Решение № 9960 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2009 г.

Решение № 9960 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Румяна Христова Стругарова от гр. София, против решение от 29.06.2009 г., постановено по адм. дело № 5012/2008 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 226/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) за длъжността "началник на отдел" в Дирекция "Военни средства за масова информация", отдел "Вестник Българска армия". Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности" /ИА"СД"/ на Министерството на отбраната, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Румяна Христова Стругарова срещу заповед № 226/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и информация" на МО, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от длъжността "началник на отдел "Вестник Българска армия" в Дирекция "Военни средства за масова информация", считано от 1.08.2008 г. Първоинстанционният съд е установил, че Румяна Христова Стругарова е изпълнявала длъжността "началник на отдел "Вестник Българска армия", в Дирекция "Военни средства за масова информация" в Изпълнителна Агенция "Военни клубове и информация" на МО, по силата на заповед № 411/28.10.2004 г. на изпълнителния директор на ИА"ВКИ". С ПМС № 167/11.07.2008 г. е приет Устройствен правилник на МО, като с § 4 от цитираното постановление е отменен УП на ИА "ВКИ". Със заповед № Р-249/28.07.2008 г. на МО са назначени ликвидационни комисии за извършване на ликвидация на закритите ИА към 1.08.2008 г., между които и ИА "ВКИ", като с т. III от заповедта на ликвидационната комисия е възложено да организира обработването и предаването на документацията на посочените в ПМС № 167/2008 г. приемници на дейността на агенцията - ИА "СДМО" и "Военно издателство" ООД. Приложени са и двете длъжностни разписания: на ИА "ВКИ", действало до 31.07.2008 г. и длъжностно разписание А-4 на ИА "СДМО" - в сила от 1.08.2008 г., в което не фигурира дирекция "Военни клубове и масова информация". Съдът е приел, че издадената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материалноправните разпоредби на закона. Прието е наличие на реално съкращение на длъжността "началник на отдел "Вестник Българска армия" в Дирекция "ВКИ", която не съществува в длъжностното разписание на Изпълнителната агенция "Социални дейности", в сила от 1.08.2008 г. както като нормативно определена позиция, така и като функции, задачи и задължения. С новия Устройствен правилник на МО е закрита ИА "ВКИ", като съгласно § 10 от ПЗР на ПМС № 167/2008 г. дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "ВКИ" се поемат от ИА "Социални дейности на МО" по отношение на управлението на военните клубове и осъществяването на културно - възпитателната и военно - патриотичната дейност. Дейността по издаването на вестник "Българска армия" и "Български воин", е закрита, като издаването им е възложено на трето лице, извън структурата на администрацията на МО - търговското дружество "Военно издателство" ЕООД. Приетата по делото експертиза е дала заключение, че заеманата от жалбоподателката длъжност преди съкращаването й не попада в дейностите, които се поемат от ИА "Социални дейности на МО". Предвид на тези доказателства съдът е приел, че съкращаването на длъжността на жалбоподателката е реално и тя не съществува както като нормативно определени позиция в длъжностното разписание, така и като система от функции и задачи по длъжностна характеристика. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, поради съответствието му с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, "при преминаване на длъжност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение не се прекратява". В случая правилно АССГ е приел, че тази хипотеза е неприложима по отношение на жалбоподателката, поради липсата на звеното в администрацията, в което е работила по служебно правоотношение. Правилни са изводите относно правното основание за прекратяването на служебното правоотношение на Стругарова. Касационното оплакване за противоречието му с материалния закон на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради противоречие между правното и фактическо основание за издаване на заповедта е неоснователно. Закриване на администрацията по смисъла на текста, е както закриването на цялата администрация към съответния държавен орган, така и на която и да било от структурите по чл. 4 ЗА, стига държавният служител да е назначен в нея. В последния случай не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на т. 2, тъй като се премахват не отделни, а всички длъжности в съответния вид администрация. Впрочем, и в двата случая - по чл. 106, ал. 1, т. 1 и по т. 2, закриването на дирекцията би било фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение. Правните режими по двете точки (за разлика от режимите при частично закриване на предприятието или съкращаване на щата, от една страна, и пълно закриване на предприятието, от друга, по чл. 329 вр. чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ) са еднакви, ето защо прекратителната заповед би била законосъобразна и при тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДСл. Оплакването, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена след влизане в сила на длъжностното разписание също е неоснователно. Длъжностното разписание, въз основа на което е съкратена длъжността на жалбоподателя е в сила от 1.08.2008 г., заповедта е издадена на 31.07.2008 г., но действието й е постановено от 1.08.2008 г., т. е. действието й е занапред, поради което не налице противоречие с длъжностното разписание. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. Заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на ИА "СД" на МО. С оглед на това те не фигурира и като съвкупност от функции, задачи и задължения по длъжностна характеристика. Тези функции вече са възложени на лице, извън администрацията на МО. В този смисъл и изводите на АССГ за неприложимост на чл. 87а от ЗДСл са обосновани. По силата на ПМС № 167/11.07.2008 г. се предвижда, че служебните правоотношения на държавните служители се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл. В случая обаче не е налице нито една от хипотезите на чл. 87а от ЗДСл, тъй като е разпоредено преминаване на дейност, която не е изпълнявана от жалбоподателката, от закрита администрация /ИА "ВКИ"/ в друга /ИА "ДСМО"/. Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" се закрива, но за част от дейността й правоприемник е Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" и "Военно издателство" ЕООД, като дейността свързана с издаването на вестника, изпълнявана от служителката е възложена на лице извън системата на администрацията и длъжността на жалбоподателката не се е запазила по реда на чл. 123 от КТ. В случая се касае до съкращаване на длъжности по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което служебните отношения на държавните служители не преминават към правоприемника по реда на чл. 87а от ЗДСл. Не са налице и нарушения, свързани с формата на административния акт и производството, в което е издаден. Заповедта на изпълнителния директор на ИА "СД" съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение, и се позовава на нормативните актове и документите, от които се извежда съкращението на заеманата от жалбоподателката длъжност. Налице е писмено предизвестие до жалбоподателката, но дори и да не изпратено такова, то не е от изискванията, които имат съществено значение за законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник пред настоящата инстанция не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение