Решение № 8969 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2011 г.

Решение № 8969 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Салих Кемилов Парутев от гр. Доспат против решение № 461 от 14.12.2010 г. на Административен съд-Смолян, постановено по адм. дело № 372/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, обн. Дв, бр. 56/23.07.2010 г. за одобряване на КК и КР на гр. Доспат в частта за ПИ с идентификатори № 23 025.502.104 и № 23 025.502.102. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоридентификаторечие на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Лилко Лилков Хаджиев оспорва жалбата и иска отхвърлянето й с присъждане на разноските. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил спорния въпрос по делото, който е само по отношение на нанасянето в одобрената кадастрална карта на имотната граница между имоти с идентификатори № 23 025.502.104 и № 23 025.502.102. Обосновано и правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на вещо лице, които са обсъдени в мотивите на решението, съдът приема, че спорната имотна граница е определена законосъобразно съобразно плана на града от 1964 г., частично изменен през 1991 г., като преди това са уредени регулационните сметки между страните, т. е. регулацията е приложена. При тези обстоятелства и при липса на трайни знаци, сочещи на материализирана на място граница, съдът обосновано приема, че с оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.05.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, уреждащ приоритетите при установяване на границите на поземлените имоти. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и в полза на ответната страна Лилко Хаджиев да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в доказания размер за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,