Решение № 5378 от 22.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Ю. Белев оспорва Решение 154/11.01.2022 г. по адм. дело 10685/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за извършване на административна услуга, обективиран в Удостоверение 25-226058/04.08.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София.

Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество основателна на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Неправилно първостепенният съд, възпроизвеждайки мотивите за отказ на административния орган и необсъждайки главния довод на оспорващия, се е позовал на чл. 67, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, извеждайки от него липсата на предпоставки за извършване на услугата, тъй като проектният имот попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която не са нанесени имоти.

1. Фактите не са подведени под относимата правна норма, а приложената от съда не съдържа възприетата от него забрана за удовлетворяване на искането на Белев със заявения предмет.

а. Според обяснителната записка проектът е изготвен на основание чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР и за индивидуализиране на поземлен имот, който ще е предмет на нотариално производство. За целта е издадено нарочно удостоверение от 07.06.2021 г. на нотариус за снабдяване със скица-проект за ПИ с проектен идентификатор 68134.1983.8, с площ от 676 кв.м., находящ се в гр. София, в.з. Драгалевци-Симеоново II част, район Витоша, който съответства на имот с пл. 1000, кад.л. 752 по неодобрен кадастрален план, съставляващ части от имоти с пл. 2192 и 2193, кад.л. 752, 769 от стар кадастрален план, одобрен през 1956 г.

б. Независимо от формулировките в обяснителната записка, подаденото заявление по образец и квалификацията на административния орган в удостоверението за неприемане на проекта, действителният предмет на искането на Белев е установим от текста на обяснителната записка, скицата-проект и удостоверението от нотариуса.

Той е за издаване на скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в КККР в хипотезата по чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост. Конкретните предпоставки за заявяване на услуга с обсъждания характер са предвидени в чл. 15, ал. 1 от Наредба РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри при претендираното от Белев пред нотариуса право на собственост върху проектния имот той може да заяви издаване на скица-проект при условието да представи удостоверение за започнато производство, което обуславя допустимостта на услугата. Функцията на органа по кадастъра в тази процедура се изчерпва с преценката по същество дали изготвеният проект индивидуализира надлежно от техническа гледна точка поземлен имот с граници в дадената територия по КК, обект на нотариалното производство по чл. 587 ГПК.

1. Административната услуга всъщност представлява предварителен етап от евентуално бъдещо изменение на КККР и не се отъждествява с него. Кадастърът би бил променен единствено след постъпване на данните от вписан акт за собственост ал. 2 на чл. 52 ЗКИР. Затова, противно на представите на административния орган и съда, заявената услуга не е за същинско изменение на кадастъра и съответно изискванията към индивидуализацията на имота не са важими на тази фаза от развитието на правоотношението. Напротив, тъкмо защото границите на твърдяното право на собственост не са отразени в КК, заявителят определя териториалните предели на правото, а дали е налице фактическият състав на възникването му е преценка, подвластна на нотариуса, а не на администрацията. Ако правото на собственост бъде установено пред нотариуса, органът по кадастъра дължи последващото му удостоверяване в КККР.

1. В контекста на съображенията по-горе, основания за отказ да се извърши услугата не могат да бъдат черпени от чл. 67, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г.

Разпоредбата (в релевантната редакция) регламентира не забрана за придобиване на собственост върху имоти в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ (каквото ограничение не би могла и да създаде), респ. за проектиране на граници на имот по повод на евентуално признаване на право на собственост, а реда за нанасяне в случаите, когато имот е индивидуализиран с граници съобразно акт за собственост, различен от актовете по ал. 1 на текста (нотариални актове за придобито право на собственост върху имоти, които са земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, или влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ). Т.е. нанасянето на такъв имот е допустимо, дори и при липсата на определени с план за новообразуваните имоти граници, ако е налице акт за собственост. С отказа да бъде извършена услугата се препятства именно възможността за снабдяване с акт за придобито право на собственост в съответните граници като предпоставка за изменение на кадастъра.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на акта-отказ и потвърждаващото го съдебно решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, и задължаването на административния орган да извърши заявената услуга в определен от съда срок чл. 173, ал. 3 и чл. 174 АПК.

б. При основателността на жалбата, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции съобразно представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение