Решение № 1741 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14028/2010 г.

Решение № 1741 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14028/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Стойка Георгиева Манолова - Стойкова, от гр. Левски, срещу Решение № 53 по Протокол № 6/11.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено наложеното й със заповед № РД-04-04/25.01.2010 г. на административния ръководител на Районен съд - гр. Левски, дисциплинарно наказание "Забележка", на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Висшият съдебен съвет не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди данните по делото, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със заповед № РД-04-04/25.01.2010 г. на административния ръководител на Районен съд - гр. Левски, на основание чл. 80, ал. 1, във вр. с чл. 311, т. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103/2009 г.), т. 2 ЗСВ и решение по т. 21 от протокол № 2 от заседание на ВСС, проведено на 14.01.2010 г., на Стойка Георгиева Манолова - Стойкова - съдия в Районен съд Левски е наложено дисциплинарно наказание "забележка" - за това, че като съдия-докладчик се е отвела от разглеждането на НОХД № 481/2005 г. по описа на същия съд, с което си действие неоправдано е забавила производството по делото. С оспореното понастоящем решение, в производство по реда на чл. 314, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет е потвърдил наложеното наказание. За да постанови акта си е приел, че като се е отвела от разглеждане на дело № 481/2005 г. съдия Манолова-Стойкова с действията си е довела до неоправдано забавяне на делото, което по смисъла на закона представлява нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВл. Позовал се на фактическата обстановка, изяснена в производството пред дисциплинарния състав по д. д. № 62/2009 г. по описа на ВСС, като изрично е цитирал в мотивите на акта си Заповед № РД-04-33/1.07.09 г. на административния ръководител на РС - Левски и становища на жалбоподателката Стойкова от 4.11.2009 г. и 24.11.2009 г., като всички тези документи са приложени към доказателствения материал по делото. При гореизложеното откъм фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: В административното правосъдие първоинстанционният съд е въззивна инстанция спрямо административния орган, чийто акт се обжалва, но по общото правило на чл. 143, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 ГПК, приложими в това производство по силата на чл. 144 АПК, той е длъжен да изясни фактическата обстановка, т. е. да изясни същността на възникналото между страните административно правоотношение, приложимият закон и релевантните за спора обстоятелства. Това налага съдът да прецени какъв акт е бил издаден и въз основа на какви обсъдени от административния орган релевантни факти и обстоятелства по чл. 35 АПК. По определението на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ /в редакцията си от ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г./, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Правомощията на магистратите се определят от устройствения закон и съответните процесуални закони и са формулирани в правни норми. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона - чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията, а преценката му подлежи единствено на процесуален, не и на дисциплинарен контрол. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ/ в редакцията от ДВ, бр. 42/5.06.2009 г./, съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 и чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от с. з. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на съдия. Установената от чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на магистратите (съдии, прокурори и следователи) включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи (Арг.: чл. 130, ал. 2 от ЗСВ). Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Резултатът от извършената от магистрата преценка на доказателствата не се явява следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Обсъжданото определение за отвод на съдия Стойка Манолова-Стойкова е допустим правен акт и постановяването му, независимо от възприетият правен резултат не може да се определи като действие, съставляващо проявна форма на дисциплинарно нарушение. Конкретното определение за отвод на съдията е свързано с процесуалната дейност на съда и има за цел да осигури безпристрастно и справедливо съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства /извън тези по ал. 1/ може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. При наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 29 от НПК съдията, респ. съдебният заседател е длъжен да си направи отвод. Правейки си отвод, съдията действа в рамките на закона. По основателността на самоотвода се произнася единствено съответния съдебен състав. На вътрешното убеждение на съответния съдия, респективно съдебен състав е предоставена възможността да преценя липсата или наличието на някое от условията на чл. 29 от НПК. Нито ВСС, нито който и да е друг орган има правомощие да контролира основателността, респ. неоснователността на отвода - липсата или наличие на предубеденост у съдията. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не е осъществен от обективна страна състава на нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ /в редакцията си от ДВ, бр. 42/5.06.2009 г./, тъй като безпристрастното /непредубедено/ и справедливо решаване на делото имат приоритет пред бързото приключване на делото. Стигайки до различен извод и потвърждавайки наложеното на съдия Стойка Манолова-Стойкова от административния ръководител дисциплинарно наказание "забележка", ВСС е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, което обстоятелство налага отмяна на обжалваното решение. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,