Решение № 2450 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2015 г.

Решение № 2450 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-София срещу решение № 1169/10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1005/2014 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено то другата страна за процесуално представителство. Ответникът Йордан Славов Писомов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1169/10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1005/2014 г. по описа на АССО е отменена Заповед рег. № 1140/10.09.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР-София, с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) на Йордан Славов Писомов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при нарушение на материалния и процесуалния закон, защото не са индивидуализирани нарушенията, за които е наложено наказанието, а и разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) е само формално изпълнена. Допълнително е посочено, че липсата на конкретизация на обстоятелствата и фактите, съставляващи нарушение е ограничило правото на защита на наказаното лице, което също представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че за да се приеме за конкретно в достатъчна степен описанието на нарушението вменено в отговорност на Йордан Писомов е необходимо да са индивидуализирано по отношение на кого и по отношение на какви случаи не е упражнил контрол. Правилно и въз основа на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства административният съд е приел, че за провеждане на дисциплинарното производство не са конкретизирани допуснатите нарушения от конкретни служители, по отношение на които наказания служител е следвало да упражнява контрол. По този начин не е установено и какви точно свои служебни задължения не е изпълнил наказания служител. Допълнително е установено и нарушение на процесуалните правила, а именно на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). При определяне на наказанието не са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от него, формата на вината и цялостното поведение на служителя до този момент. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССО е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат присъдени. Договореното и заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие е съобразено с предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение