Решение № 15363 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2010 г.

Решение № 15363 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Таджигул Бегмедова от гр. Варна, чрез процесуалния й представител- адв. Ралчев, против Решение № 2197 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3267 по описа за 2008 г. на АС-Варна, в частта с която искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - над 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Срещу същото решение, но в уважената му част, касационна жалба е постъпила и от Министерство на вътрешните работи - София. Също се сочат пороци на съдебния акт и се изразява желание за отмяна, с постановяване на решение по същество, с което целият иск на Бегмедова бъде отхвърлен като неоснователен. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност само на касационната жалба на Министерство на вътрешните работи. Касационните жалби са подадени в указания в първоинстанционното решение срок 14-дневен, от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими; следва да бъдат разгледани по същество. С оглед естеството на спора и взаимната обвързаност на касационните жалби, първо ще бъде разгледана касационната жалба на Министерство на вътрешните работи. С решението, подложено на касационно обжалване, първоинстанционният съд е е частично уважил иска на касационната жалбоподателка против Министерство на вътрешните работи, осъждайки го да й заплати сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт, като искът до 10 000 лева е отхвърлил като неоснователен. В диспозитива на съдебното решение, не е посочен незаконосъобразния акт, от които са произлезли вредите за Бегмедова. За такъв в мотивите е приет- Заповед № 5111/18.06.2003 г., издадена от Началник на НДСМ-ДНСП-София, с която на основание чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с. з. - и е наложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в РБ", с мотив, че е поставила в опасност интересите на българската държава. Заповед, отменена като незаконосъобразна с решение № 297/22-11-2005 г., постановено по адм. дело № 2436/2004 г. на СГС, административно отделение. За да уважи частично иска - първоинстанционния съд е приел, че е налице причинно - следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и причинените неимуществени вреди на Бегмедова. Именно по причина на отнетото право на постоянно пребиваване в страната, съдът е констатирал, че на ищцата е отнет руския й задграничен паспорт, не е продължен срока й на продължително пребиване в страната ни. Все като последица от отменения по съдебен ред акт, съдът сочи, че Бегмедова фактически и практически е лишена от възможността да напуска дома си, в който живее; правото на свободно придвижване и комуникиране; правото й да упражнява търговска дейност. Обоснован се явява изводът на съда, че невъзможността на ищцата да осъществи нормално гарантираните й от Конституцията на РБ права, са в корелативна връзка с издадената заповед. Въз основа на събрани в процеса доказателства, съдът приема, че макар и оспорена по съдебен ред, поради незабавното изпълнение на Заповед № 5111/18.06.2003 г.- полицията е предприемала нееднократни опити да изведе чужденката от страната ни, като намесата на Българския Хелзинкски комитет, осуетява практическото изпълнение на принудителната мярка. Обосновани са изводите и наличие на доказаност на исковата претенция, в уваженият размер, относно причинените вреди от отменената по съдебен ред заповед . От наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства се установява, че ищцата основава претенцията си, във връзка със заповедта от 18.06.2003 г., на невъзможност да да осъществи нормално гарантираните й от Конституцията на Република България права - изживени страдания, във връзка с възможността да бъде изгонена от страната, невъзможност за легална възможност за работа, притеснения за раздяла на семейството; поставена в невъзможност да оперира със собствените си финансови средства; емоционални преживявания и неудобства от факта да "обяснява" на дъщеря си; на близки и познати "с какво застрашава страната", "какво лошо е извършила". Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед № 5111/18.06.2003 г. и твърдените от ищцата в исковата молба неблагоприятни последици в личната и имуществената й сфера. Не може да бъде споделен довода, че неблагоприятните последици за чужденката не произтичат пряко от отменената незаконосъобразна заповед, а се коренят в действията и актове, свързани с искане на чужда държава за екстрадицията й. И по отменения раздел II от глава ХХII - "Особени производства" по НПК и в действуващия Закон за екстрадицията и европейската заповед за задържане - има детайлно разработени процедури, включително и клаузи по обезпечаване на производството, за да бъдат налагани в тази връзка и принудителните мерки по ЗЧРБ, и да се приема буквално, че лицето, чието предаване чуждата държава желае, застрашава националната сигурност на българската държава. Що се касае до жалбата на Бегмедова. За да приеме, че обезщетението за неимуществени вреди, определени по справедливост - на 3 000 лева - съдът отново е изходил от събраните в процеса доказателства, включително и гласни такива. В тази връзка правилна е преценката на съда, че с присъдената сума ще бъдат репарирани неимуществените й вреди, претърпеният стрес, изживените неудобства; опетняване на доброто й име и престиж в обществото. Извън доказателствата за субективната оценка на Бегмедова за събитията и последствията, свързани със сочената по-горе заповед, по делото липсват доказателства за обективно настъпили вреди в професионалното и личностно развитие на ищцата, поради което правилно решаващия съд - е уважил иска до сумата от 3 000 лева, отхвърляйки до предявените 10 000 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение