Решение № 13765 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2010 г.

Решение № 13765 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта - град София против решение от 27.09.2010 г., постановено по адм. дело № 3175/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на разпоредбите на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ивайло Славчев Ванчев от град Хасково, чрез пълномощника си адв. Делчева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 287/26.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ), с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 108 от ЗДСл., поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, считано от 1.04.2010 г. е прекратено служебното правоотношение на Ивайло Славчев Ванчев от длъжността "Главен експерт" в звено "Счетоводство на международни програми, проекти и фондове", отдел "Финансово-счетоводен и планиране и отчитане на бюджета" в дирекция "Финансово-стопански дейности, информационни технологии и техническо осигуряване" с място на работа град Хасково. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочена обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е установил от ангажираните по делото доказателства, че със заповед № 479/19.03.2010 г. изпълнителният директор на АЗ е разпоредил да се извърши промяна в длъжностното разписание на дирекцията, в която е работел Ванчев, като деветте щатни бройки за длъжността "главен експерт" да се разпределят както следва: 6 от тях в централната администрация на агенцията и по една в ДРСЗ в градовете Ловеч, Монтана и Русе. На 25.03.2010 г. Ванчев е уведомен с писмо, че считано от 8.01.2010 г. заеманата от него длъжност е определена с място на работа град София, в централната администрация на АЗ и му е указано, че в еднодневен срок следва да подаде заявление за назначаване на длъжността, а при отказ - ще бъде прекратено служебното му правоотношениие на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Ванчев не е изразил съгласие за промяна на местоработата си, поради което на 26.03.2010 г. е издадена оспорената пред АССГ заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Въз основа на така изложените факти, решаващият съд е счел, че административният акт е незаконосъобразен като постановен при липса на материалноправните предпоставки, съставляващи цитираното от органа основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Служебното правоотношение на касационния ответник е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чийто текст регламентира, че органът по назначаването може да прекрати правоотношението без предизвестие при обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. Касае се за бланкетна правна норма, поради което органът по назначаването неправилно е приел, че липсата на необходимото съгласие за промяна на мястото на работа на държавния служител, обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичащи от тази служба. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността намират израз в "длъжностното разписание", съобразно ЗР на ПМС № 35 от 2000 г., Приложение № 2 (отм., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.). С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗА. Длъжностната характеристика има вторично значение и с нея се извършва подробно описание на функциите, задачите и задълженията, присъщи на длъжностите, каквито са изброени в длъжностното разписание. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната характеристика. Аргумент в тази насока може да се черпи и от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, указваща, че в длъжностната характеристика се определят задълженията на държавния служител, а не изискванията за съответната длъжност. В длъжностната характеристика могат да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични за конкретната длъжност - такива, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се е наложило в интерес на оптималното функциониране на администрацията. В контекста на тази нормативна регламентация, следва да се приеме, че промяната на мястото на работа едностранно от органа по назначаването не обоснована само по себе си обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В хипотезата на тази разпоредба, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на база обсъжданото правно основание, е необходимо да са налице кумулативно три правно релевантни факта: 1) Да е създадена нова фактическа обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Конкретните релевантни факти, съдържащи се в тази хипотеза, не следва да са обусловени и зависими от действия на страните, като в тези случаи причината за създадената нова фактическа обстановка не стои извън волята на органа по назначаването. Резултатът настъпва вследствие на тяхната намеса, а не независимо от нея. Затова "обективната невъзможност" по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Фактът на промените в длъжностното разписание на съответната дирекция за длъжността "главен експерт" очевидно не стои извън волята на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, обратно - това е извършено по негово изрично волеизявление, материализирано в издадената заповед и утвърдено длъжностно разписание. От изложеното следва правилния извод на АССГ, че не са налице кумулативните изисквания за да се приеме, че съществува обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения - липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на мястото на работа на държавния служител. Фактът на субективна невъзможност за изпълнение, която може да бъде вменена във вина на служителя е ирелевантна за настоящия спор. Тази липса не съставлява обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции, нито обуславя такава. Сравнителният анализ на сходна нормативна уредба (Кодекса на труда, чл. 328, т. 5, 6 и 12) сочи, че законодателят по принцип провежда разлика между обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор, липсата на качества за ефективно изпълнение на задълженията и липсата на необходимо образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, като три самостоятелни (различни основания) за прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо е нелогично да се приеме, че в специалния ЗДСл трите юридически факта са обединени в едно основание и не подлежат на диференциация. В този аспект изводите на АССГ, че не е налице "обективна невъзможност" от страна на Ванчев да изпълнява служебните си задължения са обосновани, още повече, че не е налице промяна на длъжността, която той е заемал при възникване на служебното правоотношение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, тъй като административният орган не е установил по делото, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за изпълнение на функциите за процесната длъжност, поради което е постановил административен акт, противоречащ на материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане на присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,