Решение № 7375 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на образованието и науката (МОН) срещу Решение 26023/05.12.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8322/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на МОН против Решение 02-180/25.07.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 (ОПНОИР), с което на бенефициера е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ по Договор Д03-54/15.09.2022 г. с изпълнител Контракс АД, сключен по обособена позиция 2 за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка и настолни и преносими компютри, тънки клиенти и таблети Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е оценил специфичната ситуация на потребителите -училища, чиято налична техническа обезпеченост е с компютри, работещи с операционна система Windows, а целта на обществената поръчка и в частност на Обособена позиция 2 е именно задоволяване на техните нужди от допълнителна техника, която по необходимост следва да работи със същата операционна система, като еквивалентна такава не би задоволила нуждите на крайния потребител, а и не е налична на пазара. Счита, че поради тези специфични особености случаят не попада нито в приложното поле на изречение първо на чл. 49, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), нито в изключението, дадено в изречение второ на същата разпоредба. Сочи, че самоцелното добавяне на израза или еквивалентно/и при липсата на съществуващ еквивалентен заместител, не само е безсмислено, но и е създаващо заблуждение у заинтересованите икономически оператори. Заключава, че не е налице нарушение на чл. 49, ал.2, вр. чл.2, ал.1, т.1 и 2 ЗОП, съответно не е налице нередност и за нея незаконосъобразно е определена финансова корекция, а обратните изводи на съда не съответстват на закона и доказателствата по делото. Не споделя и извода на съда, че изискването участниците да разполагат с поне един оторизиран сервиз на територията на всеки от районите за планиране в Република България, включително един на територията на София е ограничително. Анализира подробно разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.8 ЗОП и сочи, че тя се отнася до участниците и съответно към момента на подаване на офертата, а не до избрания изпълнител, поради което също счита че не е налице соченото нарушение. Поставеното изискване за подбор е съобразено със закона, тъй като представлява изискване към актуалните при подаването на офертата технически и професионални способности на участниците, защото само така възложителят може да придобие увереност, че участникът има необходимите способности да изпълни поръчката с търсеното качество. Обратният извод на съда и административния орган, че участниците следва да декларират само съответствие с изискването, а да го доказват по-късно е несъстоятелен и не отговаря нито на житейската, нито на правната логика. Касаторът счита, че съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е отчел, че при направено възражение още в производството по издаването на административния акт относно обстоятелството какви операционни системи се ползват в системата на образованието и че за всяка от тях се обявява аналогична поръчка, то задължението да докаже фактът за наличието на еквивалентна система следва да е на административния орган, издал акта без да обсъди възражението, а не на жалбоподателя, който твърди отрицателен факт, че при компютри, при които съответствието с Windows е зададено на хардуерно ниво, няма еквивалентен заместител, който да оправдава включването на израза или еквивалентно/и. Счита, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като въобще не е обсъдил аргументите на МОН, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-175/23 от 04.10.2024 г., според което не се допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка представлява нередност по смисъла на чл.2, т.36 от регламент 1303/2013, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единни ставки на корекцията. По същество обосновава, че дори да се приеме, че е налице нарушение, то е изключително формално, няма реално финансово отражения върху съюзния бюджет, поради което определената финансова корекция от 10% се явява несъответна на естеството и сериозността на нередността и непропорционална на преследваната цел, а това я прави незаконосъобразна. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от експерт Й. Йовчев. Ответникът РУО на ОПНОИР, в писмен отговор изразява становище за неоснователно на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Т. Механджийска. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд установява, че МОН е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 15.10.2019 г. по ОПРР 2014-2020 г., с който се финансира изпълнението на проект BG05М2ОР001-2.012-0001-С01 Образование за утрешния ден. На 28.02.2019 г. е открита процедура за сключване на рамкови споразумения с предмет: Доставка и гаранционен сервиз на компютърна и периферна техника и инфраструктурно оборудване за нуждите на Министерството на образованието и науката и изпълняваните от него политики и проекти с прогнозна стойност 16 000 000 лв. без данък добавена стойност (ДДС). Поръчката е с четири обособени позиции, като по всяка от тях следва да се сключи рамково споразумение с до трима изпълнители. Обособена позиция 2 е с предмет Доставка на настолни и преносими компютри, тънки клиенти и таблети. На 10.10.2019 г. е сключено рамково споразумение Д 001-202 по обособена позиция 2 между Министерството на образованието и науката като възложител и следните изпълнители: 1. Стемо ООД; 2. Сиенсис АД и 3. Контракс АД. За тази обособена позиция в обявлението е предвидена прогнозна стойност от 3 500 000 лв. без ДДС. На 15.07.2022 г. е отправена покана от ръководителя на проекта до изпълнителите по рамково споразумение Д 001-202/10.10.2019 г. в срок до 10 дни от получаване на поканата да представят в МОН оферта за сключване на конкретен договор въз основа на рамковото споразумение. Към поканата са приложени образец на техническа оферта и образец на ценова оферта. И тримата изпълнители са подали оферти. С Решение Р01-54/12.08.2022 г. е обявен за изпълнител на обществената поръчка Контракс АД. На 15.09.2022 г. е сключен договор Д 03-54 между МОН като възложител и Контракс АД като изпълнител с предмет доставка и гаранционен сервиз 192 бр. преносими компютри - тип 1: Lenovoq V15 G2 ITL на стойност 288 960 лв. без ДДС (346 756 лв. с ДДС) и гаранционно обслужване за срок от 60 месеца. На 28.06.2024 г. бенефициерът е уведомен за констатирани от органа нарушения, осъществяващи нередност, като му е осигурена възможност да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция в двуседмичен срок. На 15.07.2024 г. бенефициерът представя възражение. На 25.07.2024 г. РУО на ОПНОИР като приема възражението на МОН за неоснователно, органът потвърждава становището си за установени нередности при идентични мотиви, и определя за тях обща финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ по Договор Д03-54/15.09.2022 г. с изпълнител Контракс АД, сключен по обособена позиция 2 за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка и настолни и преносими компютри, тънки клиенти и таблети По делото е представена Заповед РД-10-19/18.07.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Програма за образование (ИАПО), с която издателят на административния акт зам.изпълнителен директор на ИАПО И. Попов, е определен за ръководител на УО на ОПНОИР за периода от 19.07.2024 г. до 30.07.2024 г. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при издаването му са спазени специалните производствени правила по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Материалната законосъобразност на оспореното решение съдът преценява в контекста на сочените от органа за нарушени норми на ЗОП, правното основание за определяне на финансова корекция и изложените фактически съображения от органа. Съдът сочи, че в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Счита, че с изискванията към определянето на техническите спецификации, посочени в чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗОП се гарантира спазване на забраната по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Сочи, че само в случаите, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 ЗОП се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите или еквивалентно/и. Съдът приема, че органът правилно установява, че Техническата спецификация не съдържа нормативноизискуемия запис или еквивалентно/и, която непълнота е в нарушение на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗОП. За правилна съдът приема и правната квалификация на нередността по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, с оглед подадените за участие повече от 2 оферти и всички са допуснати до разглеждане и класиране. С оглед изложеното, съдът достига до извода, че оспореният пред него акт в частта му за определената на МОН финансова корекция за тази нередност в размер от 5 % от допустимите разходи по засегнатия договор е материалнозаконосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона. По отношение на втората констатирана от административния орган нередност ограничителен критерий за подбор във връзка с изискването потенциалните участници към момента на кандидатстване да разполаган със сервиз на територията на всеки от районите за планиране, включително поне един оторизиран сервиз на територията на гр. София, представляващо нарушение на чл. 59, ал.2, изр. втори във вр. чл.2, ал.1, т.2 и ал.2 ЗОП, представляващо нередност по т. 10, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, с оглед подадените за участие повече от две оферти, за която е определена финансова корекция, то определя размера на последната на 10 % от допустимите разходи по засегнатия договор, съдът приема, че е налице нарушението на ЗОП и същото правилно е квалифицирано като нередност. Сочи, че законът изисква към момента на кандидатстване само да се декларира съответствието с поставения критерий за подбор, а доколкото в случая към декларацията се изисква и списък с адресите на сервизите и оторизационни писма, то нарушението е доказано и правилно квалифицирано като нередност, за която законосъобразно е определена конкретната финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът правилно установява приложимия материален закон, доколкото предмет на първоинстанционното производство е проверката за законосъобразност на решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, чрез която се предоставят средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция преди изменението и допълнението извършено със ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/01.07.2022 г. Нормативно установено е задължението на възложителя да изготви техническите спецификации на поръчката по начин, че да бъде осигурен равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка, както и да не се създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. За да спази това задължение, възложителят не може да посочва конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти (арг.: чл. 49, ал. 1 ЗОП). В настоящия случай, с оглед съдържанието на Техническите спецификации по ОП 2 на поръчката - раздел Тънки клиенти, т. 14 и параметър Лиценз на операционна система е посочен конкретно Windows 10 IoT Enterprise, в т. 15, параметър Лиценз за софтуер на управление Enterprise версия на софтуерна платформа за управление на тънки клиенти под Windows 10 IoT. Да бъде включен абонамент за обновяване за 36 месеца; раздел Таблет Тип 1 в т. 14 Лиценз на операционна система е посочен конкретно Windows 10 Pro; раздел Таблет Тип 2 в т. 12 Операционна система е посочен конкретно Android 6.0, се открива нарушение на горепосоченото изискване на закона. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в Техническата спецификация за някои артикули е нарушена забраната за посочване на конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, а това по принцип води до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти. Правилен е и изводът, че в документацията никъде не е посочено, че поръчката е обявява с цел осигуряване на допълнителна техника, която да е в пълна съвместимост с вече наличната в системата на образованието, нито отбелязване с какви оперативни системи и лицензиран софтуер до момента се ползва в системата. След като няма такова уточнение в документацията на поръчката не могат да се проверяват факти и обстоятелства, които са извън процесната документация. В случая именно при посочване на целите, които ще постигне възложителя с обявяване на поръчката е следвало да бъде уточнено, че тъй като според него няма известен еквивалент на операционна система Windows, а наличната техника в системната на образование към момента работи именно с такава, то се налага осигуряване на такава, която да може да работи с наличната под същата операционна система. И дори тогава следва да се осигури възможност на икономическите оператори да предложат еквивалентна система, предвид ограниченията за отстраняване посочени в чл. 50 ЗОП, които дават възможност на участниците да докажат с подходящи средства, че предлаганата от тях доставка или услуга има работните характеристики и функционалните изисквания залегнали в техническата спецификация на възложителя. Следователно, добавянето думите "или еквивалентно/и" е императивно, то е и житейски оправдано, тъй като особено в сферата на технологиите, където непрекъснато се развиват нови, конкуренти и иновативни решения, не може по дефиниция да се приеме, че няма еквивалентно решение. При липсата на посочване в документацията на поръчката, че същата се обявява за доставка на техника, която трябва да е в синхрон с наличната и съответно да работи със същата операционна система, то неоснователен е доводът на касатора, че касаторът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е разпределил правилно доказателствената тежест. В документацията на поръчката не е посочен отрицателния факт, че няма еквивалентна система, който съответно да е било необходимо да се докаже от насрещната страна. С оглед изложеното правилен е извода, че са заложени незаконосъобразни изисквания в Техническата спецификация, способстващи за ограничаване на конкуренцията, предвид необходимостта от офериране на продукти с точно определени параметри, които ограничават конкуренцията неоправдано. Недопустимо е не всяко, а само необоснованото ограничаване на икономическите оператори от участие в обществената поръчка. Налице е нарушение на чл. 49, ал.2, вр ал. 1 и във вр. чл.2, ал.1, т.1 и 2 ЗОП, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности и за нея законосъобразно е определена финансова корекция в размер от 5 % Налага се извод, че обжалваното съдебно решение в частта му за нередност по чл. 70, ал.1, т. 9 ЗУСЕФСУ относно ограничителни изисквания в Техническата спецификация е правилно и съответно за закона и представените доказателства по делото, поради което в тази част същото следва да бъде оставено в сила. Относно втората нередност отнасяща се до незаконосъобразен критерий за подбор във връзка с изискването потенциалните участници към момента на кандидатстване да разполагат със сервиз на територията на всеки от районите за планиране, включително поне един оторизиран сервиз на територията на гр. София, представляващо нарушение на чл. 59, ал.2, изр. втори във вр. чл.2, ал.1, т.2 и ал.2 ЗОП, представляващо нередност по т. 10, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, с оглед подадените за участие повече от две оферти, за която е определена финансова корекция в размер от 10 % от допустимите разходи по засегнатия договор, спорът се свежда до това, към кой момент следва да се представят документите, доказващи изискването. Административният орган твърди, а съдът приема, че това е момента на представяне на офертата и това представлява ограничително изискване, тъй като участникът няма гаранция, че ще бъде избран за изпълнител, а следва да осигури доказателства, че разполага с необходимата техническа обезпеченост от съответно разположени сервизи. Действително към участниците в поръчката е поставено изискване към техните технически и професионални способност, ако не са производители на предлаганата техника да разполагат с поне един оторизиран сервиз на територията на всеки от районите за планиране, включително поне един оторизиран сервиз на територията на гр. София (т. 6.4.2 от документацията на поръчката.) Налично е и уточнение в т. 7.4, че тези способности на участника се декларират, налично е и отбелязване, че документите доказващи съответствието с поставените от възложителя минимални изисквания към техническите и професионални способност се представят от изпълнителя преди сключването на договора. Следователно соченото от органа нарушение не е налице, към момента на представяне на офертата от участниците се изисква само да представят декларация, а доказателствата за съответствие с изискването се представят от избрания изпълнител преди сключването на договора. Нито в оспорения акт, нито в уведомлението за установена нередност се съдържат мотиви, че самото поставено изискване за териториално разпределение на оторизираните сервизи не е съобразено с предмета, обема, стойността и сложността на поръчката, поради което не може да бъде прието заключението на административния орган, потвърдено от съда, че нарушението на правилата на ЗОП е доказано. След като няма такава обосновка не може да се приеме, че изискването е необосновано ограничително. Видно от относимите текстове към това изискване към техническите и професионални способности на участниците да изпълнят поръчката е, че към момента на подаване на офертата те следва само да декларират съответствието си с изискването, а едва при подписването на договора за изпълнение да представят доказателства за това. Останалото функция от съдържанието на самото изискване, а неговата законосъобразност следва да се преценява през призмата на конкретния предмет, стойност, обем и сложност на поръчката, а в случая липсват конкретни мотиви, че поставено изискване за подбор не съответства на предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Съдът не може да преценява факти и доводи, които не са част от мотивите на оспорвания административен акт. Липсата на нарушение на конкретно сочените от органа правни норми на ЗОП за този критерий за подбор, води до извод, че не е налице засягане на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, прогласени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Не е доказано включването на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на потенциалните икономически оператори в процедурата за възлагане на обществената поръчка, в частност по ОП 2, т.е. няма нарушение и на общата забрана по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Горното води до извода, че не е налице съставомерност на нередността, следователно няма фактическо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, на което правно основание се позовава органът в решението си за това нарушение. Това прави безпредметно разглеждането на дадената от органа правна квалификация на нередността и определеният за нея размер на финансовата корекция. Следва да се обсъди и доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил възражението му, че оспореният акт е в противоречие с даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) тълкуване по дело С-175/23. В случая действително първоинстанционният съд не е обсъдил посоченото решение на СЕС, но това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото се отнася до правилно приложение на материалния закона. СЕС постановява как следва да се разбират конкретни съюзни правни норми и каква национална правна уредба е съвместима с тях. В тази връзка следва да се даде следното уточнение с решение по дело С-175/23 СЕС постановява, че член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява нередност по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. Нито нашата националната уредба, нито съдебната практика на националния съд приема, че всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, представлява нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, а още по-малко,че автоматично се прилага финансова корекция за него, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. Във всеки отделен случай се разглеждат конкретните особеностите на нарушението при проверката дали същото осъществява състав на нередност. Наличието на нарушение е само един от елементите на нередността. Винаги се изследва въпросът за наличието и на останалите два елемента, включително за вредата за бюджета на ЕС. Нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки са разграничени по своето естество и сериозност, по вид на процедурата и вид на нарушението, което представлява нередност в приложенията към Наредбата за посочване на нередности. Пропорционалният метод за определяне на финансова корекция се прилага само в случаите, когато не може да се установи реалният финансов ефект. Невъзможността за реално и точно изчисляване на финансовото отражение на нарушението не означа липса на финансово влияние. Самият СЕС постановява напр. решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд". И при приложение на пропорционалния метод ставките са различни за отделните видове нередности, като е отчетено именно тяхното естество и сериозност, а в някои случаи на административния орган е предоставена възможност допълнително да индивидуализира размера на финансовата корекция (напр. при осигурено ниво на конкуренцията; в зависимост от процента изпълнение на заложените индикатори; на база материален интерес и др.), т. е. корекцията има различно изражение във всеки отделен случай. Наред с това следва да се припомни, че СЕС допуска да се приложи размер на ставката, който е нормативно регламентиран след извършване на нарушението и представлява действаща уредба към момента на издаване на административния акт. Дава се приоритет на защитата на финансовите интереси на Съюза не се прилага правилото за по-благоприятен закон, тъй като финансовата корекция представлява административна мярка, а не административно наказание и цели възстановяване на предишното положение. След като СЕС допуска финансова корекция и в случаи, в които не може да се установи реалното засягане на бюджета, т. е. тежестта на нарушението, съответно тежестта на нередността, единственият възможен подход при определяне на размера на финансовата корекция в този случай е пропорционален метод чрез нормативно определена скала за отделните видове нередност. В случая националната правна уредба Наредбата за посочване на нередностите отчита характера на констатираната нередност, нейната сериозност и финансовата загуба за съответния фонд. Самата класификацията на нередностите отразява тяхното естество и сериозност и това представлява положителна и необходима характеристика на нормативната уредба. Скалата на ставките е логическо продължение именно на класификацията на видове нередностите. Ставките също като класификацията на нередностите отразяват Насоките на Европейската комисия за определяне на финансови корекции. С оглед всичко посочено, не е налице противоречие на националната правна уредба с тълкуване дадено от СЕС по дело С-175/23. Следователно в оспорения акт в частта му за определяне на финансова корекция в размер от 5 % за нередността по т. 11, б.б " от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности е обосновано, че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Тестът на СЕС досежно член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 е изцяло приложим към член 2, точка 36 на Регламент 1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, § 2 от последния. В тази връзка, правилно органът приема, че нарушението има негативно финансово отражение, тъй като ограничаването на конкуренцията чрез незаконосъобразната Техническа спецификация води до намаляване на възможността за избор на икономически най-изгодната оферта за разходване на средствата от европейските фондове, което би могло да засегне негативно финансовите интереси на Съюза. Споделя се изводът на съда, че нарушението правилно е квалифицирани като нередност по т. 11, б. б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности и за нея законосъобразно е определена финансова корекция в размер на 5%. С оглед изложеното, касационната жалба на МНО се явява частично основателна, а обжалваното решение частично неправилно, съдът следва да отмени същото в частта му, с която е отхвърлена жалбата на МОН срещу решението на РУО на ОПНОИР, за определената финансова корекция за горницата над 5%, а в останалата част същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,