществото (групи, организации и граждани) обществен ред. Нормативно въведеното понятие Жълта зона (аналогично синя, зелена, червена зони) е засегнато по начин, който безсъмнено ще наложи промяната на наименованието на съответната зона, предвид въведената забрана за ползването му с регистрацията на търговска марка. След като понятието е наложено и общо познато, това би довело и до редица негативни последици както за потребителя, така и за общинските администрации, които са нормативно задължени да работят с него и да осигурят приложението му. В чл. 108 от Наредбата на Столичен общински съвет за организация на движението се предвижда, че на територията на Столична община, извън зоните по чл. 54, със заповед на кмета на Столична община, могат да се обособяват зони с режим на контролирано безплатно паркиране на ППС (Жълта зона), с цел подобряване на организацията и контрола по паркирането. Съгласно чл. 1 от същата Наредба, тя урежда правила, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства (ППС) на територията на Столична община. Касае се за правни норми, които са пряко засегнати от регистрацията на марките.