Решение № 5479 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2013 г.

Решение № 5479 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД срещу решение № 3709 от 31.05.2013 г. по адм. дело № 2286/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3148/2011 от 7.02.2013 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът КЗЛД оспорва жалбата с доводи, развити в писмени бележки от процесуален представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като излага съображения в тази насока. Счита, че в останалата част решението следва да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. С оспореното първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решението на КЗЛД, с което е прието, че то е осъществило нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и му е наложена имуществена санкция от 2300 лева. Касае се за предоставени от жалбоподателя лични данни на физическо лице (име, фамилия и клиентски номер на транскарта) по искане на друго физическо лице във връзка с извършена кражба. Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, а правните му изводи за наличие на извършено нарушение по посочената разпоредба от ЗЗЛД изцяло се споделят. Неправилно обаче е потвърдена изцяло и санкцията, като първоинстанционният съд безкритично е възприел определения от административния орган неин размер и съображенията му, че са засегнати правата на физическо лице и нарушението е първо за "ТФС" ЕАД. Не са отчетени обаче обстоятелствата, при които Недялка Димитрова поискала данните за Марияна Витанова. Затова съдът споделя становището на участващия по делото прокурор, че в случая следва да бъдат взети предвид мотивът и причината, поради която данните са били поискани, а именно извършено престъпление, по което тя се явява пострадала. Дружеството се е доверило на Димитрова, която е служител на "Петрол" АД, в чиято бензиностанция има поставен негов POS терминал, когато тя поискала данните за лицето, което противозаконно било отнело телефона й. Същата не е злоупотребила с тези данни, а именно благодарение на тях тя своевременно съдействала за разкриването и доказването на извършеното от Витанова престъпление. При това положение действително администраторът на лични данни формално е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, но целта му била насочена към защита на друг признат от закона интерес - защита на правото на собственост и това трябва да бъде взето предвид. Съдът въобще не е изяснил и обсъдил обстоятелствата по приключилото наказателно производство, заради което е било спряно производството пред КЗЛД. Видно от представената в настоящата инстанция справка за съдимост, поискана от прокуратурата, постановена е влязла в сила осъдителна присъда срещу Витанова по повод кражбата на телефона на Недялкова, т. е. предоставянето на данните на извършителя на пострадалия е целяло да предотврати резултата от престъпното посегателство. Освен това при първо нарушение на дружеството по ЗЗЛД и при очевидна негова малозначителност комисията необосновано е определила размер около средния при законово определена рамка от 500 до 5000 лева. Санкционирането на жалбоподателя със сумата от 2300 лева не отговаря на тежестта на нарушението. Предвид изложеното решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която на "Транскарт файненшъл сървисис" ЕАД е наложена имуществена санкция над минималния размер от 500 лева на основание чл. 42, ал. 9 във връзка с чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. В останалата му обжалвана част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски в полза на жалбоподателя и юрисконсултско възнаграждение на ответника не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,