Решение № 6958 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т. З. от град Димитровград, подадена чрез пълномощник адв. Бойчев от АК- Хасково срещу Решение 591 от 31.07.2024г., постановено по адм. дело 106/ 2024г. по описа на Административен съд- Разград (АС Разград). С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от П. З. - иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с претенция да бъде осъдена Община Разград да му заплати сумата от 8 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконно определена цена за входни билети, заплатени с фактура 464/19.01.2024г., издадена от Регионален исторически музей Разград /РИМ Разград/ на основание чл. 58, ал. 1 от Наредба 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, приета от Общински съвет Разград. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че липсват две от предпоставките за удовлетворяване на иска ненастъпила вреда за ищеца З. и липса на причинно следствена връзка с отменения административен акт. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се осъди Община Разград да заплати исковата претенция, както и направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Община Разград не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд- състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: С обжалваното съдебно решение е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от П. З., против община Разград, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сума в размер на 8 лева- претенция за обезщетение на имуществени вреди, причинени от незаконно определена цена за входни билети, заплатени с фактура 464/19.01.2024г., издадена от Регионален исторически музей Разград на основание чл. 58, ал. 1, по т. 98 вход за музей Абритус, Етнографски музей: възрастни 2.50 лв. бр.; т. 102 временни изложби: за възрастни 2.00 лв. /бр.; т. 103; интерактивен музей: за възрастни 3.50 лв./ бр. от Наредба 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, приета от Общински съвет Разград. За да постанови този резултат административният съд е приел, за установено по делото, че по жалба на ищеца е образувано адм. дело 67/ 2024 год. по описа на АС Разград, по което са представени доказателства, че с Решение 90 по Протокол 8 от 30.04.2024 год. на Общински съвет Разград, е приета Наредба за изменение на наредба 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, с която разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 98, 99, 100, 101, 102 и 103 от Наредба 14 са отменени и че наредбата за изменение е влязла в сила 3 дни след публикуването ѝ на 02.05.2024 год. С Определение 388 от 14.05.2024 год., влязло в сила 28.05.2024 год. по посоченото дело е прекратено производството по делото, поради оттегляне на оспорения акт и отпадане на правния интерес от оспорване. Било установено също, че претендираното обезщетение от 8 лв. представлява цената на билетите, заплатено с фактура 0000000464 от 19.01.2024 г., издадена от Регионален исторически музей Разград на основание разпоредбата на чл. 58, ал. 1, в частта ѝ по т. 98 вход за музей Абритус, Етнографски музей: възрастни 2.50 лв. бр.; т. 102 временни изложби: за възрастни 2.00 лв. /бр.; т. 103 Интерактивен музей: за възрастни 3.50 лв./ бр. От правна страна административният съд, след анализ на установените факти по делото е приел, че исковата претенцията е допустима, но неоснователна. Посочил, че се установява само една от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на Община Разград, а именно: обявени за нищожни т. 98, т. 101 т. 103 на чл. 58 от Наредба 14 на Общински съвет Разград, с които са определени цените за входни билети за експозиции на Регионалния исторически музей, съответно за музей Абритус, за временни изложби и за интерактивния музей, но не са налице останалите две предпоставки: претърпени вреди и причинно- следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди. Изложил мотиви, че не са налице претърпени имуществени вреди, тъй като на основание Закона за културното наследство, З. е имал задължение да заплати входна такса, срещу която е получил и съответната услуга. По тези съображения искът бил отхвърлен, а претенцията на ответната администрация за присъждане на разноски била уважена. Върховният административен съд трето отделение намира постановеното решение на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с представителната власт на процесуалния представител на ответника по исковата молба. По делото като ответник е конституирана Община Разград, която на основание чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА пред физически и юридически лица и пред съда, се представлява от кмета на общината. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва, освен обявен за нищожен по надлежния ред адм. акт, да е налице, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е счел, че макар в случая да е налице първата законова предпоставка - обявени за нищожни т. 98, т. 101 т. 103 на чл. 58 от Наредба 14 на Общински съвет Разград, то не са установени останалите законови предпоставки причинена вреда, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, подлежаща на обезщетяване, както и причинна връзка между отменения акт и причинената вреда. Независимо от обстоятелството, че с Решение 90 по Протокол 8 от 30.04.2024 год. на Общински съвет Разград, е приета Наредба за изменение на наредба 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, с която разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 98, 99, 100, 101, 102 и 103 от Наредба 14 са отменени и че наредбата за изменение е влязла в сила 3 дни след публикуването ѝ на 02.05.2024 г., това не обуславя наличието на вреди. Ищецът е дължал съответните суми за посещение на обектите на основание разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за културното наследство, съгласно която за индивидуално и групово посещение на музейни експозиции се заплащат входни билети, като цените на входните билети на държавните и общинските музеи се определят от техния директор, съгласувано с финансиращия орган. Задължението за заплащане на таксата за вход, следва по силата на закона, а не от подзаконовия нормативен акт. Съответно същото задължение е платено на годно правно основание и при ползване на услугата - чл.187, ал.1 ЗКН. Правилен е извода на първостепенния съд, че от ищеца не са ангажирани доказателства, че платените от него суми по отменените разпоредби на подзаконовия нормативен акт надвишават предвидените суми от директорите на съответните музеи. В исковата молба не са твърдени имуществени вреди с такъв характер. С това въпросът доколко размерът на дължимите такси е завишен не е предмет на настоящото производство. Принципът на добросъвестност по чл.3 ГПК изисква да не се търси обезщетение за направени разходи, при възмездно ползване на услугата в пълен обем. След като не се установяват две от кумулативните предпоставки за реализиране отговорността на общината за вреди, а именно: настъпила вреда за касатора и пряка причинно- следствена връзка между отменените разпоредби от наредбата на Общински съвет Разград и претендирания вредоносен резултат, предявеният иск се явява неоснователен. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение