Решение № 702 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2010 г.

Решение № 702 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от С. А. И. и П. Б. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 76 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 4096/08 г. на ВКС I ГО. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му поради открити нови писмени доказателства. Ответникът по молбата "И. А. Б." АД гр. В. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Ответниците по молбата Г. Т. Г. и П. И. Г. не вземат становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение № 1622 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 9120/06 г. Районен съд гр. В. е приел за установено по иска на С. и П. И., че на основание чл. 336, ал. 1 вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) Г. и П. Г. не са собственици на мезонет в груб строеж. С решение № 213 от 5.03.2008 г. по гр. д. № 1671/07 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила първоинстанционното решение. С определение № 204 от 17.03.2009 г. по гр. д. № 4096/08 г. ВКС I ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С решение № 76 от 16.03.2010 г. ВКС е обезсилил постановените решения и е прекратил производството по делото. Приел е от фактическа страна, че с предварителен договор от 1.08.1998 г. "МЗ-60" ООД обещало на молителите да им продаде процесния апартамент, но с нот. акт № 106 от 25.09.2000 г. продал имота на Г. и П. г. С нот. акт № 144/02 г., вписан на 17.07.2002 г., купувачите сключили договорна ипотека с "И. А. Б." АД. На 3.11.2005 г. молителите вписали исковата си молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. На 23.02.2006 г. банката вписала възбрана върху имота и насочила принудително изпълнение върху апартамента. Поради неплащане на ипотеката, съдия-изпълнител насрочил принудително изпълнение срещу апартамента. За да отмени решението и да отхвърли иска съдът е приел, че защитата по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) е предоставена на лица които имат права върху вещта към момента на предявяване на иска, а не тези чиито права ще възникнат в бъдеще. Купувачът по предварителен договор има само потестативно право да иска да се сключи окончателния договор и това негово право не е засегнато от изпълнението. Ако искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде уважен, купувачът може да защити правата си срещу купувача по публичната продан по реда на чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.). Затова ищците не е трето лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 ГПК и не са легитимирани да проведат иска преди исковете по чл. 19, ал. 3 ГПК да бъдат уважени. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Фактите които се сочат в молбата трябва да не са били включени в доказателствения материал докато делото е било висящо, но не и новосъздадени, т. е. възникнали след приключване на делото. С молбата за отмяна се представя ново писмено доказателство - договор за цесия от 16.07.2008 г., с който "И. А. Б." АД е прехвърлил вземането си към "Топлинна енергия газекология 21" ООД на "Ю. - евротрейд" ЕООД. Договорът е сключен след постановяване на въззивното решение, а и не е от съществено значение за изхода на делото. Той няма отношение към разрешения в решението по чл. 290 ГПК спорен въпрос - дали купувачът по предварителния договор е трето лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.). Освен това, от значение за изхода на спора е кой е длъжник и дали имуществото принадлежи на него, а не кой е взискател. Затова, като съобрази изложеното в молбата и представеното доказателство ВКС намира, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,