Решение № 15714 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2020 г.

Решение № 15714 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Бамбеков, чрез процесуален представител адв. Тинчев от САК против решение № 55/10.01.2020 г. по адм. дело № 1436/2019 г. по описа на Административен съд – София област. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно неприложението на чл. 6 и чл. 7 от Закона за пенсиите (отм.); , тъй като касаторът на 31.12.2003 г. е бил освободен от заеманата длъжност "Старши експерт" в отдел "Партньорство за мир" в дирекция "Евроатлантическа интеграция" и поради изтичане на договора е придобил право на пенсия за ОСВ при освобождаване от длъжност за прослужени 10 г. и 10 м. на длъжности от летателния състав на реактивната авиация. Излагат се съображения че безспорно за касатора е установено, че правото му на пенсия по специалния ред, предвиден в чл. 6 и чл. 7 от ЗП (отм.); е възникнало до 31.12.2003 г. "включително" и може да бъде упражнено, като правото да бъде отпусната пенсия не се погасява. Обобщено е, че първоинстанционния съд неправилно е извършил анализ на събраните доказателства и погрешно е направен извода, че по отношение на Бамбеков не са налице изискуемите материалноправни предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.); във връзка с параграф 3, ал. 1 от ПЗР на КСО. По подробните съображения, изложени в касационната жалба и представената писмена защита се моли съдебното решение да бъде отменено. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на ТП на НОИ София-област, редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище във връзка с касационното оспорване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са неприложими разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗП (отм.); , тъй като към датата на изтичане на преклузивния срок, визиран в посочените разпоредби, касаторът все още не е бил освободен от въоръжените сили, поради което за него отпада възможността да се пенсионира при отменените от закона условия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на Г. Бамбеков за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба на Г. Бамбеков е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-22-166#1 от 23.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - София област, с което е отхвърлена жалбата на Г. Бамбеков срещу Разпореждане № 2113-22-1222#15/12.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София област, с което на последния е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В първоинстанционното решение не е изложена фактическа обстановка, но от събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 2113-22-836 от 11.06.2018 г. Бамбеков е поискал да му бъде отпусната пенсия за ОСВ. Към заявлението са представени: удостоверение рег. № 400-4044 от 09.05.2019 г. на Командването на военновъздушните сили, с което се удостоверява, че лицето е прослужил на длъжности от летателния състав като летец-пилот на реактивна авиация в периода от 02.03.1993 г. до 31.12.2003 г. включително, удостоверение № 283/2043 от 04.06.2018 г. на Оперативен архив на Българската армия, с което се удостоверява, че лицето е било военнослужещ във военно формирование 26060-Чешнегирово през периода от 01.10.1993 г. до 03.04.2001 г., през който период е назначаван на различни летателни длъжности, УП-2 на поделение 22800-София изх. № 321 от 15.06.2004 г. удостоверяващо че Бамбеков за периода от 15.06.2002 г. до 31.07.2002 г. е заемал длъжност военнослужещ със съответно възнаграждение, УП-2 на Министерство на отбраната изх. № 6475 от 06.06.2018 г. удостоверяващо че Бамбеков за периода от 04.04.2001 г. до 31.12.2001 г. и от 01.01.2002 г. до 14.06.2002 г. е заемал длъжност военнослужещ със съответно възнаграждение, сред което и възнаграждение за проведени летателни часове, УП-2 на поделение 44160-Пловдив изх. № 1991 от 08.11.2002 г. удостоверяващо че Бамбеков за периода от 01.08.2002 г. до 31.10.2002 г. е заемал длъжност офицер със съответно възнаграждение и УП-2 на Министерство на отбраната изх. № 6476 от 06.06.2018 г. удостоверяващо че Бамбеков за периода от 01.11.2002 г. до 31.12.2002 г., от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2004 г. до 20.05.2004 г. е заемал длъжност военнослужещ със съответно възнаграждение. Последвало издаване на разпореждане № 2113-22-836#4 от 25.07.2018 г. на началник "ПО", с което на Бамбеков е отказано отпускането на ПОСВ. Последния на 01.08.2019 г. подал ново заявление вх. № 2113-22-1222 за преразглеждане на осигурителния стаж, определен в посоченото по-горе разпореждане за отказ, като с молба към него приложил множество доказателства, част от които не са приложени към представената по делото административна преписка, сред които и 9 броя заповеди на Министъра на отбраната и Главния секретар на МО за назначаването му на летателни длъжности. С разпореждане № 2113-22-1222#15 от 12.08.2019 г. на началник "ПО" отново е отказано отпускането на ПОСВ. Бамбеков оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ София област със жалба от 24.09.2019 г., в което посочил че осигурителния му стаж като летец-пилот на реактивна авиация е 10 г. и 10 м. при условията на чл. 6 от ЗП (отм.);. С решение № 1012-22-166#1 от 23.10.2019 г. директора на ТП на НОИ София област отхвърлил жалбата на Бамбеков срещу разпореждане № 2113-22-1222#15 от 12.08.2019 г. на началник "ПО", като приел че при освобождаване от длъжност на 21.05.2004 г. лицето има прослужени 11 г. 02 м. 18 дни като летец-пилот и не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 3 КСО защото няма изискуемия стаж. Счетено е че не отговаря и на изискванията на чл. 69 б, ал. 1 от КСО, чл. 69, ал. 4 от КСО / в редакцията от 2019 г. / и чл. 68, ал. 1 от КСО / в редакцията от 2019 г. /. Първоинстанционният съд, приемайки че Бамбеков има прослужени на длъжности от летателния състав на военновъздушните сили като летец пилот в реактивната авиация общо 11 г. 02 м. 18 дни към 21.05.2004 г., когато е освободен от длъжност, счел че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – 21.05.2004 г. не е възникнало правото да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.); във връзка с параграф 3 от ПЗР на КСО, тъй като не са представени доказателства към 31.12.2003 г. трудовото му правоотношение да е било прекратено на едно от изрично посочените в разпоредбата основания, поради което отхвърлил жалбата му. В касационното производство са представени договор за кадрова военна служба № 2028 от 22.07.1996 г. на касатора и заповед на главния секретар на МО за освобождаване на касатора от заеманата длъжност "Старши експерт" в отдел "Партньорство за мир" в дирекция "Евроатлантическа интеграция" и назначаването му за старши експерт в сектор "Анализ и прогнози" на отдел "Отбранителна политика и анализи" в дирекция "Отбранителна политика", считано от 01.09.2003 г. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение. За да възникне правото на пенсия на касатора при условията на чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.); във връзка с параграф 3 от ПЗР на КСО следва да бъде установено, че към 31.12.2003 г. последния има прослужени 10 години на длъжности от летателния състав и че същия е освободен от въоръжените сили поради изтичане на срока на договора или поради непригодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи. Тези обстоятелства не са установени по безспорен начин в първоинстанционното производство, като при постановяване на решението си административният съд не е изискал всички доказателства по административната преписка, в т. ч. и доказателства за издателя и компетентността на органа по чл. 98 от КСО, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Към заявлението вх. № 2113-22-1222 от 01.08.2019 г. за преразглеждане на осигурителния му стаж, касаторът е подал молба /стр. 53 и 54 от делото/, към която приложил 9 броя заповеди на Министъра на отбраната и Главния секретар на МО за назначаването му на летателни длъжности, които не са представени към преписката и не са изискани от съда. Същите се явяват относими към предмета на настоящия спор, тъй като от една страна ще конкретизират заеманите от касатора длъжности през съответните периоди, визирани в приложените УП2, където за заемана длъжност са вписани военнослужещ и офицер, но и ще внесат яснота относно основанието за освобождаване и съответно преназначаване на касатора от една длъжност на друга, в т. ч. и дали е налице освобождаване от дадена длъжност поради изтичане на договора за кадрова военна служба. Първоинстанционният съд не е обсъдил и представеното и неоспорено удостоверение рег. № 400-4044 от 09.05.2019 г. на Командването на военновъздушните сили, удостоверяващо че касаторът е прослужил на длъжности от летателния състав като летец-пилот на реактивна авиация в периода от 02.03.1993 г. до 31.12.2003 г. включително и не е установил на какво основание е било прекратено правоотношението на 21.05.2004 г., както и каква длъжност е заемал касатора към този момент и дали същата е била от летателния състав. При необходимост няма пречка да се ползва и помощта на експерт – специалист по труда за изясняване статута на заеманите от касатора длъжности във връзка с претенцията му и съотнасянето им като такива от летателния състав. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство /чл. 220 от АПК/ настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София област. При новото разглеждане на делото след събиране и обсъждане на всички относими доказателства, в т. ч. и представените в касационното производство такива и установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, Съдът ще следва да извърши преценката налице ли са предпоставките на чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.); във връзка с параграф 3 от ПЗР на КСО по отношение на касатора. Съдът следва също така да обсъди всички относими към предмета на спора възражения на последния и да им даде изричен отговор в мотивите си. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение